Решение № 1028 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110216263 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на управителя на ,,***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Луи Айер“ № 36 -*** против Наказателно постановление № 002358/24.07.2023 г., издадено от и.д.директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.210а вр.чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

В жалбата се релевират доводи, че при издаване на обжалваното наказателно постановление АНО не е преценил възраженията на жалбоподателя и събраните доказателства. Наложената на дружеството имуществена санкция не била съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и била в изключително висок размер, който не съответствал на тежестта на нарушението.

Навеждат се пространни аргументи, че не било извършено твърдяното нарушение от обективна страна, но дори да се приеме, че е извършено такова, то случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление или алтернативно за прилагане н а чл.28 от ЗАНН или намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

В съдебните заседания, проведени по делото дружеството1 жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си – юрк.Дачева, която в дадения ход по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, предвид изложените в жалбата съображения. Моли в полза на жалбоподателя да се присъдят направените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени бележки.

Административно-наказващият орган се представлява от адв.Каменова, която оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено от съда, като правилно и законосъобразно. Сочи, че изложеното от разпитания свидетел, работещ в дружеството-жалбоподател, че в момента на извършване на проверката е имало намаление, следвало да се разглежда като защитна теза. Управителят на търговския обект по време на проверката не е твърдял подобно нещо, като такова вписване липсвало и в съставения констативен протокол, поради което извършването на нарушението било безспорно доказано.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвеното и депозирано в съда становище по жалбата. В същото се прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на дружествотожалбоподател разноски, ако същите надвишават минималния размер, установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя писмени бележки.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2023 г. била извършена проверка от контролните органи на КЗП в търговски обект, стопанисван от ,,Никон Н“ ЕООД и находящ се в гр.

София, ул.“Козяк“ № 21А. Проверката била осъществена в изпълнение на план програма ЗИИП-ПИ съвместни проверки (обозначаване цените на хранителните стоки).

В хода на проверката било констатирано, че в търговската зала има изложени за продажба богат асортимент от хранителни продукти, перилни препарати, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи и свързаните с тях изделия, като не малко групи стоки от изложените за продажба имали поставени етикети, различни от останалите. Върху етикета било изписано следното послание: „Изгодно в ДАР“. Текстът бил изписан с голям шрифт в бял цвят върху ярко зелен фон. Цената изписана върху етикетите с послание „Изгодно в ДАР“ била само една, като било изписано и наименованието на самия продукт. Такива продукти били установени: свещи –чаени, цена 8,29 лева; продукт за мазане „Калиакра“ – 3,59 лв.; гел „Антигрийс 540 мл. – 12,99 лева и други.

Контролните органи преценили, че отправеното послание върху етикетите на тези артикули „Изгодно в ДАР“ привлича вниманието на средния потребител, като той разбира, че точно в този търговски обект би 2 могъл да закупи на най-изгодна цена определен артикул. В същото време, обаче обявената „Изгодно в ДАР“ цена не била в намаление, като липсвала изписана стара по –висока цена, така, че реално посочената цена да е сравнима с друга по –висока цена, за да се прецени като по-изгодна.

За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № К 2755372/28.02.2023 г., приложен по административнонаказателната преписка, както и снимков материал на съответните етикети.

Във връзка с направените при проверката констатации на 27.03.2023 г. св. Д. –главен инспектор в КЗП съставила срещу ,,***“ ЕООД, ЕИК ***, АУАН № 002358 за извършено на 28.02.2023 г. в гр. София нарушение по чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Актосъставителят приел, че дружеството–жалбоподател използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като изписаната информация върху етикета „Изгодно в ДАР“ приканвала потребителя да закупи определена стока, като по никакъв начин и с никакви средства не се установявало, че написаната върху етикета цена е най-изгодната такова, тъй като липсвала посочена стара цена (друга по –висока цена). По този начин дружеството съобщавало на потребителя, че предложената му цена има специфично предимство.

Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружествотожалбоподател, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения акт, след преценка на подаденото възражение като неоснователно било издадено атакуваното в настоящото съдебно производство НП № 002358/24.07.2023 г., с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл.210а, вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП на дружествотожалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 12 500 лева за извършеното нарушение.

Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател срещу подпис на 28.08.2023 г.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля –актосъставител Диана Димова и на свидителя Панталеев –допуснат до разпит по искане на жалбоподателя; както и от приложените писмени доказателства и снимков материал, приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Димова, тъй като са 3 последователни и логични, без вътрешни противоречия, в които свидетелят изложи своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката и констатираното нарушение, за което е съставил процесния АУАН. Като достоверни съдът прецени и показанията на св.Панталей Панталеев, който работи като регионален мениджър в „Никон- НК“ ЕООД.

Същият дорбосъвестно заяви пред съда, че не се е намирал в търговския обект по време на извършване на проверката от служители на КЗП, отишъл е по –късно на място и е установил, че вече са били премахнати от стоките етикетите „Изгодно в ДАР“. Св.Панталеев обясни, че констатираните при проверката стоки са били действително с по-ниска от регулярната си цена, тъй като тези стоки са били с по –ниска доставна цена или от същите са били налични в склада големи количества.

В случая следва да се отбележи, че между страните липсва спор относно правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима.

Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална и териториална компетентност, съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с приложените към материалите на делото Заповед № 670/06.07.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите и Заповед № 1002ЛС/01.11.2017 г.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на представител на дружеството–жалбоподател. Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира защитата си, което е и сторил.

4

Необсъждането на възраженията срещу акта, макар и да е нарушение на процесуалните правила, не е от категорията на съществените, още повече, че в НП са изложени подробни мотиви относно обстоятелствата по извършване на деянието и съставомерността му, както и описание на доказателствата, които подкрепят направените изводи. Ето защо, съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни и счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в АУАН и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице, което не може да има собствено психическо отношение към деянието, поради което отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение.

В конкретиката на настоящия казус липсва спор между страните относно установените при проверката факти и направените констатации в търговския обект, стопанисван от „***“ ЕООД.

Сочената за нарушена разпоредба на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пред. 3 , вр. чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП гласи, че "търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената".