Решение № 2480 от 14.06.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18379/2018
- Вид
- Решение № 2480
- Подписан
- 14.06.2019
- В сила
- 03.03.2020
- Състав
- ВЕСЕЛА ПЕТРОВА КЪРПАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
Р Е
Ш Е Н И Е № 2480 гр. Пловдив, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18379 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Т.Н.Д. е предявила против
С. И. Д. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, с който се претендира да бъде извършено разпределение на ползването на следния недвижим имот, а именно: УПИ ****** по регулационния план на гр. ******, с административен адрес: гр. ******, с площ от 780 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. Претендира се в случай, че разпределението на ползването бъде осъществено по начин, надхвърлящ правата на ответника С.Д., същият да бъде осъден да заплати на ищцата месечно обезщетение.
Първоначално исковата молба е била предявена и от Г. С.Д. – вещен ползвател на имота. Поради извършен отказ от правото на ползване от Г. С.Д. с декларация с нотариално заверен подпис, вписана в СВ Пловдив под акт № ********, с протоколно определение от 15.05.2019 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на вещния ползвател.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******** Г. С.Д. е дарила при равни права на Д. И.Д. и С.И.Д. 4/6 идеални части от процесния имот, като си е запазила безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху имота. Ищцата посочва, че Д. Д. и С.Д. притежавали по 1/6 идеална част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от своя **** И. Д. Д., починал на *******г., който от своя страна се легитимирал за собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *******. Твърди се също, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот Д. Д. дарява на втората ищца Т.Д. притежаваната от него ½ идеална част от имота. Поддържа, че страните не можели да постигнат съгласие за неговото ползване. Посочва, че ответникът предприел строително-монтажни дейности по отношение на сградата, с които ограничавал ищцата да ползват имота. Поради изложените съображения предявява настоящия иск. С представено писмено становище от 14.05.2019 г. счита, че дворното място следва да бъде разпределено съобразно представения от вещото лице Вариант 2 от ДСТЕ, а жилищната сграда – по Вариант 3 от заключението.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.И.Д., чрез адв. М.Г.. Посочва, че действително с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.02.2018 г. Г. Д. е дарила на ответника и на брат му 4/6 идеални части от процесния имот. Възразява обаче това да са били действителните права на прехвърлителката, като счита, че приложение в случая намират разпоредбите на СК от 1968 г. (отм.), съгласно които когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Оспорва посочения нотариален акт относно размера на прехвърлените от Г. Д. права, респективно и правата, върху които тя си е запазила право на ползване, като намира, че си е запазила право на ползване по отношение на ½ идеална част от имота. Твърди, че е направил подобрения в процесния имот – ремонт на целия първи етаж на жилищната сграда и в двора, които били извършени със знанието и съгласието на ищцата. Счита, че Г. Д. следва да ползва разпределената част от имота съвместно със съсобствениците на имота, които да полагат грижи за нея, предвид напредналата и възраст и здравословно състояние.
Затова моли да бъде извършено разпределение на ползването на имота, като ползвателката ползва имота в рамките на 6 месеца с ответника, а останалите 6 месеца – с втората ищца Т.Д.. По време на устните състезания, поддържа като най-добър вариант за разпределение на ползването на дворното място – Вариант 3 от ДСТЕ, а за сградата – вариант 4 от ДСТЕ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, вписан в СВ Пловдив под акт № ******* се установява, че Г. С.Д. дарява на синовете си Д. И.Д. и С.И.Д. при равни права за всеки от тях, притежаваните от нея 4/6 идеални части от УПИ *******, находящ се в гр. *******, с площ от 780 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м., като си запазва безвъзмездно и пожизнено правото на ползване по отношение на имота.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, вписан в СВ Пловдив под акт № ******* се установява, че Д. И.Д. дарява на *******та си Т.Н.Д., притежаваните от него ½ идеални части от процесния имот.
От удостоверение за наследници изх. № 730/15.06.2019 г., издадено от Община ******* се установява, че И. Д. Д. е починал на *******г., като е оставил за свои законни наследници Г. С.Д. – *******, както и двама **** Д. И.Д. и С.И.Д..
С декларация с нотариална заверка на подписа на Г. С.Д.,***. № ****, е извършен отказ от запазеното с нотариален акт от 14.02.2018 г. право на ползване по отношение на процесния имот.
По делото са приети две заключения на СТЕ, изготвени от вещо лице В.К., с които са изложени варианти за извършването на разпределение на ползването на дворното място и на сградата. С основното заключение на вещото лице е извършило варианти на разпределение на ползването на имота, като е отчело правото на ползване на Г.
Д.. Доколкото обаче последната е извършила отказ от правото си на ползване, който е вписан в СВ Пловдив и на основание чл.100 ЗС е породил правното си действие, тези варианти за разпределение не следва да се обсъждат от съда.
Приетото по делото и неоспорено от страните заключение на допълнителната СТЕ е предложило два варианта за разпределение на дворното място и съответно два – за разпределение на жилищната сграда. Съгласно Вариант втори: Дял първи се разпределя за ползване част от незастроеното дворно място, показано на скица проект – вариант втори – л.91 от делото, ограничен с букви А-Б-В-Г-Л-З-И-К-А, колориран в червено с площ от 293 кв.м.; Дял втори се разпределя за ползване част от незастроеното дворно място, показано на скица проект – вариант втори – л.91 от делото, ограничен с букви Г-Д-Е-Ж-З-Л-Г, колориран в оранжево с площ от 293 кв.м.; за дял първи и дял втори се определя общо ползване, ограничено с букви К-И-З-Ж-Л-К, колорирано в зелено с площ от 136 кв.м. Вариант трети:
Дял първи се разпределя за ползване част от незастроеното дворно място, показано на скица проект – вариант втори – л.93 от делото, ограничен с букви А-Б-В-Е-Ж-З-И-К-Л-А, колориран в червено с площ от 342,50 кв.м.; Дял втори се разпределя за ползване част от незастроеното дворно място, показано на скица проект – вариант втори – л.93 от делото, ограничен с букви В-Г-Д-М-О-Н-П-Р-Ж-Е-В, колориран в оранжево с площ от 342,50 кв.м.; за дял първи и дял втори се определя общо ползване, ограничено с букви З-С-Н-О-К-И, колорирано в зелено с площ от 39,00 кв.м. По отношение на сградата вещото лице е посочило два варианта, както следва: вариант трети: за дял първи се определя помещение № 1 от първи и втори жилищен етаж, колориран в червено; за дял втори се определя помещение помещение № 2 от първи и втори жилищен етаж, колориран в оранжево; за дял първи и дял втори се определя общо ползване от коридор, тоалетна-баня, стълбище и тераса от първи и втори жилищен етаж, колориран в зелено. Вариантът е представен графично на скица-проект, вариант трети – л.95. Съгласно четвърти вариант за разпределение на жилищната сграда – дял първи е първият жилищен етаж, а дял втори – вторият жилищен етаж.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ответника е разпитан един свидетел – В. П. М.. От показанията му се установява, че ответникът С.Д. е извършил основен ремонт на първия жилищен етаж от бащината си къща в гр. ******* през месец март- април 2018 г. – направил тоалетна и баня, тъй като е нямало, а също и кухня; на двора, югоизток и югозапад, положил тротоарни плочки; на източната част на къщата направил навес. Свидетелят пояснява, че ответникът извършил ремонта заради майка си, за да има нормални условия на живот.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т.2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая, страните не спорят, че всеки от тях притежава по ½ идеална част от процесния имот. Основателни са обаче възраженията на ответника, че с договора за дарение от 14.02.2018 г. Г. Д. не е прехвърлила на двамата си **** 4/6 идеални части от имота, а ½ идеална част, предвид разпоредбата на чл.14, ал.7 СК от 1968 г. (отм.), която е намирала приложение към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на И. Д. през **** г. Другата ½ идеална част Д. Д. и С.Д. са придобили по наследство от **** им И. Д., починал през ****г. Въпреки това, всеки от двамата **** на И. и Г. Д., след дарението през 14.02.2018 г. е притежавал по ½ идеална част от имота. Своята идеална част Д. Д. е дарил на *******та си – Т.Д., настоящата ищца. Така, всяка от страните по спора, съсобственици на процесния имот притежава по ½ идеална част от него.
С оглед на гореизложените критерии, заложени и в съдебната практика, съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на ползването на процесното дворно място между съсобствениците предложеният трети вариант от вещото лице в допълнителната СТЕ. С него са отчетени квотите от съсобствеността, а именно – по ½ идеална част, като предоставеният за общо ползване дял е в най-малък размер, с оглед установените влошени лични отношения между страните. Така предложеното разпределение на ползването позволява всеки от съсобствениците да има достъп до жилищната сграда, а площта, която ще ползва всеки от тях е равна, а именно – по 342,50 кв.м.
По отношение на ползването на жилищната сграда, съдът възприема предложения от вещото лице четвърти вариант, а именно – дял първи да бъде първия жилищен етаж, а дял втори – вторият етаж.
Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e194f01-949e-4776-a0e9-c24289aeb6e5