Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 70 от 29.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 66/2024
Вид
Присъда № 70
Подписан
29.03.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

М О Т И В И към Присъда № 70/29.03.2024г., постановена по НОХД № 66/2024г. по описа на

Пловдивски районен съд, IV н. с.

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещуа М.И.Е. - родена на ***г. в гр. ***, ***, българска гражданка, неомъжена, осъждана, начално образование, безработна, ЕГН ********** за това, че на 13.10.2023г. в гр.

Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършила е престъплението след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е била осъждана два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнела чужди движими вещи – сумата от 550 лв. от владението на С.Д.С. от гр. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. Е. обвинение, като предлага същата да бъде призната за виновна за извършеното престъпление така, както е описано в диспозитива на обвинителния акт, с изключение на повдигнатото й обвинение за това престъплението да е извършено и при условията на чл.29 ал.1 б.„б“ от НК, като й бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на 6-7 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от ЗИНЗС.

Подс. Е. се признава за виновна в извършване на престъплението, във връзка с което й е повдигнатото обвинение и моли съда да й наложи наказание шест месеца лишаване от свобода.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. М.И.Е. е родена на ***г. в гр. ***, ***, българска гражданка, неомъжена, осъждана, начално образование, безработна, ЕГН **********.

Подс. Е. е осъждана многократно като за правната квалификация на настоящото деяние от значение са следните осъждания:

С Определение от № 69/06.08.2018г. по НОХД № 1281/2018г. по описа на ОС – Пловдив, влязло в сила на 06.08.2018г., подс. Е. е призната за виновна за извършени от нея на 25.03.2018г. престъпления по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ от НК, за което й е наложено наказание една година и 1 седем месаца лишаване от свобода, и по чл.249 ал.1 от НК, за което й е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимата е наложено едно общо най-тежко наказание една година и седем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ вр. чл.59 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е зачетено времето, през което подсъдимата е била задържана, считано от 29.03.2018г. до влизане в сила на определението, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 08.10.2019г.

С Определение от № 708/15.08.2018г. по НОХД № 4748/2018г. по описа на РС - Пловдив, ХХII н.с., влязло в сила на 15.08.2018г., подс. Е. е призната за виновна за извършено от нея на 02.03.2018г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ от НК, за което й е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода за срок от една, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

С Определение от 15.08.2018г. по НОХД № 4748/2018г. по описа на РС - Пловдив, ХХII н.с., влязло в сила на 31.08.2018г. са групирани на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК наложените на подс. Е. наказания по НОХД № 1281/2018г. по описа на ОС – Пловдив и НОХД № 4748/2018г. по описа на РС - Пловдив, ХХII н.с., като й е определено едно общо най-тежко наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

Наказанието е изтърпяно на 08.10.2019г.

На 13.10.2023г. подс. Е. изпитала нужда от парични средства и решила да открадне нещо. Около 10.30ч. се намирала на бул. „Цариградско шосе“.

Видяла, че в локалното, в близост до автосервиз „ Даника“, е паркирал л. а. „ Фолксваген“, модел „ Шаран“. Насочила се към автомобила, в който на шофьорското място седял св. С.С.. Същият имал уговорка да сменят тампон на автомобила му в близкия сервиз и изчаквал да дойде часа, за който се бил разбрал. Прозорецът на автомобила на шофьорската врата бил свален. Подс.

Е. се доближила до отворения прозорец и попитала св. С. дали иска да правят секс. Последният отговорил, че не желае и казал на подсъдимата да се маха.

Подс. Е. бързо бръкнала във вътрешния ляв джоб на якето на св. С. и взела сумата от 550 лв., които той държал в него, след което избягала.

Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Е., както и от показанията на свидетелите С.Д.С. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, К.И.А. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно таза на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК 2

– от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства: от досъдебно производство № 348/2023г. по описа на Пето РУ – Пловдив – Протокол за разпознаване на лица и предмети от 02.11.2023г. /л.6/, справка за съдимост /л.12-16/, характеристична справка /л.17/.

Преценката на гласните доказателствени средства, както и доказателствената стойност на приложените по делото писмени доказателства, налагат извод за обоснованост на изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Е. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ и б.

„б“вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК за това, че на 13.10.2023г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършила е престъплението след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е била осъждана два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнела чужди движими вещи – сумата от 550 лв. от владението на С.Д.С. от гр. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

На процесната дата и място подс. Е. е отнела чужди по отношение на нея движими вещи от владението на друго лице, като е прекъснала фактическата власт, която то е упражнявало и е установила своя такава, като по този начин е осъществено изпълнителното деяние на кражбата. Това престъпление е резултатно и резултатът е промяната във фактическата власт върху предмета на престъплението. Именно с прекъсването на досегашното владение върху вещта и установяването на владение върху нея от страна на дееца, кражбата се счита завършена.

Елемент от обективната страна на престъплението е и отсъствието на съгласие от страна на собственика или лицето, което владее вещта за отнемането й. Такова съгласие ще липсва винаги, когато лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта не е направило изрично волеизявление, че е съгласно деецът да установи свое владение върху нея.

Такова волеизявление в случая няма, от което следва, че е налице и другият от обективните елементи от състава на престъплението, а именно липса на съгласие.

Деянието подс. Е. е извършила при условията на опасен рецидив – след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието.

3

Не е налице обаче опасен рецидив и по б.„б“ на чл.29 ал.1 от НК, доколкото с Определение от 15.08.2018г. по НОХД № 4748/2018г. по описа на РС Пловдив, ХХII н.с., влязло в сила на 31.08.2018г., са кумулирани наложените на подсъдимата наказания по НОХД № 1281/2018г. по описа на ОС – Пловдив и НОХД № 4748/2018г. по описа на РС - Пловдив, ХХII н.с., като й е определено едно общо най-тежко наказание една година и осем месеца лишаване от свобода. Предвид това подсъдимата следва да бъде призната за невинна в това престъплението да е извършено и след като е била осъждана дава или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдана по повдигнатото й обвинение в този смисъл.

От субективна страна подс. Е. е извършила престъплението с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимата е съзнавала, че отнема вещи от владението на друго лице, които са чужди за нея, прекъсвайки упражняваната фактическа власт и установявайки своя такава, както и това, че действа без съгласието на лицето, което владее вещите.

Налице е и специфичният елемент от субективната страна на деянието, а именно намерението за противозаконно присвояване на вещта, което е налице тогава, когато деецът желае да си служи с нея и я използва като своя или да се разпореди с нея /фактически или юридически/ в свой или чужд интерес, като за съставомерността на деянието не е необходимо това намерение да е реализирано. Достатъчно е то да е съществувало.

С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното от подс. Е. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено наказание при условията на чл.55 ал. т.1 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно признание на вината, съжаление за стореното, оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото, семейното и социално положение на подсъдимата, процесуалното й поведение, невисокият размер на отнетата сума. Предвид горното съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, поради което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от ЗИНЗС следва така наложеното на подс. Е. наказание шест месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на 4 подс. Е. наказание шест месеца лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което е била задържана по реда на ЗМВР на 02.11.2023г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 70 гр. Пловдив, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова

Съдебни

Надежда Кр. Нанева заседатели: Марияна Н. Андонова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова и прокурора Цонка Ив. Караджова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Наказателно дело от общ характер № 20245330200066 по описа за 2024 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата М. И. Е. – родена на *** г. в гр. ***, ***, българска гражданка, неомъжена, осъждана, начално образование, безработна, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 13.10.2023 г. в гр.