Определение № 169 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503404 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Прибалтик пропърти мениджмънт“ООД против разпореждане № 31477/08.11.2024г. по ч.гр.д.№ 18125/2024г. на ПдРС, ХХV гр.с., с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против Л. С. П. за сумата от 3781,12 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 03.04.2019 г. от длъжника за сумата от 4240,05 лева, предявен за плащане на 14.09.2022г., с поемател и джирант по записа на заповед „Мъни плюс мениджмънт“АД /като универсален правоприемник на „Кредихелп“ООД и джиратар „Прибалтик пропърти мениджмънт“ООД, съгласно джиро от 20.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 3781,12 лева, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.10.2024г., до окончателното погасяване на вземането, както и разноски по делото.

В частната жалба се сочи, че със заявлението по чл.417 от ГПК е представен в оригинал горепосоченият запис на заповед, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение в полза на жалбоподателя.

Погрешно първоинстанционният съд е приел, че със заявлението следвало да бъде представен и договор за потребителски кредит единствено поради това, че поемателят по записа на заповед имал за основен предмет на дейност отпускане на заеми.

ПОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д.№ 18125/2024г. на ПдРС, ХХV гр.с. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Прибалтик пропърти мениджмънт“ООД против Л. С. П. за сумата от 3781,12 лева по горепосочения запис на заповед. С разпореждане от 22.10.2024 г. заявлението е оставено без движение, като е дадено 1 указание на заявителя да представи договор за потребителски кредит и приложенията към него, вземанията по който договор са обезпечени с процесния запис на заповед, с оглед качеството на поемателя по записа на заповед – кредитно дружество, и това на неговия издател – физическо лице. Подадена е молба за уточнение от 06.11.2024г., в която се поддържа, че вземането по записа на заповед се основава единствено на абстрактната сделка и не обезпечава договор за потребителски кредит. При това положение първоинстанционният съд е приел, че заявлението не отговаря на условието по чл.417, т.10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението да бъде приложен договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, поради което го е отхвърлил.

Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 / настояща т.10/ от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Както се сочи и в мотивите към Определение № 661 от 19.03.2024г. на ВКС по к.т.д.№ 122/2023г., „Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника“. Следователно, щом като за ищеца по иска по чл.422 от ГПК не е задължително да сочи каузалното правоотношение, с оглед на което е издаден записът на заповед, то в същата или дори в още по- голяма степен това не е задължително за него в качеството му на заявител/кредитор в заповедното производство. Правилото по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК за представяне на договора с потребителя- издател на менителничния ефект, е приложимо само в случаите, когато в заявлението или в самия документ по чл.417, т.10 от ГПК е посочено, че е налице такъв договор. Следователно, непредставянето на договор с потребител не е основание за отхвърляне на заявлението, тогава, когато заявителят не твърди такъв да съществува и от представените документи не се установява пряко и категорично съществуването му.

Представеният със заявлението от жалбоподателя оригинален запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички необходими реквизити / дата на издаване, място на издаване, падеж и безусловно задължение от издателя да заплати на поемателя определена сума. Предявен е за плащане, след което е джиросан от поемателя в полза на жалбоподателя, като по този начин удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение спрямо последния. В тази връзка следва само да се добави, че съгласно т.4г от цитираното по- горе тълкувателно решение, основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ. Ето защо, 2 обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните със заявлението суми и за съдебните разноски, включително и за тези, направени от жалбоподателя в производството по настоящето дело.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 31477/08.11.2024г. по ч.гр.д.№ 18125/2024г. на ПдРС, ХХV гр.с., с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя „Прибалтик пропърти мениджмънт“ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против Л. С. П. за сумата от 3781,12 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 03.04.2019 г. от длъжника за сумата от 4240,05 лева, предявен за плащане на 14.09.2022г., с поемател и джирант по записа на заповед „Мъни плюс мениджмънт“АД /като универсален правоприемник на „Кредихелп“ООД и джиратар „Прибалтик пропърти мениджмънт“ООД, съгласно джиро от 20.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 3781,12 лева, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.10.2024г., до окончателното погасяване на вземането, както и разноски по делото.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХХV гр.с. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно с подаденото заявление, както и за направените от заявителя съдебни разноски, включително и за тези в настоящото въззивно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3