Решение № 41 от 27.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Монтана, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

О. Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600102 по описа за 2024 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 14 на Районен съд-Лом, постановена на 21.02.2024 година по нохдело № 246/2022 година, подсъдимият А. А. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал1 от НК; осъден е на една година „лишаване от свобода“ с постановено ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален „общ“ режим; приложена е разпоредбата на чл.68, ал.1 НК ; осъден е да заплати на Д. Т. сумата от 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, като в останалата част – до претендирания размер от 1000 лева гражданският иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен; в тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на държавни такси.

Съдебният акт е обжалван от подсъдимия чрез неговия защитник адв.П. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и искане за отмяна на осъдителната присъда.

При действията по призоваване за съдебните заседания на въззивната инстанция е постъпила информация, съответно обективирана и официално с изискан препис-извлечение от акт за смърт № 0189/25.06.2024 1 година, издаден от Община – Лом; от последния се установява, че подсъдимият А. А. А. /жалбоподател във въззивното производство/ e починал на 25.06.2024 година / л.45 от настоящото дело/.

Въззивният съд, като съобрази въззивната жалба и посоченото писмено доказателство, констатира, че същата се явява основателна относно наказателната част на присъдата , но не поради визираните в нея доводи, а предвид наличието на хипотезата по чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

С оглед настъпилата на 25.06.2024 г. /след постановяване на атакуваната присъда/, смърт на подсъдимия А. А. и съобразно императивното правило по чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК , наказателното преследване е изключено, предвид което присъдата следва да бъде отменена в наказателноправната й част, а наказателното производство следва да бъде прекратено.

С оглед ТР № 1/2013 г. на ОСНК съдът намира, че следва да се произнесе с решението си относно гражданския иск в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на Д. Л. Т. сумата от 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от 07.09.2021 година. Въззивната жалба в частта й, насочена срещу гражданскоосъдителната част на присъдата се явява неоснователна, като въззивната инстанция установи наличието на положителните предпоставки, обуславящи атакуваният акт в тази му част да бъде потвърден.

С оглед задължителното тълкуване на ВКС с ТР №

1/04.02.2013г., когато основанието за погасяване на наказателното преследване /вкл. смъртта на дееца/ възникне във фазата въззивно или касационно производство, съдът дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск по съображения за процесуална икономия, както и за да се ползва събраната доказателствена съвкупост. Същевременно, в посоченото тълкувателно решение не се указва съдилищата да продължават въззивното или касационно производство , като събират данни за наследниците на починалия подсъдим.

При посоченото, в отговор за деянието, предмет на делото, като обективна даденост, активираща деликтната отговорност, въззивната инстанция приема за обосновано приетото въз основа на фактическа 2 обстановка по делото, че са налице условията за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимото лице в посочения по-горе размер от 500 лева.

Посоченото в мотивите на първоинстанционната присъда изцяло се споделя и от въззивната инстанция. Правилно на установеното по фактите и в частност обективираното от съвкупността съставомерно изисквано субективно отношение на дееца към извършеното, е дадена и правната оценка по привеждането им към състава на въведеното с обвинението деяние, осъществяващо признаците на състава по чл.144, ал.3 от НК .

По същество въззивният съд също намира, , че са налице всички елементи на деликтната отговорност, така, както са посочени и от първата инстанция. Събраните доказателства в рамките на наказателното производство доказват извършения деликт „непозволено увреждане“ от страна на подсъдимия.

С оглед тези доводи, процесната присъда следва да се потвърди в гражданско-осъдителната й част. Същата следва да бъде потвърдена и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати държавна такса, свързана с присъдения размер на обезщетение по гражданския иск и сумата от 5 левадържавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В останалата част - тази, с която предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен над размера на сумата от 500 лева до претендирания размер от 1000 лева

, както и в частта, с която е постановено отмемане в полза на държавата с последващо унищожаване на два броя брадви, присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

Водим от горното, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА присъда № 14 на Районен съд-Лом, постановена на 21.02.2024 година по нохдело № 246/2022 година, в частта, която подсъдимият А. А. А., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК; осъден е на една година „лишаване от свобода“ с постановено ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален „общ“ режим и е приложена е разпоредбата на чл.68, ал.1 3

НК.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК- поради настъпила смърт на подсъдимия А. А. А., ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, с която подсъдимият А. А. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. Л. Т. сумата от 500 леваобезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 година до окончателното й изплащане; в частта, с която е осъден да заплати по сметката на Районен съд-Лом сумата от 50 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 5 лева-държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила в частта, с която предявеният от Д. Л. Т. против А. А. А. граждански иск е отхвърлен като неоснователен над размера на сумата от 500 лева до претендирания размер от 1000 лева-обезщетение за неимуществени вреди; в частта, с която, на основание чл.53, ал.1, буква „а“ от НК е постановено отнемане и унишожаване на два броя брадви.

На основание чл.346, т.4 НПК решението може да се обжалва и протестира при Върховен касационен в 15 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4