Решение № 23161 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23161 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110151586 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 276897/30.08.2024 г. , о т С. Г. С., с ЕГН: ********** и Т. А. С., с ЕГН:

********** - и двете с адрес: град С*, чрез процесуален представител адв. И.

Г. Д* - САК със съдебен адрес: град С*, партер срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес : гр. София, ул. "*" 23Б, с която са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че 1. Т. А. С., с ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД Е И К следните суми, както следва: сумата от 1397.33 лева - остатък от главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2016 г.; както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер на 724.11 лева, които суми са предмет на изпълнителен лист от 05.04.2024г., издаден по гражданско дело 23166/2018г. по описа на СРС, 119 състав, която сума е погасена по давност;

2. С. Г. С., с ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД Е И К следните суми, както следва: сумата от 349.33 лева - остатък от главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013г. до 31.10.2016г., както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер на 181.03 лева, които суми са предмет на изпълнителен лист от 05.04.2024г., издаден по гражданско дело 23166/2018г. по описа на СРС, 119 състав, която сума е погасена по давност;

1

В исковата молба се твърди, че срещу ищците е образувано и се води изпълнително дело №20248380401887 на ЧСИ М*.

Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на ответника -„Топлофикация София" ЕАД от 15.05.2020г., въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищците и трето неучастващо в настоящия правен спор лице, а на 05.04.2024г. по гр. дело № 23166/2018г., по описа на СРС, 119 състав, по силата на който ищцата Т. А. С. е осъдена да заплати на ответника „Топлофикация София" ЕАД сумата от 1624.69 лева -главница за топлинна енергия за периода от 01.05.201-Зг. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 437.90 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2014г.-19.03.2018г., мораторна лихва в размер на 0.19 лева - за периода от 15.09.2014г. до 19.03.2018г. и 74.59 лева - разноски по делото, а ищцата С. Г. С. е осъдена да заплати на ответника „Топлофикация София" ЕАД сумата от-406.17 лева главница за топлинна, енергия за периода от 01.05.2013г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва/ считано от 11.04.2018г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 109.48 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2014г.-19.03.2018г., мораторна лихва в размер на 0.05 лева - за периода от 15.09.2014г. до 19.03.2018г. и 18.65 лева - разноски по делото.

Сочи, че към датата на образуване на изпълнителното производство остатъка от задължението по изпълнителния лист е в размер на 2095.99 лева — главница, както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер на 1086.16 лева.

Това са сумите, които „Топлофикация София" ЕАД претендира и в молбата за образуване на изпълнителното производство, като от страна на Т. С. се претендират 4/6 от така посочените суми, а от страна на С. С.- 1/6 от сумите.

Излага правни доводи, че от влизане в сила на заповедта до образуване на делото е изтекла петгодишната давност. Счита, че вземанията са погасени по давност. Цитира съдебна практикта.

Моли съда да признае за установено, че ищците не дължат посочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват давността., Твърди, че е имало подадени молби за насочване на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.

Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за размера на давността и за прекъсване на давността.

Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.

Ищците, редовно призовани в о.с.з., не се явяват и не се представляват.

С допълнителна молба моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Представя списък по чл.80 ГПК.

2

В о.с.з., ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

С писмена молба моли съда да отхвърли претенциите. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително основание. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след издаване на изпълнителното основание.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба и производството са допустими и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за 3 спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид дела са:

1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.

2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

4

6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.

Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/

8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е извършил изпълнително действие в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание чл.43, ал.1, т.8 ГПК.

9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.