Решение № 1413 от 30.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №

20224110100732 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на *****. е настъпило ПТП в с.*****, при което водачът А М. М, управляващ МПС марка „******, при движение не спазил необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил марка „***** и ударил автомобила в задната му част, като от настъпилото ПТП пострадали водача на лекия автомобил „**** и неговата дъщеря Г. З.. Излагат се твърдения, че при ПТП-то детето ударило главата си встрани от вратата на автомобила и след удара имала оплаквания от главоболие, неспокоен сън, появили се симптоми на повръщане. Предприето било медикаментозно лечение и консултация с лекар на 11.08.2020г., поради влошаване на състоянието й. Сочи се, че след ПТП-то детето Г. изпитвало страх от пътуване, нарушения в апетита, главоболие и тревожност. Сочи се, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Излагат се твърдения, че вина за ПТП-то има водачът на автомобилът, който нарушил правилата за движение. Ищецът заявява, че до ответника-застраховател е отправена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, като получен бил отговор, че се изискват допълнителни документи, които били представени. Излагат се твърдения, че застрахователят заплатил сумата 1000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът счита, че не представляват адекватно обезщетение и че към момента състоянието на детето не се е подобрило и настъпил посттравматичен стрес. С оглед гореизложеното 1 отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на малолетното дете Г. А. З., действащо чрез своя баща и законен представител сумата 2000лв., заявени като частичен иск от 10 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 02.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения като частичен иск по размер, по съображения изложени в отговора на исковата молба. Не оспорва застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва възникналото ПТП в срока на действие на застраховката. Заявява, че е изплатил обезщетение в размер на 1000лв., като счита, че не дължи обезщетение в по-висок размер. Твърди, че няма данни за травматични увреждания на детето в резултат от ПТП-то. Счита претендираното обезщетение за завишено по размер спрямо претърпените болки и страдания. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

С протоколно определение от 16.09.2022г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на размера на предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от 2000лв. на 9000лв., претендирани като част от сумата 10 000лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На *****, при управление на автомобил марка „****, А МИ. М не спазва необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил марка „М“ модел „К“, с рег.****, управляван от А. З. и удря движещия се пред него лек автомобил в задната част, при което е пострадал водачът на лекия автомобил и неговата малолетна дъщеря Г. З., пътувала в автомобила.

Мястото на ПТП е посетено от служител на РУ **** и е съставен констативен протокол, в който са описани участниците в ПТП-то и настъпилите материални щети, както и механизма на реализиране на ПТП.

Представен е амбулаторен лист за извършен медицински преглед на детето Г. З., на 17.08.2020г., видно от който на детето е поставена диагноза „*****“. В амбулаторния лист е посочено, че при ПТП-то от ****. детето е ударило главата си встрани на вратата и за около две седмици е имала оплаквания от неспокоен сън и главоболие.

Не е спорно, че за автомобил „****, е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица №***** , валидна до ****.

По делото е представен заверен препис от претенция от А. С. З., в качеството му на баща и законен представител на детето Г. З. до застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, отправена на 29.04.2021г. и отговор на молбата, с който са изискани документи във връзка със заведената щета. Видно от писмените 2 доказателства от страна на застрахователя е определено и изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв. на 16.07.2021г.

От заключението на допусната по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че вследствие преживяното ПТП при детето Г. са настъпили последици характерни за хора преживяли травматични ситуации, които детето преживява като негативни. Според вещото лице, детето Г. е преживяла продължителен във времето емоционален и психически стрес. При детето са констатирани патологични притеснения и страхове относно заболяване на тялото и медицински интервенции свързани с тялото, тревожност, безпокойство, страх, несигурност. Вещото лице е посочило, че физиологичните промени при детето настъпили вследствие преживяното ПТП са отшумели в рамките на няколко месеца след събитието, а психо-емоционалните последици не са преодолени от детето към момента на изготвяне на заключението. Вещото лице е констатирало, че две години след инцидента интензитета на травматичните преживявявания при детето е висок, като се констатира безпокойство и тревожност по отношение последиците от претърпяното от нея и от баща й при ПТП-то.

Изслушана в съдебно заседание, майката на детето разказа, че на 02.06.2020г. мъжът й се обадил по телефона, като й съобщил, че са ударили автомобила им и я извикал да дойде на мястото, за да вземе детето Г.. При идването бащата казал, че детето си ударило главата леко. Детето нямало видими наранявания и затова не отишли до болницата. Детето пътувало на предната седалка, но било в детско столче. Майката каза, че около ден, два след ПТП-то детето започнало да се оплаква от болки в главата, да повръща, имало малко температура, не можела да спи няколко нощи. Състоянието преминало за около седмица. Но впоследствие настъпила промяна в детето- започнало да се притеснява, докато пътуа в кола, да се върти, станала неспокойна. Изслушан в съдебно заседание бащата на детето разказа за механизма на ПТП-то. Заяви, че детето Г. пътувало до него, била в детско обезопасително столче.

Непосредствено след ПТП-то детето нямало видими наранявания, а само малко зачервяване на челото. Около два дни след ПТП-то детето получило главоболие. Бащата разказа, че детето изпадало в паника, когато се налагало бащата да си пие лекарствата, имало период, през който искала да стои само при него, не му давала да заспива и когато го виждала да спи, започвала да плаче.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно 3 застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства е отправена до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди претърпени от малолетното дете Г. З., вследствие на соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.

Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на **** е настъпило ПТП, в резултат на което малолетното дете Г. А. З., която към посочената дата е била на *** години, е претърпяла психически стрес. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента А М. М, а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното поведение на М се изразява в несъобразяване с правилата за движение от негова страна, който управлявайки МПС Ф****, допуска да се реализира удар в задната част на движещия се пред него лек автомобил марка „****, управляван от бащата на малолетното дете Г., като при възникналото ПТП са причинени вреди. Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото констативен протокол от ПТП, събраните гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. Видно от изложеното в отговора на исковата молба ответникът не оспорва горепосочените обстоятелства.

По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от 4

****. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на увреждането. В конкретния случай, съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на извод, че при детето Г. З., което е пътувало в лекия автомобил управляван от баща й, в резултат от настъпилото ПТП е претърпяло психически стрес, който се е развивал месеци след ПТП-то. От заключението на съдебно-психологическата експертиза, неоспорено от страните по делото, е видно, че ПТП-то се е отразило неблагоприятно върху психическото състояние на детето в емоционален и поведенчески аспект. Вещото лице е достигнало до извод, че детето Г. е преживяла продължителен във времето емоционален и психически стрес като участник в процесното ПТП и свидетел на последствията за физическото и психично състояние на своя баща след катастрофата.