Решение № 59 от 02.05.2018, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 157/2018
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 02.05.2018
- Състав
- ПЕНКА СТОЯНОВА ХРИСТОВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Други актове по делото
- Определение № 353 от 22.06.2018 · ПЕНКА СТОЯНОВА ХРИСТОВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 41, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.70 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 309 ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 59 гр. Варна, 02.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар Ю.К., като разгледа докладваното от съдията П. Христова въззивно гражданско дело № 157 по описа за 2018-та година:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 06/03.01.2018 год. по гр.д. 2954/2015 год. на ОС Варна, с което е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.Б., че Ю.Т.К. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.115, вх.1, ет.2, с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж ***, под обекта: *** и над обекта ***, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда и който поземлен имот е с идентификатор ***, на основание чл.108 ЗС; ОСЪДЕН е Б.К.Б. да предаде на Ю.Т.К., владението върху следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 с идентификатор *** по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж ***, под обекта: *** и над обекта
***, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда и който поземлен имот е с идентификатор ***, на основание чл.108 ЗС; ОСЪДЕН е Б.К.Б. да заплати на Ю.Т.К. сумата от 1 582, 63 лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищцата – за държавна такса, съдебни удостоверения, вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.; ОСТАВЕНА Е БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б.К.Б., подадена от него по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК с искане за освобождаване от заплащане на дължимите разноски, за които е осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК в производството по гр.д. 2954 /2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, XI състав, като недопустима. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач М.Г.М..
Подадена е жалба от М.Г.М., трето лице-помагач, срещу решението в цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излагат се доводи за оспорване на качеството на ищцата като наследник на баща си и подробни съображения по оспорване правата й върху спорния имот. Твърди се произнасяне по непредявен иск по отношение на разпоредбата на чл. 41, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че ответникът и третото лице-помагач са добросъвестни лица, поради което и по отношение на тях е настъпил вещно-правен ефект от оспорените сделки с участник Р.К.
Иска се отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС като неоснователен и недоказан. Твърди се и недопустимостта му.
Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна Ю.Т.К., в който доводите от жалбата се оспорват. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски, за които е представен списък.
Подадена е и втора жалба от Б.К.Б., срещу решението, в частта му, с която е уважен ревандикационен иск за собственост на Ю.Т.К. ЕГН **********,***, срещу Б.К.Б., ЕГН **********, от гр. Варна, за установяване на соббствеността и предаване на владението върху недвижим имот, апартамент №* в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 115, вх.1, ет.2, с идентификатор
***, с площ от 60,90 кв.м. , състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение №6 и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, ведно с присъждане на разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се изложеното в първата жалба, на третото лице –помагач. Оспорват се с подробни доводи правата на ищцата върху процесния имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Ю.Т.К., в който се оспорват доводите на въззивника Б..
Постъпила е и ЧЖ от Б.К.Б. срещу същото решение в частта му, с което е оставена без разглеждане негова молба за освобождаване от заплащане на присъдените разноски.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявен от Ю.К. срещу Б.Б. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху собствения й на основание наследствено правоприемство недвижим имот, апартамент № *, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж ***, под обекта: *** и над обекта ***, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна- поземлен имот с идентификатор ***.
Производството е проведено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – М.Г.М..
Твърди се, че на 05.10.2010 г., след смъртта на наследодателя на ищцата Т.К.К., починал на 26.03.2010 год., при нотариус Орлин Стефанов, е подписан договор за дарение, обективиран в нот. акт № 54, т. 3, per. № 9170, д. № 422/2010 г., с който дарителят Т.К. чрез пълномощника си адв. Владимир Йорданов/ пълномощно per. №№ 852 и 853 от 17.03.2010 г.
/ дарява на брат си – Р.К., също чрез пълномощника му адв. В. Йорданов
/пълномощно per. №№ 8962 и 8963 от 28.09.2010 г./, описания по-горе апартамент със запазени права на ползувателите. Ползувателят К.К. е починал, а ползувателката Й.Т. е направила отказ от правото на ползуване със заявление, вписано в книга Вписвания вх. per. № 20811/28.09.2012 г. На 28.09.2012 г. между Р.К. и М.М. е сключен договор за покупко-продажба / нот. акт № 122, т. II, per. № 10464, д. № 786/2012 г. на нотариус Св. Димова/ , съгласно който Р.
К. продава на М.М. и съпругата му – Р. М./починала на 29.03.2014г. / процесния апартамент за сумата от 39000 лв. Наследник на Р. М./Акт за смърт № 213/30.03.2014г. са съпругът й – М.М. и дъщерите й – Г. и Д.
М. Г. На 31.07.2014г. Д.М. прехвърля на баща си – М.М. притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от процесния имот/нот.дело № 405/2014г./. На 27.10.2014г. М.М. и Г.М. Г. продават апартамента на ответника Б. К. Б., като сделката е обективирана в НА №182, том LХII,дело № 13057/2014г. , вх.рег. № 23916 от 27.10.2014г. по описа на АП-СВ-Варна.
Ищцата твърди в ИМ, че цитираните договори са „сключени" след смъртта на Т.К., когато имотът вече не е бил собственост на праводателя й, а нейна, тъй като вече е била придобила правата върху него като единствена законна наследница на баща си, поради което ответникът владее имота без да е налице правно основание за това, като я лишава, като действителен собственик от възможността да ползува имота си. Моли съда да осъди ответника да предаде владението на имота.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като неоснователен. Твърди се, че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на правна сделка, която е сключена в предписаната от закона форма, т.е на годно правно основание да го направи собственик. Твърди се, че при придобиването е бил добросъвестен по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, като не е знаел, че праводателите му не са собственици. Твърди се, че предписаната от закона форма не е опорочена нито по отношение на него, нито по отношение на ответника. След обявяване, че съдът ще се произнесе с решение, Б. е направил искане за освобождаване от държавни такси, поради липса на финансови средства.
Третото лице – помагач М., е изразило становище, че искът е неоснователен и недоказан, а самият той е действал добросъвестно при продажбата на процесния апартамент.
От фактическа страна, по делото се установява, че Ю.К. е наследник на баща си Т.К., починал на 26.03.2010 год. /удостоверение за наследници изх. No 014966 / 15.04.2010г., издадено от Община Варна/.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1998г. / л. 6 от делото, образувано пред ВРС, идентично с л. 127 и л.128 от делото/, се установява, че К.К. и съпругата му Й. Т. са дарили на сина си Т.К. процесния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 , състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата, като дарителите са си запазили право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.10.2010г. / л. 7 от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че сделката е сключена между Т.К., действащ чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов и брат му Р.К., действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов, същия недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост, като изрично е упоменато, че в полза на К.Т.
К. и съпругата му Й.Т. има учредено право на ползване върху имота.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.09.2012г. / л. 9-11 от от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че Р.К. е прехвърлил чрез покупко-продажба на М. Г. М. процесния апартамент, като изрично е посочено в акта, че владението се предава в деня на подписване на сделката. От приложеното на л. 12 от от делото, образувано пред ВРС удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Службата по вписванията, от приетата на л. 42 от делото декларация за отказ от право на ползване, както и от описаните в посочения нотариален акт от 28.09.2012 г. документи се установява, че към датата на сделката К.Т. К. е починал, а Й.Н.
Т. е направила отказ от правото си на ползване.
Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.2014г. / л. 89-90 от делото, образувано пред ВРС/, че М. Г. М. и Г.М. Г. са прехвърлили чрез покупко-продажба на Б. К. Б. процесния апартамент.
От приложеното на л. 33 от делото, образувано пред ВРС, удостоверение, издадено от Община Варна /идентично на л. 27 от делото/ се установява, че М. Г. М. е бил в брак, сключен на 28.12.1980 г. с Р.З.М., починала на 29.03.2014г. / препис –извлечение от акт за смърт на л. 47 от делото/ към датата, на която е закупил процесния недвижим имот. Видно от приложеното на л. 43 от делото, образувано пред ВРС удостоверение за наследници /идентично с л. 28 от делото/, наследници на починалата Р.З. М. са М. Г. М. – съпруг, и двете й дъщери Г.М.Г. и Д.М.Г. С приложеното на л. 44 и л. 45 от делото пълномощно, Г.М.Г. е упълномощила М. Г. М. за извършване на разпоредителната сделка по нотариалния акт от 27.10.2014 г., находящ се на л.89-90 от делото, образувано пред ВРС.
Видно от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства – л. 216-243 от делото, срещу Р.К.К. са водени досъдебно и съдебно производство, което е приключило със сключено споразумение, с което Р.К. се признава за виновен в това, че: на 05.10.2010г. в гр. Варна, посредством В.Й., съзнателно се ползвал пред нот. О. Симеонов, рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински в частта на нотариалната заверка официален документ – пълномощно от името на Т.К. К. в полза на Р.К.К. от 17.03.2010г., на което бил придаден вид, че е нотариално заверено от нот. Даниела Върлева с рег.
No 480 на НК с район на действие РС – Варна, като деянието е извършено с цел имотна облага - придобиване на ап.*, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл.115, вх.1, ет.2, целият от 60,90 кв.м., предмет на същото е нотариално удостоверяване на подпис и за самото му съставяне от Р.К. не може да се търси отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, както и че на 05.10.2010 г. в гр. Варна, посредством В.Й., съзнателно се ползвал пред нот. О. Симеонов, рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински частен документ – пълномощно от името на Т.К. в полза на Р.К. от 17.03.2010 г., на което бил придаден вид, че подписът в него е положен от Т.К., за да докаже че съществува за Р. К. право да представлява Т.К. при прехвърляне, включително и на себе си, ап.*, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл.115, вх.1, ет.2 , целият от 60,90 кв.м., собственост на Т.К. към 17.03.2010г., собственост на Ю.Т.К. към 05.10.2010г. и за самото му съставяне от Р.К. не може да се търси отговорност – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
Разпечатката съдържа 49 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e1785cf-5fe0-454c-a1da-d590d341547f