Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 20.01.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2831/2019
Вид
Решение № 84
Подписан
20.01.2020
В сила
04.06.2020
Състав
ГЕОРГИ НИКОЛОВ ГРЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.342 и 343 · Наказателен кодекс
  • чл.342 и 343 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 / 20.01.2020г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХV наказателен състав

На двадесет и четвърти октомври 2019 година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : Г.

ГРЪНЧЕВ

Съдебни заседатели : 1.

2.

Секретар Райна Жекова прокурор ………........................... като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НАХ дело № 2831 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.Г.Х., ЕГН **********, адрес: *** против наказателно постановление НП 19-0769-002870 от 20.06.2019 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя С.Г.Х. е съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН АА70123/21.05.2019 година от младши автоконтрольор

П.м., за това, че на 21.05.2019 г., около 15.33 ч. в град Бургас, на площад „Б.Г.“ управлявал лек автомобил „Ф.Ш.“ с рег. номер *****, с посока на движение от площад „Т.“ към ул.“Б.Г.“, рязко променил посоката си на движение надясно и поради лошите метеорологични условия /силен валеж на дъжд/ се блъснал в мраморна саксия като допуснал ПТП с материални щети. В резултат на ПТП са причинени материални щети по автомобила на жалбоподателя.

Съдържанието на акта била разяснено на нарушителя и препис от него му е връчен срещу подпис.

Жалбоподателят не възразил срещу констатациите в акта.

На основание съставения акт началник група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас с издал, атакуваното наказателно постановление, с което санкционирал нарушителя за извършено нарушение на чл.185 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение АУАН АА70123/21.05.2019 година, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила и приложените писмени документи.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Срещу Х. е съставен акт за установяване на административно нарушение за не спазване на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а имено:

„Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Санкциониран е на основание чл.185 от ЗДвП, според който: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“. Нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не е конкретно правила за поведение, а има общ, декларативен характер. Деянието не е правилно квалифицирано. Би следвало жалбоподателят на носи административнонаказателна отговорност за причиняване на пътнотранспортно произшествие, защото в § 6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадено легално определение на пътнотранспортно произшествие, а именно "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.

Въпреки това, обаче поведението на жалбоподателя не е подлежи на административнонаказателна санкция, поради следните аргументи: От произшествието са последвали материални щети за лекия автомобил на жалбоподателя.

Законодателят е въздигнал в престъпление конкретни деяния, при които вследствие на нарушаване на правилата за движение се извършват престъпления, ако деецът е причинил, смърт, телесна повреда или значителни материални вреди другиму. Престъпленията са описани в чл.342-чл.343а от НК. Текстът на чл. 342. (3) НК е „

Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години”;

Анализът на законовите разпоредби води до извода, че наказателна и административнонаказателна отговорност се носи само, когато се причиняват материални вреди на друго лице, а не на самия извършител на деянието. Принцип в наказателното право е да се носи наказателна отговорност за причиняване на смърт, телесни повреди на другиго, унищожаване и повреждане на чуждо имущество. Същият принцип се прилага и в административнонаказателното законодателство. Ако щетите причинени от жалбоподателя на собствения си автомобил бяха на значителна стойност той не би носил наказателна отговорност, поради това, че деянието му е несъставомерно с разпоредбите на чл.342 и 343 от НК.

Предвид горните съображения съдът, счита, че жалбоподателят Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.185 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено, поради това, че е издадено в нарушение на материалния закон.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП 19-0769-002870 от 20.06.2019 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас, с което на С.Г.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!

С.П.