Решение № 26 от 16.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Враца, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

М. Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500435 по описа за 2023 година Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 5380/27.06.2023 г. на "Фератум България" ЕООД, чрез пълномощниците му адв. И. Ч. и И. Т. против Решение № 330 от 02.06.2023 г. на Районен съдКозлодуй, постановено по гр. дело № 1295/2022 г., с което дружеството е осъдено на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на А. С. А., сумата от 1059.56 лв., представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 16.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 250.00 лв. – съдебно-деловодни разноски, включващи заплатена държавна такса и заплатен депозит за ССчЕ, както и да заплати на адв. М. В. М. от АК-Пловдив сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата, както и да заплати по сметка на РС-Козлодуй сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса.

1

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна практика.

На първо място, въззивникът посочва, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че с представената и приета като доказателство по делото разписка от "Изи Пей" за сума в размер на 2 000 лв., с посочено върху нея основание на превода, номера на сключения между страните договор за кредит - *** е извършено плащане от А. А. към дружеството "Фератум България" ЕООД. Сочи, че това е доказателство за отпуснатия кредит от 2 000 лв., платен от кредитора "Фератум България" ЕООД към ищеца, а не както го е зачел съда, че сумата е платена от ищеца към ответника. Сочи се също, че от представената по делото справка за извършени плащания от А. А. към Фератум за периода 01.01.2018 г. - 01.01.2023 г. липсват данни за издателя, няма данни за наредителя и за кои договори е, и че не е установено отразяване на извършени от ищеца плащания в полза на ответника, конкретно по Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 16.08.2019 г.

На следващо място в жалбата се оспорва извода на съда, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочва се, че тази разпоредба изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, каквото изискване е спазено и написано в договора за потребителски кредит: ГПР – 49.11 % и обща дължима сума 2 460 лв.

Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на чл.19, ал.2 от ЗПК. Сочи се, че тежестта на доказване на тази евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го твърди, а такива доказателства в тази насока не са изискани и представени. Излагат се аргументи, че не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване, кредиторът "Фератум България" ЕООД не е получил нищо без основание и не дължи връщане на сумата от 1059.56 лв., представляваща такса банкова гаранция, тъй като тя не се осчетоводява във "Фератум България" ЕООД, а се превежда директно по сметка на гаранта "Фератум Банк" АД, който е отделно юридическо лице. Въззивникът твърди, че ищеца е бил запознат преди сключването на договора за потребителски кредит, с обстоятелствата че може да избере да сключи договор за гаранция с Гарант (поръчител), предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, че сключването на 2 договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия, както и че договорът за гаранция представлява допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Поради тези обстоятелства, разходите по договора за гаранция не следвало да се включват в ГПР по договора за потребителски кредит, тъй като те не влизат в общия разход по кредита съгласно §1.1 от ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита. Сочи се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва). Излагат се аргументи, че самият договор за поръчителство не се оспорва като недействителен от ищеца, а задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство именно от него, и дори да се приеме, че клаузата за обезпечение по договора за кредит е недействителна, то по този начин не би отпаднало съществуването на договора за поръчителство и поетите задължения по него.

На последно място се изразява становище за неправилност на извода на съда, че е налице свързаност между двете дружества – кредитор и гарант.

Сочи се, че тези юридически лица не са дъщерни дружества, поради факта че "Фератум България" ЕООД е българско юридическо лице /с едноличен собственик на капитала Фератум Ой Финландия, понастоящем, считано от 31.08.2021 г. – Мултитют СЕ, Финландия/, а Фератум Банк е регистрирано в Малта /понастоящем, считано от 30.09.2022 г. – с едноличен собственик на капитала – Мюлтитют Банк, Малта/.

Според въззивника не са събрани безспорни доказателства, че са налице обстоятелствата по чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като между ищеца и ответника не е налице правоотношение, което да е довело до неоснователно обогатяване. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Алтернативно, в случай на отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението, моли за намаляване размера на присъдените разноски за възнаграждение.

В срока на отговор по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 6448/17.08.2023 г. от адв. М. М. – АК-Пловдив, като пълномощник на А. А., в 3 който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че районният съд правилно е приел, че задължението на поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Сочи се, че по този начин е постигнато заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Излагат се аргументи, че максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50%, а в договора за кредит е вписан такъв процент от 0%, като с прибавяне на сумата за гаранция, разходите ще надвишат 50%, което от своя страна води до нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази насока се посочва съдебна практика на Окръжен съд-Враца и други съдилища в страната.

Навеждат се доводи, че районният съд правилно е приел, че става на въпрос за сума, изключително свързана с договора за кредит и удържана именно във връзка с него. Сочи, че освен практическото удържане на още 1059.56 лв., със сключения договор за поръчителство не е постигнат друг ефект, който би мотивирал ищеца да избере сключването на договор за гаранция. Счита, че от значение са обстоятелствата, свързани с конкретния договор, които сочат към сключването му в нарушение на чл.19, ал.5 ЗПК.

Според въззиваемия безспорно е доказано, че е заплатил сумата от 1059.56 лв. без каквото и да е основание на "Фератум България" ЕООД, като не са представени доказателства за наличие на годно основание за получаването й. Сочи, че "Фератум България" ЕООД се е разпоредило с тази сума неправомерно, въпреки задължението му по закон да я върне на лицето, от което я е получил.

В отговора се посочва, че наред със сумите за погасяване на кредита, въззиваемият е заплатил и сумата от 1059.56 лв. за банкова гаранция към дружество партньор, което се доказва от ССчЕ и от платежните документи за извършени преводи, съгласно които всички преводи са извършени по сметка на "Фератум България" ЕООД. При тези съображения се прави извод, че сумата от 1059.56 лв. за банкова гаранция към дружество партньор е преведена по банкова сметка на "Фератум България" ЕООД, което от своя страна покрива изцяло състава на чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Развиват се съображения, че получаването на нещо без основание е 4 фактическо, а не правно действие, поради което получаването на имуществена облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си, а е достатъчно да има неоснователно разместване на материални блага, за да се счете, че са налице фактите, визирани в хипотезите на чл.55 от ЗЗД. Според въззиваемия от една страна не се установяват с писмени платежни документи твърденията на ответника, че сумата не е била осчетоводена във "Фератум България" ЕООД, и че е била преведена на "Фератум България" ЕООД от "Фератум Банк", а от друга страна това е без значение за приложението на чл.55, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на съдебна практика от съдилищата.

Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. С. А., чрез пълномощника му адв.М. М., срещу "Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, гр.София, за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по

Договор № ***/16.08.2019 г., за предоставяне на потребителски кредит ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

По искане на ищеца в с.з.на 14.02.2023г. е допуснато увеличение на иска по размер от сумата от 200 лв. на сумата от 1 059.56 лв.

Исковата претенция се основава на твърденията, че сумата е платена въз основа на нищожен договор на основание чл.22 ЗПК, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.11, т.9-т.11 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Фератум България" ЕООД, в който се оспорва основателността на предявения иск със съображения, че не са допуснати нарушения на 5 посочените в исковата молба разпоредби на ЗПК.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл.269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e1b9e06-aa65-4497-9f56-c641a9c4af18