Решение № 1455 от 23.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Варна, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100501899 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 2892/30.07.2024 год., постановено по гр.д. № 8273/2023 год., ВРС – 10 състав е осъдил, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, „Крис-Билдинг Инвест“ ООД, ЕИК 203725041 да заплати в полза на М. М. М., ЕГН ********** сумата в размер от 3 300.00 евро /три хиляди и триста евро/, представляваща заплатена на отпаднало основание – развален договор за депозит от 16.09.2020 г. – първа вноска за ап. № 1 А на приземен етаж с площ от 60 кв. м., в имот с идентификатор №**** и административен адрес: ****, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 10.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и за разноски по делото.

Недоволен от горното е останал ответника, който с въззивна жалба вх. № 66642/19.08.2 0 2 4 год. обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата неправилност и неговата незаконосъобразност. Конкретните оплаквания на са свързани с изводите за наличието на валидно сключен между страните договор и получаване на процесната сума от ответника. Излага, че безспорно прието по делото е, че договор с ищцата е сключен с лицето И. Г., който е трето за дружеството лице, чиито действия от името на дружеството не са потвърдени надлежно. Сочи и че не е установено по делото процесната сума да е получавана от дружеството, за което е изготвена и ССЕ, неоспорена от страните.

Поради горното и извършеното от ищцата разваляне на договора е неправилно, което си 1 становище ответникът е обективирал и в изпратения до нея отговор на покана изх.№ 570/07.03.2023 год. Едновременно с това е изразил и противопоставяне на действията на това лице, депозирайки нарочен сигнал срещу него пред РП – Варна. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства и направените въз основа на тях неправилни изводи от първоинстанционния съд, моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна М. М. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен акт, който моли да бъде потвърден. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на сключен между страните договор, като ответникът е действал чрез И. Г., чиято връзка с дружеството е потвърдена и от ангажирания от ответника свидетел и срещу чиито действия, въпреки узнаването за тях от 2020 година, не е налице противопоставяне. Доказано, чрез представения договор, имащ характер на разписка е и получаването на сумата. Обективира искане за присъждане на разноски.

В с.з. по същество, въззивникът поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В с.з. по същество, въззиваемата оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред ВРС е образувано по подадена от М. М. М. срещу „КрисБилдинг Инвест“ ООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3 300.00 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание – развален договор за депозит от 16.09.2020 г. – първа вноска за ап. № 1 А на приземен етаж с площ от 60 кв. м., в имот с идентификатор №**** и административен адрес: ****, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 10.03.2023 г. до 2 окончателното погасяване на задължението.

Искът е основан на твърдения за сключен на 16.09.2020 г. между ищцата и ответното дружество, чрез лицето И. Г., договор за депозит, по силата на който е заплатила сумата в размер на 3 300.00 евро, представляваща първа вноска от крайната окончателна цена за апартамент № 1А на приземен етаж с площ от 60 кв.м., в имот с идентификатор №****, с административен адрес: ****., на обща стойност за сумата от 33 000.00 евро, който договор поради изменение в проекта и договора, е развален от ищцата.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен договор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен, твърдейки, че договорът за депозит от 16.09.2020 г. не е подписан от лице, представляващо дружеството „Крис-Билдинг Инвест“ ООД, а от трето за него лице И. А. Г., който никога не е разполагал с представителна власт по отношение на „Крис-Билдинг Инвест“ ООД.

При така наведените твърдения за факти съдът намира, че предявеният иск черпи правното си основание в чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД.

Съгласно дадените в Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр. д. № 1/79 год. на Пленума на ВС разяснения третият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при наличие на основание за това, което основание впоследствие е отпаднало. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за заплащане на исковото сума и нейното заплащане на исковата сума, а в тежест на ответника е доказването на наличието на правно основание да я задържи.

Релевираните от въззивника оплаквания извеждат като първи спорен въпрос по делото именно наличието на валидно сключен между страните договор за депозит, въз основа на който е предадена исковата сума с твърдението, че същият е подписан от лицето И. Г., който е действал без представителна власт спрямо дружеството и което не е потвърдило извършените от него действия.

Видно от представения в хода на първоинстанционното производство договор за депозит от 16.09.2020 г., същият е подписан за „Крис-Билдинг Инвест“ ООД от лицето И. А.

Г.. Съгласно клаузите на договора, ответното дружество се задължило да спре от продажба избрания от ищцата недвижим имот, в срок от деня на 2 подписване на договора до датата на сключване на предварителния договор срещу което задължение ищцата се задължила да престира сумата в размер на 3 300.00 евро, представляваща задатък и имаща за цел да обезпечи изпълнението на задължението за сключване на предварителен договор за покупкопродажба на избрания от ищцата апартамент.

Установено по делото е също така, че подписалото договора от името на дружеството лице не е бил представляващ същото, нито служител по регистриран трудов договор, а от заключението по проведената ССЕ не се установява процесната сума да е осчетоводена в счетоводството на дружеството.

Прилагането на презумпцията по чл.301

3

ТЗ е поставено в зависимост от разрешението от фактическа страна дали ищцата е изпълнила задължението с и д а заплати сумата на лице, което се е явило овластено да я получи или е извършено от името на търговеца действие без представителна власт, което би могло да се потвърди. Това е така, тъй като нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД въвежда изключение от правилото за точно изпълнение, когато длъжникът е престирал на кредитора или на друго лице, овластено съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД. Съпоставянето на правилата за точно изпълнение на задълженията – за мястото на изпълнение, когато е изрично уговорено в договора /чл.68, ал.2 ЗЗД/ и за лицето, което приема изпълнението /чл.75, ал.2 изр.1 ЗЗД/, обосновават извод, че при предложено от длъжника изпълнение на уговореното място, би могло да се предположи, че лицето, приело изпълнението на това място е било овластено да го получи и съответно длъжникът да се освободи от отговорност.

Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл.75, ал.2 изр.1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението.

Преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай и е от значение не само уговорката за място на изпълнение, но и с начина на легитимация на лицето, приело изпълнението или други факти.

За начина на договаряне между страните в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. М. П., А. Я.

М., М С. П. и Д. Ц. Ж.. Анализът им еднозначно обуславя фактическите изводи, че преддоговорните отношения между страните са започнали след осъществен контакт от представляващия дружеството и негов служител /свидетелката М П./ в офиса на дружеството и в присъствието на подписалото договора от името на дружеството лице И. Г., самият договорът е сключен в офиса на дружеството, чийто адрес като контакт е посочен и в договора и от лицето И. Г., за което включително и свидетелите на ответника сочат като лице, преговарящо с киентите за цена, договори, начин на плащане, като лице, което движи, приема и предава парите от сделките и което работи в офиса „някъде“ от 2009 година. Тези фактически констатации сочат, че при конкретното договаряне подписалото договора лице се е явило недвусмислено овластено да го сключи и приеме плащането по него. Тук съдът отчита и обстоятелството, че грижата на добрия търговец е тази на професионалист, упражняващ търговия по занятие и предполага отговорно отношение в осъщестяване на търговските контакти и засилен контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки.

Предприетите едва с депозирането на писмени бележки пред въззивната инстанция оспорвания, свързани с изводите на съда за факта на плащане на сумата и възражения, свързани с ненадлежно упражнено право на разваляне на договора от страна на ищщата, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани. Същите не надлежно релевирани в срока за отговор пред първоинстанционния съд, поради което и навеждането им пред въззивната инстанция се явява преклудирано. В допълнение, образуваното по сигнал на дружеството досъдебно производство за осъществена, в условията на повторност, измама от И. Г. с ощетено лице „Крис-Билдинг инвест“ ООД е ирелевантно за основателността на предявения 4 иск. При изпълнение в хипотезата на чл.75, ал.2 изр.1 ЗЗД възниква право на иск на истинския кредитор срещу лицето, получило изпълнението /чл.75, ал.2 изр.2 ЗЗД/, която гражданскоправна претенция може да бъде упражнена и в хода на евентуално наказателно производство срещу лицето.

Налага се извод за основателност на предявената главна претенция, което обуславя и основателност на предявената акцесорна претенция. Поради горното и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди като се съобрази отстранената пред настоящата инстанция нередовност на осъдителната претенция за мораторна лихва за главницата за периода от 10.03.2023-26.06.2023 год., възлизаща в размер на 223.64 лева, представляваща равностойността на 114.10 евро.

Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемата страна искане, в тежест на въззивната страна следва да се присъди сумата от 50 лева, представляваща внесена държавна такса по уточнения по размер иск за присъждане на сумата за мораторна лихва. В полза на адв.С. Д., на основание чл.38, ал.1 т.3 ЗАдв., следва да се присъди и сумата от 750 лева – адвокатско възнаграждение.