Определение № 18770 от 21.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18770 гр. София, 21.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20241100513167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 22 от Правилник за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба от „Х.Д." ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. ****, представлявано от управителя Е.М.Х., чрез пълномощника адв. Л.Л. от САК, с р е щ у Определение № 1289/22.10.2024 г., постановено от съдия по вписванията Р.В. към Софийски районен съд. С обжалвания акт е постановен отказ да се впише заличаване на законна ипотека, вписана в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 270/17.07.2009 г., том 3, акт 2/2009 г., учредена върху подробно описания в жалбата имот, представляващ Търговски обект на три нива, разположен в сграда, находяща се на адрес: гр. София, район „ Средец", ул. ****.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен, като бъде указано на Служба по вписванията да бъде извършено исканото заличаване на законната ипотека, вписана в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 270/17.07.2009 г., том 3, акт 2 за 2009 г.

Твърди неоснователност на доводите, с които съдията по вписванията е мотивирал отказа си, а именно: че в заявлението не били посочени страните по ипотеката с цел осигуряване на възможност на съдията да нанесе заличаване по партидата на лицата, както и че заявлението не отговаряло на изискванията на чл. 3, ал. 1 от ПВ за форма на подлежащите на вписвания, отбелязвания и заличавания актове.

Застъпва тезата, че в конкретния случай актът за учредяване на законна ипотека не само е бил надлежно индивидуализиран в заявлението за заличаване чрез посочване на всички негови белези, но и е бил представен препис от него към молбата. Според жалбоподателя тези данни са напълно достатъчни, за да може съдията по вписванията да установи за коя конкретно ипотека се отнася искането

Излага доводи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПВ, третира единствено формата на подлежащите на вписване актове, изчерпателно посочени в чл. 4 от ПВ. Твърди, че в конкретната хипотеза изискването на чл. 3, ал. 1 от ПВ е неприложимо, тъй като заявителят не е сезирал съдията по вписванията с искане за вписване на акт по чл. 4, а с искане за заличаване на вече вписан акт, като чл. 22 от ПВ не предявява специални изисквания за форма относно заявлението за заличаване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени 1 данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх. № 82594/22.10.2024 г. и на основание чл.22 от ПВ, жалбоподателят „Х.Д." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.М.Х., чрез пълномощника - адв.

Л.Л., е сезирал Службата по вписвания - гр. София с искане за заличаване на законна ипотека, вписана в Служба по вписванията – гр. София с вх. № 270 от 17.07.2009 г., том 3, акт 2 за 2009 г., учредена върху следния недвижим имот: Търговски обект, разположен в сграда, находяща се на адрес: гр. София, район „ Средец", ул. ****, на три нива, състоящ се от: мецанин с площ от 965,67 кв.м., при съседи на мецанина: север - ул. „Аксаков", запад сграда на ул. „ ****, юг - граници на поземления имот / парцела/ на ул. ****, изток - двор на ул. ****, партер с площ от 13,78 кв.м. при съседи: север - ул. „Аксаков", запад - кафе, юг вход и стълбищна клетка на сградата на ул. ****, изток - сервизни помещения на сградата на ул. ****; сутерен с площ от 336,76 кв.м. при съседи: север - избени помещения на ул. **** и ул. ****, търговско помещение № 3 в сутерена на сградата на ул. ****, запад - склад и кухня на „В.-комерс" ООД, изток - избени помещения на ул. **** и търговско помещение № 3 в сутерена на сградата на ул. ****, ведно със съответните на горепописания обект идеални части от общите части на сградата с адрес: гр. София, район „Средец", ул. ****, заедно със съответните на горепописания обект идеални части от мястото, върху което сградата е построена, съставляващо УПИ I "За ОЖС, КОО и ресторант" - отредено за имоти с пл. номера 4, 5, 6 и 7 в кв. 465 по плана на гр. София, местност „Центъра“, съответно с площ на поземлените имоти /ПИ/, както следва: за ПИ № 4 - 687,104 кв.м., за ПИ № 5 - 351,266 кв.м., за ПИ № 6 - 297,81 кв.м., ПИ № 7 - 301,745 кв.м., при граници на УПИ: ул. „Аксаков", ул.

„Шести септември", УПИ № III за БПС и УПИ № II за ОЖС и зала и ул. „Г.С.Раковски".

Искането за заличаване е на основание чл.22 от ПВ- поради изтичането на 10 години от вписването на ипотеката без подновяване.

С Определение № 1289 от 22.10.2024 г. съдияа по вписванията към СРС Р.В. е отказал да извърши поисканото нотариално удостоверяване, като е приел, че молбата не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 и чл.8, ал.2 от ПВ. За да се произнесе, съдията по вписванията е приел, че не е представен акт, подлежащ на вписване, доколкото молбата за заличаване е без удостоверяване на подписа от лице с удостоверителен характер.

Законната ипотека върху посочения имот е вписана в Служба по вписванията - гр.

София с вх. рег. № 270/17.07.2009 г., том 3, акт 2 за 2009 г., по реда на 60, ал. 4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) с молба на кредитора „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), ЕИК ****, за обезпечение на вземания на банката от длъжника „КВ-Р." ЕООД, ЕИК **** (след преобразуване и понастоящем „И.М." ООД, ЕИК ****), копие от която молба е приложено към молбата за заличаване.

В молбата по чл. 22 от ПВ, „Х.Д." ООД е посочило, че посредством покупкопродажба, обективирана в Нотариален акт № 192, том III, peг. № 4635, дело № 357 от 2020 г. на нотариус М.И., peг. № 260 от НК, вписан в Службата по вписвания - гр. София с вх. рег.

№ 31978/19.06.2020 г., акт 8, том 79, дело № 24161/2020 г. /л.21 и сл./, е придобило в собственост ипотекирания имот, което обосновава правния му интерес да иска заличаване на законната ипотека.

Съгласно чл.577, ал.1 от ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК установява едноседмичен срок за обжалване на определението, който тече от деня, следващ деня на съобщаването му по правилата за броене на сроковете, установени с ГПК.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания, съгласно чл. 577, ал. 1 от ГПК, постъпила в рамките на законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172 от ЗЗД действието на вписването на ипотеката трае десет години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Редът и условията, при които може да бъде заличена вписана 2 ипотека, са уредени в чл. 19 и следв. от Правилника за вписванията, като са уредени четири хипотези на заличаване: 1/ въз основа на писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма; 2/ въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването; 3/ заличаване въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, както и 4 / заличаване след изтичане на десет години, ако не е подновено вписването преди изтичане на срока, каквато хипотеза е налице в настоящия случай. Във всички хипотези на заличаване на вписана ипотека, освен тази по чл. 22 от ПВ, нормативната уредба изисква освен молба, изхождаща от заинтересовано лице, така и представянето на други документи, удостоверяващи настъпването на определени обстоятелства, които обуславят възникване на правото на заличаване. Разпоредбата на чл. 22 от ПВ сочи, че само в хипотезата, при която заличаването се иска поради изтичането на 10 години от датата на вписването, при липса на подновяване, заличаването става по молба на заинтересования, без да е необходимо да се представят каквито и да било доказателства. В този случай съдията по вписванията е този, който дължи проверка на обстоятелства има ли вписана ипотека, молбата подадена ли е от заинтересовано лице, изтекъл ли е установеният от закона срок и подновено ли е вписването преди изтичането на десет години.

Законодателят не е вменил в задължение на заинтересованото лице, каквото качество несъмнено притежава молителя като собственик на ипотекирания имот, да представят каквито и да било доказателства в охранителното производство по заличаване на ипотека, когато са изтекли 10 години от вписването. (така: опр. № 1449/06.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 13586/2022 г. на ЧЖ-IV-Е с-в на СГС; опр. № 9049 от 26.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 8364/2023г. на ЧЖ-I-И с-в на СГС).

В конкретния случай липсват мотиви на съдията по вписванията по отношение на заинтересованите лица и срока, обуславящи постановяването на отказа, поради което съдът приема, че същият е извършил служебна проверка, като данни за подновяване на вписаната договорна ипотека не са били отбелязани върху акта до изтичане на десетгодишния срок от вписването или в периода от 17.07.2009 г. до 17.07.2019 г.

Аргументът, послужил на съдията по вписванията за да постанови отказа, а именно че в молбата не се съдържали данни на страните по ипотеката, за да може съдията по вписванията да нанесе заличаване по партидата на лицата, което съставлява пречка да се извърши заличаване на осн. чл. 22 ПВ, е незаконосъобразен. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Правилника за вписванията заличаването се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено, т.е. нормативното разрешение изисква по необходимост единствено да бъде индивидуализиран актът, чието заличаване се иска, за да може съдията по вписванията да направи необходимото отбелязване върху него. В случая молителят е направил повече от това да индивидуализира акта, като към молбата си е представил копие от молбата на ипотекарния кредитор за учредяване на договорна ипотека с всички данни за вписването му, от която е видна и цялата информация по отношение както на имота, който е предмет на ипотеката, така и на ипотекарните кредитор и длъжник, и на страните по договора за кредит, за обезпечаване на който е учредена договорната ипотека. В този смисъл, съдът намира, че на съдията по вписванията са му станали известни всички необходими данни за акта, чието заличаване се иска, поради което и в случай, че липсват отбелязвания върху самия акт за извършено подновяване на вписването преди изтичането на десетгодишния срок, то следва да бъде извършено исканото заличаване, без допълнителни изисквания за представяне на каквито и да било други доказателства така, както предвижда разпоредбата на чл. 22 от ПВ.

Освен това, при тълкуване на съдържанието на разпоредбата в чл. 22 на ПВ, се налага извода, че фактическият състав, при който се извършва заличаване на вписването на ипотеката, предвижда осъществяване на един единствен факт – изтичане на предвидения в закона срок на действие на вписването от 10 години, в който не е извършено подновяване на вписването. В тази хипотеза съдията дължи проверка дали молителят е заинтересовано лице, т.е. от къде произтича правният му интерес; налице ли е вписана ипотека и изминали ли са 10 години от вписването , без тя да бъде подновена. Неоснователно съдията по 3 вписванията е приел, че молбата, с която се иска заличаването на ипотеката, следва да бъде с нотариална заверка на подписа, тъй като самата тя не представлява акт подлежащ на вписване. Не е уредено изискване за нотариална заверка на подписа на молителя в процедура по чл. 22 от ПВ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПВ не се отнася до формата на молбата за заличаване на ипотека, а до актове, които подлежат на вписване. Както бе посочено и по-горе - по аргумент от чл. 19, ал. 3 от ПВ заличаването на ипотеката става чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става и времето, когато е направено.