Решение № 3969 от 06.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.07.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЖАКЛИН КОМИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

РУМЯНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.

№ 5786 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноски от 19.05.2020 г., с което по изпълнително дело № 20208630400876 ЧСИ С.Х.е отказала, след направено възражение от длъжника, да намали приетите разноски за адвокатския хонорар от 350 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че приетият хонорар от частния съдебен изпълнител е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поддържа, че адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. На следващо място твърди, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност. Предвид изложеното иска да се отмени като незаконосъобразно и прекомерно обжалваното постановление, с което е отказано намаляване на възнаграждението до размера от 200 лева, като се реши спора по същество по отношение на адвокатското възнаграждение и дължимата пропорционална такса по т.

26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски.

Взискателят Л.Х.В.счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Поддържа, че жалбата е просрочена, тъй като поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.03.2020 г., а жалбата е подадена до ЧСИ на 26.05.2020 г. При условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева е съобразено с нормите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на подписване на договора и образуването на изпълнителното дело, и е на абсолютния минимум, каквото е и искането на длъжника. Възразява срещу искането за присъждане на разноски за настоящото производство.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител С.Х.счита, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, писмения отговор на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя, като длъжникът счита, че определеният адвокатски хонорар над сумата от 200 лева за образуване на делото, е незаконосъобразен и прекомерен.

Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждане на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника срещу разноските е оставено без уважение и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 2020863040876 по описа на ЧСИ С.Х.е образувано по молба на взискателя Л.Х.В.срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.01.2020 г. по гр.д. № 18207/2019 г. на СРС, 25 състав. В молбата липсва посочен способ за изпълнение, като е поискано само да се изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение.

С изключение на подадените уведомления и изискани документи, липсват данни за извършени изпълнителни действия.

На 18.03.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът „Т.С.“ ЕАД е поканен да заплати сумата по изпълнителния лист в размер на 2 778,28 лева, от която 1 391,80 лева неолхивяеми вземания, 727,43 лева присъдени разноски, 350 лева разноски по изпълнителното дело и 309,05 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 01.04.2020 г. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.03.2020 г. На 31.03.2020 г. по изпълнителното дело длъжникът „Т.С.“ ЕАД е подал възражение срещу определения адвокатски хонорар за сумата над 200 лева и срещу таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

С обжалвания акт ЧСИ С.Х.е уведомила длъжника, че оставя исканията във възражението без уважение като неоснователни.

Съдът, при установените по делото данни, намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство към настоящия момент с оглед представените документи, освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело, в която дори не е посочен способ за изпълнение, адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лис. При изложените по-горе мотиви настоящият въззивен състав счита, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи.

Предвид изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева. Обжалваното разпореждане подлежи на отмяна, като разноските за дължимо адвокатско възнаграждение се определят в размер на 200 лева.

При съобразяване становището на настоящия въззивен съдебен състав, че дължимият хонорар е в размер на 200 лева, основателно се явява и искането за редуциране на дължимата такса по тарифата, като същата се определи по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 210,52 без ДДС.

Предвид изхода на спора право на разноски има жалбоподателят, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане. Неоснователно е възражението на взискателя, че разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като се касае за действие на съдебния изпълнител. Следва да се присъдят разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева за държавна такса, 48 лева за такси по ТТРЗЧСИ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане за разноски от

02.04.2020 г., с което е оставено без уважение възражението на „Т.С.“ АД за редуциране на разноските по изпълнително дело № 20208630400876 на ЧСИ С.Х., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208630400876 на ЧСИ С.Х.приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 210,52 лева без ДДС.

ОСЪЖДА Л. Х. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, с адрес: ***, сумата 123 лева /сто двадесет и три лева/, представляваща разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.