Разпореждане № 53601 от 15.06.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 53601 гр. София, 15.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20221110128560 по описа за 2022 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата 858.57 лева, неплатено възнаграждение за услуга ., и сумата 1178.75 лева – неплатено възнаграждение за услуга ., неплатени такси от 30 лева.

Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от 3000 лева.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото двете разпоредби заобикалят закона Съгласно посоченото в договора, длъжникът е поискал закупуване на допълнителна услуга . – сочи се, че предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане, и за услуга . – която предоставя право на промяна на погасителния план. В договора не е посочен размер на дължимата такса за двете услуги, за същите е изготвен погасителен план с обща вноска.

Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението 1 на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксата „.“ Е свързана с управлението на кредита, следователно, не се дължи.

Относно такса „.“, разпоредбата е нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на потребителя. Относно искането за присъждане на 30 лева такса. Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание, за посочената част. Тъй като вземането за лихва за забава е обусловено от главницата, заявлението следва да се отхвърли и за него. Същото се отнася и за претендираната такса – видно от твърденията на заявителя, същата се съдържа в Тарифа, а не в самия договор, поради което и същата е недължима.

С оглед изложеното, заявлението следва да се отхвърли за посочените суми и з адържавна такса над 94.98 лева.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на сумата

858.57 лева, неплатено възнаграждение за услуга ., и сумата 1178.75 лева – неплатено възнаграждение за услуга ., неплатени такси от 30 лева и над държавна такса от 94.98 лева.

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2