Решение № 7604 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7604 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110124124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена от „Топлофикация София” ЕАД искова молба, уточнена с молба вх. № 221076/24.06.2025 г., с която са предявени за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците И. Г. Б., К.

Г. Г., Б. С. П., Л. В. М. и П. Р. Б., с искане всеки от тях да бъде осъден да заплати в полза на ищеца припадащата му се част от стойността на потребена топлинна енергия в имот, представляващ магазин в гр. София, ул. ***, с ползването и незаплащането на която всеки от ответниците се е обогатил неоснователно, а именно:

1/ И. Г. Б. – 20.24 евро – стойност на незаплатена топлинна енергия за имота за периода 07.2022 г. – м.03.2024 г.; 16.76 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. – 15.04.2025 г.; 1.84 евро – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., както 0.44 евро мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. – 15.04.2025 г.

2/ К. Г. Г. - 20.24 евро – стойност на незаплатена топлинна енергия за имота за периода 07.2022 г. – м.03.2024 г.; 16.76 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. – 15.04.2025 г.; 1.84 евро – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., както 0.44 евро мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. – 15.04.2025 г.

1

3/ Б. С. П. – 121.49 евро – стойност на незаплатена топлинна енергия за имота за периода 07.2022 г. – м.03.2024 г.; 26.28 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. – 15.04.2025 г.; 11.06 евро – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., както 2.66 евро мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. – 15.04.2025 г.

4/ Л. В. М. - 40.49 евро – стойност на незаплатена топлинна енергия за имота за периода 07.2022 г. – м.03.2024 г.; 8.76 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. – 15.04.2025 г.;

3.69 евро – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., както 0.89 евро - мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. – 15.04.2025 г.

5/ П. Р. Б. - 40.49 евро – стойност на незаплатена топлинна енергия за имота за периода 07.2022 г. – м.03.2024 г.; 8.76 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. – 15.04.2025 г.;

3.69 евро – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., както 0.89 евро - мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. – 15.04.2025 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците в процесния нежилищен имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците-съсобственици на имота, в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, не са изпълнили законовото си задължение за сключване на писмен договор с топлофикационното предприятие. Сочи, че с ползването на доставената топлинна енергия, без заплащане на дължимата цена, ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на дружеството-ищец.

Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Г. Б. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на предявените искове с твърдение, че между страните не е налице облигационно отношение. Оспорва да е собственик на процесния недвижим имот, като сочи, че е направила отказ от наследството, оставено й от нейния баща – Георги Г..

Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът П. Р. Б. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове с твърдение, че между страните не е налице облигационно отношение, като сочи, че не е налице сключен договор за доставка на топлинна енергия в стопанския имот. Сочи, че в магазина няма отоплителни уреди, като същият не се полза от ответника, а се отдава под наем, за което обстоятелство твърди, че ищецът е запознат. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Г. Г., чрез назначения от съда особен представител, е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на предявените искове с твърдение, че 2 между страните не е налице облигационно отношение, като сочи, че не е налице сключен договор за доставка на топлинна енергия в стопанския имот.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Б. С. П., Л. В. М. не подават отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването д а има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди /какъвто е процесният случай, доколкото 3 топлоснабденият имот е търговски обект – магазин/, е необходимо между страните да се сключи писмен договор /за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди/. В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия спор претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците – за които се твърди да са собственици на имота, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

В конкретния случай, с оглед твърденията в отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че страните не са били обвързани от действащ писмен договор за доставка на топлинна енергия.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че процесният недвижим имот е първоначално придобит от Б. Йорданов П..

След неговата смърт през 1949 г. /л. 42/, същият е оставил за наследници по закон съпругата си ВасИ. П.а и децата им С. П. и М. Г. – т.е. всеки от тях е наследил по 1/3 ид.част от имота.

ВасИ. П.а умира през 1975 г., поради което притежаваната от нея част от имота се наследява по равно от двете й деца. С оглед на това, С. П. става собственик на ½ ид.част от имота, а М. Г. – на останалата ½ ид.част от имота.

С. П. умира през 1986 г. като оставя наследници по закон съпругата си Райна П.а и сина си Б. П.. След смъртта на съпругата през 2007 г., Б. П.

/ответник по спора/ става собственик на 1/2 от недвижимия имот.

М. Г. умира през 1999 г. като оставя на наследници по закон сина си И.М., дъщеря си П. Р. Б. /ответник по спора/, както и съпруга си С. Б. Г..

Всеки от тях получава по 1/3 ид.част от притежаваната от М. Г. квота, поради което всеки от тях придобива по 1/6 ид.част от недвижимия имот.

Установява се от представените по делото документи, че И.М. дарява собствената си 1/6 ид.част от имота на своята съпруга Л. В. М. /ответник по спора/, която обаче на свой ред дарява имота на дъщеря си – Л. Г.З.. С оглед на което, именно тя се явява собственик 1/6 ид.част от имота, а конституираната като ответник Л. В. М. не притежава идеални част от процесния магазин.

С. Б. Г. умира през 2002 година като, видно от удостоверението за наследници на л. 81 от делото, не оставя свои низходящи, нито свои родители и братя и сестри. Същият бива наследен от лелите си по майчина линия И.Х. и З.Н. /които получават по 1/12 от имота/, които, като наследници от по-близка 4 степен, изключват тези от по-далечна, а именно – конституираните като ответници по спора И. Б. /внучка на брата на бащата на починалия С. Г./ и К.

Г. /съпруга на сина на първия братовчед по бащина линия на С. Г./.

С оглед на изложеното, доколкото ищецът обосновава твърдението си за реално ползване на имота от страна на ответниците единствено с презумпцията, че същите се възползват полезните му свойства в качеството си на собственици на вещта, съдът намира, че исковете по отношение на И. Г. Б., К. Г. Г. и Л. В. М., които не притежават право на собственост върху имота, се явява неоснователни.

По отношение на П. Р. Б. /притежаваща 1/6 от имота/ и Б. С. П.

/притежаващ ½ от имота/, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, поради следните причини:

Не е спорно, а и се установява на от представения по делото договор за наем /л. 122 и сл./ - прилаган като доказателство и в предходно водените между страните искови производства, цитирани от ответника Б. в отговора на исковата молба, че в рамките на исковия период процесният недвижим имот е отдаден от ответника под наем на трето лице – „Вето 86“ ЕООД.

Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на наличието на обогатяване в правната сфера на ответника, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, доколкото длъжникът (акципиенса) дължи на кредитора (солвенса) само онова, с което той реално се е обогатил за негова сметка.