Определение № 877 от 20.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. Пловдив, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Станислава Б. Бозева като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно наказателно дело № 20225300600664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

С определение № 317/07.03.2022г. по ЧНД № 6017/2021г. по описа на Районен съд Пловдив е отменено Постановление на РП Пловдив от 20.08.2021г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 25/2020г. по описа на ОСлО-Пловдив, пр. преписка №12244/2014г. по описа на Районна прокуратура Пловдив и делото е било върнато на РП Пловдив за допълнително разследване.

Срещу така постановеното определение е постъпил протест от прокурор от РП Пловдив, в който се сочи, че определението на РС Пловдив е неправилно поради допуснати съществени нарушения при постановяването му. Изразява се несъгласие с приетото от РС, че разследването не е било водено обективно и всестранно за изясняване на обективната истина по делото. Извежда се извод, че на база на така събраните доказателства не се установява ограничение за д-р Р. да поставя зъбни импланти, като той е имал правоспособността да извършва дейности по дентална медицина. Наред с това се сочи, че назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е ясна по отношение липсата на установени данни за причинено съставомерно телесно увреждане на пострадалия Г. Прокурорът счита, че данните за водени други наказателни производства спрямо свид .Р. не дават основание за преценка квалифициране на поведението му по-тежко наказуемия състав на чл. 134, ал.3 от НК, тъй като се касае до различни престъпления. Наред с това не са налице и основания за приложението на чл. 26, ал.1 от НК, доколкото става въпрос за разследване на престъпления против личността на различни граждани. Поради това заключава в протеста, че не се доказва от събраните по надлежния ред писмени и гласни доказателства да е реализирана коя да е от хипотезите на чл. 134 от НК, нито друго престъпление по смисъла на НК. Наред с това излага съображения и за изтекла погасителна абсолютна давност за наказателно преследване на деянието, което е акцесорно основание за прекратяване на воденото наказателно производство. Предлага 1 на съда да отмени определението на РС Пловдив, като го потвърди ли алтернативно – да измени постановлението относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като приложи това по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото, доводите в протеста и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:

Протестът е допустим - подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Досъдебното производство е образувано първоначално под номер 175/2015г. по описа на 2 РУ МВР Пловдив с постановление на РП Пловдив за престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 от НК срещу неизвестен извършител за това, че в периода от м. април 2010г. до м. октомври 2012г. в гр. Пловдив, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно-регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, е причинил средна телесна повреда на И. Г. Г., ЕГН **********. С постановление от 11.02.2020г. на Окръжния прокурор при ОП Пловдив разследването по досъдебното производство е възложено на следовател при ОСлО при ОП Пловдив, като същото продължава да се води по техен опис с номер на сл.д.

№25/20г.

Това е второ поред производство по съдебен контрол над акт на прокурора, с който се прекратява наказателното производство, като с определение на ОС Пловдив по ВЧНД № 756/2021г. е отменено определение на РС Пловдив по ЧНД № 5779/2020г. и потвърденото с него постановление на РП Пловдив от 21.08.2020г., с което е било прекратено наказателното производство, като делото е било върнато на РП Пловдив за изпълнение на указания, дадени в мотивите към определението – за изясняване на обстоятелството дали д-р Р. е притежавал съответната специализация, за да извършва описаните манипулации, като при необходимост се постави като задача и на вещите лица от комплексната експертиза, както и по-задълбочено изясняване на евентуални увреждания и настъпили усложнения на пострадалия с изискване на допълнителна медицинска документация. Отправена е била от съда критика, че липсва надлежно предявяване на материалите по делото на пострадалия и повереника, като едва след произнасяне по евентуални доказателствени искания от тяхна страна, прокурорът би могъл и да вземе становище за по-нататъшния ход на делото.

След връщане на разследването на прокуратурата, видно е било извършено следното: постъпило е писмо от РЗОК Пловдив с приложени справки за извършени прегледи, медицински дейности и пролежавания в болница на И. Г. за периода от 2010г. до 2014г., вкл., от НЗОК - че липсват данни за издавана рецептурна книжка и отпуснати лекарства по Здравна каса на пострадалия, писмо от МЗ, в което се посочва, че наличието на придобита специалност „ЛЧХ“ от лекарите по дентална медицина не е задължително условие за упражняване на дейности по дентална имплантна терапия от лекарите по дентална медицина, както и че дейността по поставянето на импланти е операция с малък обем и сложност, за която са приложими утвърдени в Наредба № 23/2002 медицински стандарти. Установено е също така, че В. Р. е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 272/2018г. по описа на ОСО Пловдив за престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 вр. с чл. 129, ал.2 от НК, извършено в периода 15.08.2015г.-м. януари 2018г. в гр. Пловдив с пострадало друго лице. Постъпили са и изискани от РК на БЗС Пловдив писмо с документи във връзка с проверка на КПЕ към същия.

С атакуваното постановление от 20.08.2021г. РП Пловдив е изложила 2 фактическа обстановка, приела е, че от събраните доказателства не се установява от обективна страна да е извършено разследваното престъпление по нито една от хипотезите, предвидени в нормата на чл. 134, ал.1, ал.2 или ал.3 от НК, поради което и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по воденото досъдебно производство. Излагат се и съображения, че дори да се установеше да е било извършено престъпление по основния състав на посочената материална норма, то са изтекли давностните срокове по смисъла на чл.80, ал.1, т.4 от НК, а така и абсолютните такива по чл. 80, ал.3 вр. с ал.1, т.4 от НК.

В атакуваното определение съдът е намерил, че изводите на прокурора за липса на престъпление по основния или някой от квалифицираните състави на чл. 134 от НК са прибързани и необосновани. Счел е за неправилен извода на прокурора, че не се доказва да е причинена на пострадалия средна телесна повреда, като изводите му в тази насока е приел за необосновани, опровергани от част от гласните доказателства.

Затова е посочено, че е необходимо да се назначи нарочна стоматологична експертиза, като на вещите лица се зададат конкретни въпроси за това дали е била причинена телесна повреда на пострадалия Г., както и налице ли е причинно-следствена връзка с поведението на свид. Р., като вещите лица следва да вземат предвид всички събрани, вкл. новопостъпилите след изготвянето на предходната експертиза доказателства.

Отправя се от районния съд и критика към разследващите органи, че не е изследвано дали кабинетът на д-р Р. е отговарял на изискванията за поставяне на зъбни импланти към м. април 2010г., като се изиска и съответна справка в Медицински одит, а така и се назначи експертиза, която да отговори на поставените задачи. Районният съд е приел, че до момента на неговото произнасяне д-р Р. на база на така събраните доказателства не е притежавал специалност „лицево-челюстна хирургия“ при поставянето на първите зъбни импланти на пострадалия през април 2010 година, както и не е проведено разследване дали не е извършено друго престъпление. Поради това е отменил постановлението на прокурора, давайки указания разследването да продължи.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с приложените в кориците на делото доказателства, изразява съгласие с част от съображенията на районния съд, но напълно споделя крайният извод, че производството по делото е прекратено при неизяснена докрай фактическа обстановка и непълнота на доказателствата.

На първо място – прави впечатление, че при предявяване на разследването на пострадалия и на упълномощената от него адв. В. на 18.06.2021г. /протокол на л. 163, том 4 от ДП/, се правят редица доказателствени искания. Наред с това повереникът заявява, че по доказателствените искания, направени с предходна молба няма произнасяне от страна на прокурора /такава не се открива и между кориците на делото/. Поискан е и отвод на наблюдаващия прокурор и на следователя по делото. По направените при това предявяване доказателствени искания, становище е изготвил следовател /л. 165-166/, но не се открива в кориците на делото постановление на наблюдаващия прокурор, в изпълнение на задължението по чл. 229, ал.3 вр. с ал.2 от НПК. Нещо повече – видно от писмо на следовател Д. до наблюдаващия прокурор от 13.07.2021г. /л. 172, том 4 от ДП/, че на неговото внимание се изпращат „ молба от адв.

В. В. с вх.№25/20 от 07.07.2021г., доказателствени искания и писмени доказателства – общо 34 листа“ . Такива обаче не се откриват в кориците на делото. Липсват и данни какво е съдържанието на молбата от адв. В. и какви са направените доказателствени искания и представените писмени доказателства, респективно – има ли произнасяне по същите от страна наблюдаващия прокурор. В прекратителното постановление на РП Пловдив също не са коментирани нито доказателствени искания, нито представени 3 допълнително писмени доказателства от страна на пострадалия.

Няма данни прокурорът да е взел отношение по направените в тази молба /според цитираното писмо на следователя/ доказателствени искания от страна на пострадалия и адв. В., нито по тези, които пострадалият и адвокатът му са заявили в протокола за предявяване на разследването от 18.06.2021г. Няма приложени постановления и по направените в същия протокол искания за отвод на следователя и наблюдаващия прокурор.

Всичко това се споменава от съда, тъй като при данни за непредставени на съда и други доказателствени материали по делото, е невъзможно да се постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт, доколкото съществува съмнение относно пълнотата на представената на вниманието на съда доказателствена маса. Редно е било прокурорът, внасяйки делото в съда, да следи същото да бъде напълно окомплектовано – обстоятелство, което е убягнало и на долната инстанция при проверка законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт. Не може да се прецени дали актът на прокурора е постановен на база на всички събрани доказателства.

Извън изложеното, споделят се съображенията на районния съд, че в постановлението си прокурорът е направил прибързан извод, че не се доказва от обективна страна на пострадалия да е била причинена телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. Това е така, тъй като разсъжденията на прокурора, че не се установява говорът на Г. да е бил трайно затруднен в следствие на някоя от медицинските процедури, извършени от свид. Р., почиват на житейски разсъждения.

Фактът, че Г. е посещавал медицински кабинети, където му е била снета анамнеза, не изключва възможността през този период да е загубил способността „свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч“ /ППВС №3/79г./, като в същото Постановление се сочи, че то може да се прояви не само чрез пълна загуба на способността да говори, но и дори да произнася правилно определени звуци или съчетания от звуци, че фъфли, заеква или други подобни смущения на говорната функция. Наред с това затруднението на речта следва е трайно. За да се направи един категоричен извод, е необходимо да са налице убедителни доказателства.

На следващо място – прокурорът е заключил, че не се доказва от обективна страна да е причинено и счупване на челюст, нито избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето или говореното, тъй като подобни медико – биологични признаци не се сочат в изготвената комплексна СМЕ. Правилно обаче е отбелязано от контролирания съд, че всъщност становището на експертите е относно невъзможност на база на така представената им към момента на изготвяне на експертизата медицинска документация /м. юли 2020 година /, да посочат наличието на такива, доколкото няма приложени медицински документи – дентален картон на пациента, медицински журнал и др., от които да е „видно състоянието на зъбите отпреди лечението“. Всъщност от преписката по извършената проверка по жалба на Г. от РЗИ Пловдив /т.2 от ДП/ е видно, че на проверяващите са били представени копия от страници от медицински журнал с отразени прегледи на И. Г.. Не се намери в кориците на делото информация за изготвен дентален картон на пациента, вкл. с извършен му първоначален преглед в кабинета на д-р Р., от който да е виден зъбния статус на пациента преди да се стартира лечението му в кабинета. Такава информация е било пропуснато да се изиска било от свид. Р. или от свид. С. Но след изготвяне на съдебномедицинската експертиза, от РК на БЗС Пловдив са представени допълнително писмени доказателства /на 19.05.2021г./, сред които и копие от консултативен преглед на Г., изготвен и подписан от д-р Н. К. /бел. – не е в цялост!/, според отбелязването в 4 който пациентът И. Г. бил приложил 5 ОПГ-та, включително от 09.04.2010 година, т.е. отпреди първото посещение в кабинета на д-р Р. /виж л. 152, т.4 от ДП/ Ето защо, ще следва да се изиска от РЗИ Пловдив повторно пълната документация, съставена по повод извършена проверка по повод сигнала на И. Г. срещу д-р В. Р., като изрично се изискат и копия от представени от самия пациент медицински документи.