Решение № 330 от 16.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500106 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 31 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 1144/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл.

250 ГПК с решение № 135 от 20.06.2025 г. по делото: „ДМ България“ ЕООД е осъдено по предявени първоначални обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на Г. Ц. Д. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпила на 19.04.2022 г. трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане, като главният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70000 лв. /по акцесорния иск за обезщетение за забава липсва произнасяне чрез формирани мотиви и формулиран диспозитив за частичното му отхвърляне, но в тази част не е правено искане за допълване на решението, съответно този негов порок не е предмет на настоящата въззивна проверка/ и сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойност на 1 медицински консумативи, претърпени в резултат на същата трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане, като главният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2080 лв. /и по този акцесорен иск за обезщетение за забава липсва произнасяне чрез формирани мотиви и формулиран диспозитив за частичното му отхвърляне, но в тази част не е правено искане за допълване на решението, съответно този негов порок не е предмет на настоящата въззивна проверка/; „Уника“ АД е осъдено да заплати на „ДМ България“ ЕООД по предявени обратни обективно съединени искове с правно основание чл. 435 КЗ сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение, което „ДМ България“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Ц. Д. за причинени в резултат на настъпила на 19.04.2022 г. трудова злополука неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумата от „ДМ България“ ЕООД в полза на Г. Ц. Д., както и сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение, което „ДМ България“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Ц. Д. за причинени в резултат на настъпила на 19.04.2022 г. трудова злополука имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумата от „ДМ България“ ЕООД в полза на Г. Ц. Д. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ „ДМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЗАПЛАТИ ТЕЗИ СУМИ НА Г. Ц. Д., КАТО В СЛУЧАЙ НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА

РЕШЕНИЕТО - ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО - И ПОСТЪПВАНЕ НА

ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ „ДМ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД АД СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА

ИЗВЪРШЕНОТО ПЛАЩАНЕ /макар волята на първоинстанционния съд при произнасяне по обратните искове да не е така прецизно формулирана, същата е в този смисъл/. С решенията /основното и това от 20.06.2025 г./ са присъдени и разноски в полза на страните и на съда според изхода на делото. С решение № 216 от 23.09.2025 г. е оставена без уважение молбата на ищцата по първоначалните искове за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение.

Обжалват се основното решение № 31 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 1144/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, решение № 135 от 20.06.2025 г., с което основното решение е поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по 2 реда на чл. 250 ГПК, както и решение № 216 от 23.09.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на ищцата по първоначалните искове за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение.

Ищцата по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове обжалва основното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният главен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20000 лв. до пълния предявен размер от 70000 лв. и в съответните части за разноските. Обжалва и решение № 135 от 20.06.2025 г., с което основното решение е поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК в частта, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като формираната в мотивите на решението воля на първоинстанционния съд досежно обратните искове за сумата от 20000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва е отразена и в диспозитива на решението, като „Уника“ АД е осъдено да заплати на „ДМ България“ ЕООД сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение, което „ДМ България“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Ц. Д. за причинени в резултат на настъпила на 19.04.2022 г. трудова злополука неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумата от „ДМ България“ ЕООД в полза на Г. Ц.

Д.. Обжалва и решение № 216 от 23.09.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение.

В срока за отговори на въззивните жалби са постъпили отговори от ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове, в които въззивните жалби са оспорени.

Ответникът по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове обжалва основното решение и решение № 135 от 20.06.2025 г., с което основното решение е поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК, в частта, в която са уважени предявените първоначални главни и ацесорни искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва и в съответните части за разноските, а при условията на евентуалност /в случай на уважаване изцяло или частично на жалбата му досежно уважените 3 първоначални искове/ - и в съответната част за уважените обратни искове, както и в съответните части за разноските, свързани с разглеждането на обратните искове. Следва да се отбележи следното в тази връзка: в проведеното пред въззивния съд о. с. з. самият ответник по първоначалните искове излага становище за потвърждаване изцяло на решенията в частта досежно уважените обратни искове, т. е. това становище е в противоречие с част от изложената от него воля във въззивната му жалба срещу решението от 20.06.2025 г., но не е направен изричен частичен отказ или оттегляне на тази въззивна жалба; въззивната жалба срещу решението от 20.06.20025 г., предвид изложеното в нея, е депозирана по-скоро с оглед обстоятелството, че това решение е неразделна част от основното решение, същевременно в него се съдържа надлежното произнасяне по част от исканията на страната, вкл. в частта за разноските, присъдени в негова полза във връзка с частичното отхвърляне на първоначалните искове, но в жалбата са изложени доводи за наличие на основания за отмяна или изменение на решенията в частта досежно обратните искове и съответните части за разноските в случай на уважаване на въззивната жалба на страната по отношение на уважените първоначални искове; отчитайки така изложеното и с оглед съдържанието на въвззивната жалба срещу решението от 20.06.2025 г., въпреки че волята на страната не е прецизно изложена /от гледна точка наличие на интерес от обжалване в частта относно уважените обратни искове и присъдените в тежест на „Уника“ АД разноски/ и доколкото страната изрично сочи, че обжалва решение № 135 от 20.06.2025 г., без да конкретизира в коя част го обжалва, въззивният съд приема, че волята на страната е в горепосочения смисъл, а именно да обжалва изцяло решение № 135 от 20.06.2025 г.

В срока за отговори на въззивните жалби са постъпили отговори от ищцата по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове, в които въззивните жалби са оспорени.

Постъпили са и две становища от третото лице – помагач на ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове и ответник по предявените в първоинстанционното производство обратни искове. В становището по постъпилата от ищцата въззивна жалба срещу решение № 216 от 23.09.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение, жалбата е оспорена. В становището по постъпилите от ответника въззивни 4 жалби са изложени доводи за основателността им.

Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите /с изключение на жалбата на ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове срещу решение № 135 от 20.06.2025 г./ са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По въззивната жалба на ищцата по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове срещу основното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея главен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20000 лв. до пълния предявен размер от 70000 лв.:

Жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част по следните съображения:

За да уважи главния иск за обезщетение за неимуществени вреди до посочения размер, първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че описаният в исковата молба инцидент представлява трудова злополука, в пряка причинна връзка с настъпването на която ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на получените телесни увреждания, поради което следва да бъде ангажирана имуществената отговорност за работодателя за репариране на тези вреди. При отчитане на принципа на справедливостта първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай справедливото и достатъчно за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди обезщетение е в размер на 40000 лв. Същевременно е приел за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради проявена от нея груба небрежност, като е определил процент на съпричиняване от 50 %, при което е редуцирал дължимата от ответника сума на обезщетението до 20000 лв.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия въззивен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към съответната част от мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

5

Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на принципа на справедливостта от първоинстанционния съд и съответно определяне на размер на обезщетението, който не е адекватен на характера и интензитета на търпените неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е отчел всички данни по делото относно действителното състояние на ищцата. Видно от основното решение, първоинстанционният съд е отчел всички коментирани от вещото лице факти, очертаващи вида и тежестта на получените телесни увреждания, търпените в резултат от тези увреждания болки и страдания за продължителен период от време, проведеното на ищцата лечение като вид и продължителност, търпените от нея битови ограничения в рамките на възстановителния период и трайните последици за здравето й, т. е. отчел е всички факти, определящи характера и интензитета на търпените неимуществени вреди. По-конкретно отчетени са следните обстоятелства: в резултат на трудовата злополука ищцата е получила телесни увреждания, изразяващи се в закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долния им край с разместване на фрагментите, за което е извършено оперативно открито наместване на двете кости на подбедрицата и фиксация с метални пластини и винтове, като впоследствие са проведени още 7 /или общо 8/ оперативни интервенции, като три от интервенциите са наложени от настъпили усложнения, дължащи се на анатомичната структура на долния крайник на ищцата; ищцата е търпяла болки и страдания в продължителен период от време, лечението също е било продължително, като за период от 284 дни ищцата е била нетрудоспособна, впоследствие - още 69 дни с прекъсване; лявата глезенна става е ограничена в движението с 30 %; след злополуката за продължителен период ищцата е била е била от нормален социален живот; възрастта на ищцата.