Определение № 2940 от 29.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2940 гр. София, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000502718 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26278/24.09.2026 г. е депозирана от „Юробанк България“ АД против определение № 14904/10.07.2026 г. по гр.д. № 367/2026 г. на СГС, I-21 състав, като поддържа, че предявил иск по реда на чл. 422 ГПК, след като получил указание от заповедния съд – РС-Лом, да предяви установителен иск за вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, в едномесечен срок, което пораждало и правен интерес за банката да предяви иск за всички вземания, за които била издадена заповедта. Вярно било, че във възражението си по чл. 414 ГПК длъжникът М. М. изрично бил посочил, че не оспорва задължение за главница в размер на 28 500 лева, но това не било достатъчно, за да се приеме вземането за главница за безспорно, тъй като то не било напълно индивидуализирано – не се сочело за какъв период е то. Ето защо за банката съществувал правен интерес да предяви иск за установяване целия размер на главницата. След като длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК, той станал повод за предявяване на установителен иск и нямало причина за прекратяване на производството. На следващо място се сочи, не е имало причина за допълване на определението за частично прекратяване на производството, тъй като не били налице предпоставките на чл. 81 ГПК, според който с всеки акт, с който се слага край на делото, се присъждат разноски. Законът имал предвид окончателно и пълно приключване на делото, а в случая то било прекратено само частично. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът М. М. е депозирал отговор на частната жалба на, в който е изложил доводи за нейната неоснователност.

Софийският апелативен съд, като разгледа делото и изявленията на страните, намира следното:

Гр.д. № 367/2026 г. на СГС, I-21 състав е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД против М. П. М., с която са предявени установителни искове относно вземания на банката по договор за кредит, от които главница в размер на 17 547.24 евро, при условията на чл. 422 ГПК.

1

М. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който е посочил включително, че във възражението си по чл. 414 ГПК, депозирано пред РС – Лом, изрично е признал и не е оспорвал вземането за главница до размер на 28 500 лева (14571.82 евро), поради което не е имало причина банката да предявява иск за установяване на главница в този размер, поради което този иск е недопустим.

След като е изискал за послужване ч.гр.д. № 2283/2025 г. на РС – Лом и е констатирал, че действително в депозираното възражение по чл. 414 ГПК длъжникът М. М. е оспорил изрично вземане за главница в размер на 5 819.42 лева и изрично е заявил, че за останалата част от 28 500 лева не оспорва задължението си, е прекратил частично производството по иска за устновяване на вземане за главница в размер на 28 500 лева, с определение от 22.05.2026 г., което не е обжалвано от страните.

На 12.06.2026 г., в срока за обжалване адв. Н. И. М., процесуален представител на М. М., е поискал определението от 22.05.2026 г. да бъде допълнено в частта на разноските, като му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 1 712.33 евро.

С обжалваното определение СГС е уважил искането като е присъдил на адв. И.

1 442.72 евро. Определението е връчено на банката на 23.07.2026 г., като частна жалба срещу него тя е подала на 30.07.2026 г.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу обжалваем акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

По съществото на частната жалба настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Във връзка с това, кога не се дължат разноски на ответника съдебната практика приема, че в случай на прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, при решаване на въпроса за разпределение на разноските, следва да бъдат изследвани причините за това. Ако оттеглянето или отказът от иска са предприети по незаявени или неустановени причини, то отговорността за разноски следва да бъде понесена от ищеца. Ако обаче те са предприети поради настъпване след предявяване на иска на факти, независещи от ищеца, а от ответника и поради тяхното настъпване е отпаднал интереса от иска, като десезирането на съда е предприето веднага след настъпването им, то тогава отговорността за разноски се поема от ответника. Противното би довело до неоснователно обогатяване на ответника. Приема се, че преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. (така напр. определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г. на IV г.о.) Примери за такива новонастъпили обстоятелства, при които се погасява спорното материално право поради последващо поведение на ответника са плащане в хода на процеса на спорното задължение, както и постигане на споразумение между ищеца и ответника. Такъв пример в производствата по чл. 422 ГПК би било оттегляне на депозираното възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

В процесния случай обаче не става дума за последващо отпадане интереса на ищеца от иска поради поведението на ответника. Ищецът не е имал правен интерес от установителния иск относно главница в размер на 28 500 лева изначално, тъй като във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът изрично е заявил, че не го оспорва и дори го признава. Т.е., възражение относно вземане за главница по договора за кредит в размер на 28 500 лева няма. Съотв. и на основание чл. 416, ал. 1 ГПК издадената заповед за 2 изпълнение за главница до този размер е влязла в сила и заявителят няма правен интерес да предявява установителен иск за вземането си в тази му част. Неоснователни са възраженията на банката, че длъжникът не бил посочил за какъв период е главницата, която признава, поради което признанието нямало стойност. В заповедта за изпълнение няма посочен период на вноските, от които е формирана просрочената главница, поради което и признанието на длъжника е достатъчно да сочи частта от вземането, която признава.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото във всяка инстанция, съдът се произнася по разноските. Неоснователни са доводите на банката, че законът има предвид пълно приключване на делото, т.е. спорът да бъде разрешен по отношение на целия му предмет. Законът не поставя такова условие. Следователно, правилото е приложимо и при частично прекратяване на делото, доколкото в тази му част то приключва пред съответната инстанция. След като съдът не се е произнесъл в определението за частично прекратяване по разноските, той дължи да допълни акта си в частта за разноските по искане на съответната страна.

Доколкото частичното прекратяване на делото е в полза на ответника, то на него се дължат разноски съразмерно на прекратената част. Доколкото адв. И. е представлявал доверителя си М. М. при условията на чл. 38 ЗА, то съдът следва да му определи адвокатско възнаграждение. СГС е определил такова в размер на 1442.72 евро, като тъй като няма оплакване срещу така определения размер, следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно.

Изложеното обосновава извод, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 26278/24.09.2026 г. е депозирана от „Юробанк България“ АД против определение № 14904/10.07.2026 г. по гр.д. № 367/2026 г. на СГС, I-21 състав, с което е допълнено определението от 10.07.2026 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3