Решение № 154 от 23.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Стара Загора, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М. като разгледа докладваното от М. М. Мавродиева Гражданско дело № 20235500100034 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. И. Т. от гр.Г., чрез пълномощник адв.М. М. от САК против ОД на МВР, гр. С.З. с цена на иска 40 000 лева – неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 2 500 лева.

Ищецът твърди, че на 08.09.2021 г., след посещение при личен лекар за поставяне на инжекция за лечение на тежко алергично заболяване, от което страда, посетил сградата на Община С.З., за да получи документ - схема на имот, която трябвало да му бъде изготвена. Преди това направил няколко безуспешни опита да се свърже с посочени телефонни номера, които му дали при подаване на искането за издаване на схема. Направил опити и от служебния телефон, намиращ се във фоайето на Общината, пред полицай К., да се свърже с тези служители и след като не успял, потърсил съдействие на място. Когато полицай К. се намесил в един от разговорите му, той излязъл без маска от голямото фоайе на Общината, където се намирал и ищеца, и грубо му направил забележка да си сложи маската, едновременно с това поставяйки своята. Ищецът твърди, че му показал издаденият му амбулаторен лист № 1194 от 30.03.2021 г., в който на позиция: „терапия” било записано:

„на пациента не се препоръчва носене на предпазни средства (носене на маска, шлем с оглед тежко протичащите алергични реакции), издаден от д-р В.Р.. Полицай К. оставил без внимание и подминал с пренебрежение този медицински документ и същевременно започнал да го избутва грубо в посока изхода на сградата, с които принудителни действия му причинявал физически болки и страдания. През цялото време му говорил през зъби и казал: „Без маска няма да бъдеш обслужен и няма да влезеш в общината без да я 1 сложиш”, говорейки му на „ти”. Ищецът твърди, че сцената се разиграла в присъствието на над 20 души, неволни свидетели- посетители на сградата на Общината, като последния път го избутал още по-силово, хващайки го за двете ръце. От тласъка ищецът се озовал почти до стълбите и се изплашил, че може да падне и да се нарани. Твърди, че се чувствал безсилен да се защити, а полицаят действал с неприкрита ярост спрямо него, като твърди, че по никакъв начин не бил допринесъл с действията си за подобно недопустимо отношение. Твърди, че за него поведението на полицая, а също и впоследствие случилите се събития, били изключително унизителни, тъй като на първо място, неговото здравословно състояние било възприето като един вид нарушение на закона от страна на полицай К., въпреки че представил на същия медицински документ, от който се установява защо не може да си постави маска на лицето - по обективни причини, свързани със здравословното му състояние. На следващо място твърди, че здравословното му състояние станало обществено достояние на всички присъстващи, тъй като полицаят не коментирал темата деликатно, а с висок тон, преминаващ във викане. Нещо повече, на по-късен етап дори бил третиран като престъпник и то не само от полицай К., а и от полицейските служители по време на обиска и ареста, които последвали. След първото изтласкване от сградата на общината, той се върнал отново, за да получи схемата си, тъй като тя му била необходима спешно. Тогава отново при него дошъл полицай К. с още един цивилен мъж /около 50-годишен/, който се представил за „началник в Общината“, но без конкретна длъжност и име. Двамата започнали да го бутат, а полицай К. го удрял силно по ръцете, като на мястото на убождането от иглата и поставянето на лекарството, /предвид поставянето на инжекция само час-два преди това/ изключително силно усещал болката. След малко дошли още двама полицаи, явно за „подкрепление” срещу него. Те не го удряли, но тъй като много се уплашил, решил да потърси съдействие на спешен номер 112. След около 5 мин. пристигнал автопатрул с трима души, като през това време полицай К. отново го избутал извън входната врата на сградата.

Полицаите от автопатрула предложили всички заедно да отидат до чупката, намираща се от дясната страна на входната врата на сградата, заставайки с лице към стената, за да се разберат, но ищецът отказал, тъй като го било страх да остане насаме с шестимата полицаи, които още с пристигането си заели страната на колегата си К., въпреки, че ищецът ги повикал. В тяхно присъствие полицай К. му казал, че ще го арестува, ако още веднъж се върне в сградата, без му разясни на какво основание ще го арестува, нито в какво се състои нарушението му, за да бъде арестуван. Същият казал на автопатрула да си тръгва с думите: „Ако има нещо, ще ви извикам да го арестувате". След тези негови думи ищецът твърди, че полицаите си тръгнали, а той държал личната му карта, размахвал я пред лицето му и му казал, че му я връща, но ако влезе отново вътре, щял да извика автопатрула да го арестува. Взел личната си карта, а полицай К. влязъл вътре в сградата, заедно с другите двама. Въпреки, че се страхувал, ищецът отново влязъл, тъй като пътувал от 2 друго населено място, за да получи документ, за който заплатил и му бил нужен, а когато прекрачил прага на входната врата, изненадващо за него полицай К. го издърпал навътре, извил двете му ръце зад гърба, с което му причинил изключително силна болка. По никакъв начин ищецът не оказвал съпротива на полицейските служители, нито обиждал и провокирал никого от тях. След като полицай К. му извил ръцете зад гърба, го повел към другото фоайе, което било пълно с хора. При извиването на ръцете му, полицай К. чупел китката му, което било изключително болезнено, през цялото време мълчал, въпреки огромната болка, която изпитвал. В голямото фоайе го блъснал с лице към стената и го ритал от вътрешната страна, с което му причинявал силна болка в областта на кокалчетата. Дошли и другите двама полицаи, с които ищецът твърди, че нямал никакви съприкосновения и започнал да го обискира по цялото тяло с ръце. Той го опипвал с ръце, търсейки твърди и остри предмети и питал дали ищецът има такива. След като извършил обиска, оставил двамата си колеги да го пазят, а той отишъл да извика полицаите да го арестуват. След около пет минути дошли отново същите трима полицаи от автопатрула и поставили белезници на ищеца във фоайето, в присъствието на около 20 души като ръцете му били в положение зад гърба. Неволни свидетели на бруталната сцена станали изключително много хора. Някои от тях снимали с телефони, а впоследствие ищеца разбрал, че един от заснетите клипове бил качен в интернет и разпространяван публично в сайта bastareport.com. Бил изведен о т задния изход на общината покрай заведението “При кмета", където също имало много хора.

Полицейският автомобил бил паркиран до сградата на радиото. До автомобила отишли пеша, като покрай тях минавали и други хора, а ищецът бил с белезници. Отведен бил в I РУ на МВР, където всички полицаи били без маски, а на въпроса му. „защо аз да слагам маска, а вие сте без ?“ отговора бил: „Такива са тук разпорежданията“. Полицаите му казали, че е там, за да напише обяснения за случилото се и отказали да му дадат възможност да се свърже с адвоката си, както и да отговори на телефонните повиквания на съпругата си, която се притеснявала за него, след забавянето му, включително за времето за престой за синя зона на автомобила му, като му било заявено, че докато не даде сведение и не подпише декларацията, в която не знаел какво пише, няма да си тръгне от сградата на РУ. Били категорични, че трябва да извърши тези действия, за да го освободят, поради което се принудил да напише сведението и да подпише декларацията. След това му разрешили да разговаря по телефона със съпругата си, обяснил и къде се намира и се разбрали къде да се срещнат след като си тръгне от полицейското управление. Ищецът твърди, че през цялото време никой от шестимата полицейски служители или друго лице не му е казвало: „Задържан си” или „Арестуван си”, включително никой не му е обяснил за какво бил извършен обиска или извършил ли е нарушение и в какво се изразява то. Ищецът твърди, че полицай К., който на няколко пъти грубо го изблъсквал от сградата на Общината, въпреки, че му обяснил, защо не може да постави маска на 3 лицето си, също бил без маска. Изблъсквайки го към вратата, ударите му били изключително болезнени, особено тези към ръката, на която преди това му била поставена инжекция от личния лекар, за поддържаща терапия и лечение на алергията му и се поставяла всяка втора седмица от месеца. След случая, на няколко пъти му звънял женски глас, който искал да се подпише върху протокол за предупреждение, но след като адвокатът му го уведомил, че сигналът, който подал и по който се извършвала проверка, бил подаден до министъра на Вътрешните работи и Главния секретар на МВР, ищецът решил да отложи това действие. За втори път имало обаждане в Районното управление на МВР в Г., за да му връчат протокола. На 09.10.2021г. за последно му звънели. Ищецът посочва, че проверката по сигнала му все още продължава, но междувременно получил писмо рег.№ 349000- 1619/ 20.01.2022г. на ОД на МВР- Ст. Загора, с което го уведомили, че по сигнала му с № 812102- 1775/05.10.2021 г. била извършена проверка и били установени данни за допуснато дисциплинарно нарушение от служител на ОД на МВР- С.З., както и че срещу служителя е образувано дисциплинарно производство. Тъй като проверката не била пълна и обективна и видно от цитираното писмо било установено само едно лице при доказано участвали три лица от АП/автопатрул/ пристигнал на място, включително посочените от ищеца в обясненията му по време на проверката в I РУ и ОДМВР -Ст.Загора полицаи от I РУ, които ограничили придвижването му след като бил отведен в районното управление, подал нов сигнал до Министъра на МВР с вх.

№489700-4026 от 16.05.2022г., на което писмо получил отговор, че проверката била изпратена в Прокуратурата, без обаче да му се предоставят друга информация.

Ищецът посочва, че след всичко случило се и в резултат на преживяната психическа травма, се чувствал изключително зле, тревожен, напрегнат, несправедливо публично унизен и се наложило да се обърне към психолог- професор Т., чието заключение за неговото състояние било, че изпаднал в тежка депресия, от която можело да бъде изведен само, чрез активна психотерапия, която да възстанови психичния му баланс. Ищецът посочва, че ответникът му причинил неимуществени вреди, които се изразявали в претърпени и търпени от тогава до днес от него душевни болки и страдания, емоционални травми, свързани най-вече с чувство за несправедливост, безпомощност, загуба на самочувствие, безнадеждност, обреченост, срам, а също и за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност.

Твърди, че причинените му имуществените вреди били в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лв. за заплатени на адвокат възнаграждения за консултации и представителство по време на снемане на обясненията му от служител на I РУ и ОД на МВР във връзка с назначената от министъра на МВР проверка по подадения от него сигнал, без размера на заплатени транспортни разходи и командировъчни.

Тъй като неимуществените вреди се превръщали в част от вътрешния 4 му свят, нарушавали го по груб начин и трансформирали емоциите в отрицателни по отношение на възприятията му към него самия и заобикалящия го свят, оценява същите на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.

Ищецът твърди, че целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото лице. Парите били сурогат, заместител на отрицателите, неприятните емоции, които това лице било принудено да преживее поради пълното или ненадлежно изпълнение на дадено задължение. В случаи, ищецът твърди, че това били физически и най-вече душевни болки и страдания, публично унижение пред много хора в административна сграда, а също и извън нея, с поставени белезници на ръцете, третиран като закоравял престъпник, чувство за безнадеждност, обреченост, несигурност, срутване на надежди в ситуация.