Решение № 1580 от 11.04.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1580

Хасково, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20247260700267 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. М. Ф., с ЛНЧ *********, гражданин на Сирия, с адрес : [населено място], [жк], РПЦ на ЗАБ при МС насочена против Решение № 3206/22.02.2024г. на Председателя на ДАБ при МС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради немотивираност, допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Административният орган бил приел, че ситуацията в Сирия се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, който достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят, в качеството му на цивилно лице бъде върнат в Сирия, ще претърпи посегателства и заплахите по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, поради самото присъствие на територията на страната.

Решението в частта, с която било прието наличие на предпоставките на чл. 12, ал.1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ било немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Нормата на чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ представлявала транспониране на разпоредби на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В чл.17 от посочената директива били предвидени хипотези на изключване, като в параграф 1, б.“г“ било регламентирано,че гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключвал от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира. Наличието на тези основания било основание за отказ на лицето да се предостави хуманитарен статут и по смисъла на българското законодателство. За да приеме наличието на посочените хипотези Председателят на ДАБ се позовал само на писмено становище на ДА“НС“, с което последната възразила предоставяне на закрила на оспорващия. Според жалбоподателя като не изискал от ДА“НС“ предоставянето на мотивирано становище, за да се запознае с относимите факти и да ги прецени при произнасянето си в производството по предоставяне на закрила по общия ред, административният орган допуснал съществено нарушение на административните правила. Наред с това оспореното решение в тази му част противоречало и на Решение на Съда (първи състав) на ЕС от 22.09.2022г. постановено по дело С-159/21.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез процесуален представител в писмени бележки.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ от 25.10.2023г. (под името С. М. от Сирия) и подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ под вх. № 7219 от 01.11.2023г. С. М. Ф. от Сирия е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 31978 от 01.11.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С. (собствено име) Ф. (бащино име) М.фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл.Д. А., неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената С. М. Ф., роден на [дата]в Сирия, [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност – , религия – ..., професия общ работник, образование начално, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите на чужденеца, като е отбелязано, че са с местонахождение в Сирия.

На 06.12.2023г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 31978/06.12.2023г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при регистрация. Документите за самоличност, с които разполагал в Сирия – семейна книжка за родителите и акт за раждане, останали в дома му. Посочил, че няма близки роднини в държави – членки на ЕС. Разказал, че напуснал Сирия през м. септември 2023г. и нелегално преминал в Турция, където останал 20 дни. На 17.10.2023г. влязъл незаконно в Република България, със стълба през оградата на границата. След като преминал на българска територия, бил превозен с автомобил до гр.София и там се предал на полицията. До напускането си от Сирия живял в [населено място], обл.Д. А., не бил [семейно положение], не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, не бил подавал молба за закрила в други държави. Посочил, че в държавата си по произход не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност, нямал проблеми заради изповядваната от него религия, не членувал в политически партии и организации. В Сирия работел като общ работник. Основната причина да напусне страната си по произход била войната. В началото в населеното място в което живеел било спокойно, но постепенно и при тях започнали въоръжени сблъсъци. Сраженията се водели между кюрдските въоръжени отряди и редовната сириска армия, което правело обстановката несигурна. В резултат на войната имало много жертви, поради което се страхували за сигурността си. Освен това войната довела до икономическа катастрофа на страната и безработицата била разпространена, кандидата за закрила бил млад човек, искал бъдеще и това го мотивирало да напусне Сирия. Посочил, че не е отбил редовната си военна служба, не бил получавал призовка за служба в армията, не бил преследван от групировки в Сирия, към него и семейството му не били отправяни заплахи, не му било оказано насилие.Подал молба за закрила в България, тъй като била мирна европейска държава.

С писмо с рег. № УП-31978 от 08.11.2023г. Директорът на РПЦ Харманли поискал от ДА“НС“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В отговор е постъпило писмо с рег. № М-3058/25.01.2024г.(рег. № УП 31978/26.01.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, адресирано до Председателя на ДАБ при МС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег. №[рег. номер]-001-03/T-6-387/19.01.2024г., според която лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като С. М. Ф., роден на [дата]в Сирия, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. България.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 31978 от 02.02.2024г. с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 3206 от 22.02.2024г. Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. М. Ф.. Решението е връчено на лицето лично на 11.03.2024г., в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 15.03.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2 – 5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.

Съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт в тази му част.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.