Решение № 178 от 29.10.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 422/2020
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 29.10.2020
- Състав
- Николина Петрова Дамянова, Вилиян Георгиев Петров, Георги Йовчев
Други актове по делото
- Определение № 468 от 21.09.2020 · Николина Петрова Дамянова, Вилиян Георгиев Петров, Георги Йовчев
- Разпореждане № 1038 от 05.10.2020 · Николина Петрова Дамянова
- Протокол № 2 от 08.10.2020
- Разпореждане № 1067 от 26.11.2020 · Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 ал. 1 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2, пр. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343а, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер *** г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
Секретар:Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20203001000422 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 6363/17.12.2019г. на Д. Д. Д. от с. Ивански, Област Шумен, представляван от адв. В. Н от САК, и въззивна жалба вх. № 325/20.01.2020г. на ЗД „Бул инс” АД – гр. София, ЕИК *********, представлявано от адв. В. А от САК, срещу решение № 56/29.11.2019г., постановено по т. д. № 26/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 6363/17.12.2019г. се атакува решението на ШОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника – ищец иск за присъждане на разликата над сумата 50 000лв. до 70 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия брат Р Д Д, настъпила вследствие на ПТП, виновно причинено от М С М при управление на л. а. „Опел Астра”, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, по отношение на който автомобил е сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/02/115003046833/13.12.2015г. Основните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне базовия размер на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателя е занижен, както и нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД при определяне на процентното съотношение на съпричиняващо поведение на пострадалото лице за разликата над 30 % до 65 %. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в 1 заявения размер.
Въззивна жалба вх. № 325/20.01.2020г., подадена от ответника в първоинстанционното производство - ЗД „Бул инс” АД, е насочена срещу решението в частта, с която искът е уважен за сумата 50 000лв., присъдена като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие, ведно с акцесорната претенция за мораторни лихви. Изложени са съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на активна материалноправна легитимация на ищеца, като се сочи неуспешно доказване на изключителност в емоционалната връзка между него и починалия му брат. Твърди се, че присъденото обезщетение надвишава размера, предвиден в нормата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, и не отговаря на действителния обем на претърпени болки и страдания - нарушение на чл. 52 ЗЗД. На следващо място, се релевира оплакване за противоречие на решението с чл. 51, ал. 1 ЗЗД, което според страната съставлява неотчитане на приетия от окръжния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. По акцесорната претенция за законна лихва се сочи, че съдът е излязъл извън предмета на търсената защита, тъй като лихвата е присъдена от 08.07.2016г., а в исковата молба се претендира законна лихва от датата на смъртта на брата на ищеца – 13.07.2016г.
Застрахователят претендира отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете изцяло.
Процесуалните представители на страните са депозирали отговори по чл.
263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.
Решението на Шуменски окръжен съд, с което исковете са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Същото е недопустимо и следва да се обезсили само в частта, с която е присъдена плюс петитум законна лихва върху сумата 50 000 лв. за периода от 08.07.2016г. – 12.07.2016г., тъй като в исковата молба е посочена начална дата на акцесорната претенция – 13.07.2016г., на която е настъпила смъртта на Р Д Д - брата на ищеца. В останалата обжалвана част решението е допустимо.
Въпреки че, в диспозитива на решението е посочена цифрова квалификация 2 на иска - чл. 493, ал. 1 от новия КЗ, в мотивите подробно е мотивирана приложимостта на КЗ / отм./ за процесните отношения. Правилно е прието е, че тъй като застраховката "ГО" е сключена на 13.12.2015 г., по силата на § 22 от ПЗР на КЗ / в сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, какъвто е и процесния случай, се прилага Част четвърта от отменения КЗ /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. /, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ преките искове срещу застраховател, с които съдът е сезиран, се намира именно в част Четвърта от КЗ (отм.).
Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Пред Шуменски окръжен съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Д. Д. Д. срещу ЗД „Бул инс” АД – гр. София, за присъждане на сумата 70 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Р Д Д, настъпила на 13.07.2016г. вследствие на ПТП от 08.07.2016г., виновно причинено от М С М при управление на л. а. „Опел Астра”, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, по отношение на който автомобил е сключена с ответника застраховка „ГО на автомобилистите” по полица № BG/02/115003046833/13.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2014г. до окончателното погасяване на задължението.
Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл.
226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с ответното дружество, за увреждащия лек автомобил Опел Астра”, рег. № ХХ ХХХХ ХХ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП от 08.07.2017г.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, 3 съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда № 29/21.11.2018г., постановена по НОХД № 323/2018 г. на ШОС, М С М е бил признат за виновен в това, че на 08.07.2016г. на главен път ІІ-73, в близост до км. 11 + 675 /разклон за с. Ивански, общ. Шумен/, при управление на МПС - л.а. „Опел Астра” с рег. № СН0146АМ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, пр. 6 от ЗДвП, като се е движил в тъмната част на денонощието със скорост /90 км/ч/, по – висока от тази, с която би могъл да спре в границите на осветената зона от късите светлини на фаровете на автомобила, вследствие на което, по непредпазливост, е причинил смъртта на Р Д Д - деяние по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Във въззивната жалба на застрахователя се поддържа направеното още отговора на исковата молба, възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на ПТП, което прекъсвало причинно – следствената връзка между поведението на застрахования водач и вредоносните последици от ПТП.
Възражението е недопустимо, тъй като по силата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК гражданският съд не може да преразглежда въпросите, свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД № 323/2018г.
Разрешението на първият от спорните пред настоящата съдебна инстанция въпроси относно материалноправната легитимация на ищеца е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, ОС на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни ( като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно 4 бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От показанията на разпитаната от окръжния съд свидетелка Д В, които се преценяват като обективни и отразяващи непосредствени лични впечатления от отношенията, семейната обстановка и социално обкръжение на починалото лице и брат му Д. Д. Д. , се установяват близки отношения на обич и привързаност между двамата братя. В резултат от ранната смърт на родителите им и предвид това, че не създали свои семейства, същите били изключително привързани един към друг, повечето дейности извършвали заедно, помагали си в трудни моменти. Двамата братя споделяли общо жилище още от раждането си и всеки е бил за другия единствен роднина и близък човек, респ. не е имало друг, освен ищеца, който да може да бъде квалифицирани като близък на починалия или част от неговото най – близко обкръжение.
В тази връзка, неоснователно е оплакването в жалбата на застрахователя, че фактът на съвместното живеене на пострадалото лице и ищеца неправилно е приет за доказан в обжалваното решение съд само въз основа на свидетелските показания, въпреки че не били представени официални документи за адресна регистрация.
Разпечатката съдържа 30 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e17a9e1-4672-4f49-ac12-1295de2c7a60