Решение № 915 от 12.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1358/2025
- Вид
- Решение № 915
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Ваня Николаева Иванова, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
РЕШЕНИЕ
№ 915 гр. София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Ваня Н. Иванова
Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100501358 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 16953 от 18.09.2024 г. по гр.д. № 40386/2022 г. Софийски районен съд, 51 състав отхвърлил предявения от Р. С. Б., ЕГН **********, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, осъдителен иск с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляваща стойност на неточно изпълнена платежна операция – заявена за теглене, но неполучена парична сума. Решението е постановено при участието на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, като трето лице помагач на страната на ответника „Обединена българска банка“ АД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Р. С. Б., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел по делото да е безспорно установено, че извършената на 22.04.2021 г. платежна операция – заявяване за теглене на парична сума от банкомат, обслужван от „УниКредит Булбанк“ АД и предоставянето в брой на паричната сума е точно регистрирана, протекла е 1 успешно и е незасегната от техническа повреда или друг недостатък на услугата, от което следва, че същата е завършила успешно с предоставянето на количество банкноти, отговарящи на поисканата парична сума чрез използване на лична дебитна карта. Напротив, по делото не се установило еднозначно нито местоположението на процесния банкомат, от който е поискана за теглене сумата, нито че ищецът реално е получил заявената сума от 400 лв. Не били представени писмени доказателства, от които да се установи, че реално ищецът е получил сумата. Представените извлечения били за период, доста по-късен от процесния. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. По делото били доказани всички възложени в тежест на ответника факти, а решението като правилно следва да бъде потвърдено. Не претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на ответника – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде 2 потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
Според ал. 3 на чл. 78, установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност.
В случая не е било спорно, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по силата на сключен между ищеца и ответната банка договор за доставка на платежна услуга ищецът е притежател на банкова дебитна карта, издадена от ответника; че на 22.04.2021 г. ищецът е заявил за теглене парична сума от 400 лв. от АТМ устройство, обслужвано финансово от „УниКредит Булбанк“ АД, както и че заявената транзакция е била реално осчетоводена от ответната банка. Видно и от приетото удостоверение изх. № ИД-12801-2022, издадено от „Обединена българска банка“ АД – клон „Студентски град“, ищецът Р. Б. е бил ползвател на дебитна банкова карта с номер **********************, към момента деактивирана.
Ищецът не твърди неразрешена платежна операция (по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗПУПС), а че платежната операция на 22.04.2021 г. е неточно изпълнена – не е получил заявената за теглене сума от 400 лв., с оглед на което безспорно е и обстоятелството, че операцията е автентична.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото се установява по безспорен начин, че конкретният банкомат, от който е реализирана оспорваната платежна операция за сумата от 400 лв. чрез процесната дебитна 3 банкова карта на ищеца, представлява АТМ устройство с № А5400485, находящо се на адрес гр. София, бул. „********, супермаркет „Фантастико“, а не на посочения от ищеца – гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „********, в сградата на „Joy Station”. Този извод следва от предоставената от „Борика“ АД информация с писмо от 09.05.2024 г., че към 22.04.2021 г. банкоматът, намиращ се на посочения от ищеца адрес, е с № 62124, както и че банкомат с № А5400485 към тази дата е разположен на адрес гр. София, бул. „********, супермаркет „Фантастико“. Както е посочено в писмото, номерата на терминалните устройства се дават от БОРИКА по реда на инсталацията им.
Същите са данните относно номерата и местонахождението на двете АТМ устройства и в представената от третото лице помагач справка. Този извод се потвърждава и от приетата справка относно извършените с дебитната карта на ищеца транзакции за периода от 26.03.2018 г. до 21.12.2021 г., видно от която единствената транзакция, извършена на твърдяната от ищеца дата – 22.04.2021 г., е реализирана от АТМ устройство с № А5400485, обслужвано от „УниКредит Булбанк“ АД.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивника по делото да не било доказано реалното получаване на заявената за теглене сума.
По делото се установява, че с формуляр за рекламация № 79127-2021 от 27.04.2021 г. ищецът, като картодържател на дебитна банкова карта с номер ********************** и титуляр на открита сметка е оспорил извършена на 23.04.2021 г. транзакция за сумата от 400 лева, заявена от него при теглене от АТМ устройство на „УниКредит Булбанк“ АД, находящо се в гр. София, в сградата на „Joy Station”, посочвайки, че сумата е заявена за теглене, но реално не е получена. В отговор банката го уведомила, че транзакцията, извършена с притежаваната от ищеца дебитна карта е реализирана на 22.04.2021 г. в 20:48:43 ч. за сумата от 400 лв. чрез АТМ устройство № А5400485, обслужвано от „УниКредит Булбанк“ АД и е осчетоводена от „ОББ“ АД на 23.04.2021 г. Ищецът е уведомен и че банката е инициирала оспорване и е изискала извършването на проверка от страна на обслужващата банкомата банка „УниКредит Булбанк“ АД, при която се установило, че транзакцията е протекла успешно и заявената сума е авторизирана и изплатена в пълен размер от устройството, както и че при извършена финансова проверка на банкомата (АТМ А5400485) не е установено неравнение, каквото би следвало да се установи в случай че заявената сума не е изплатена от устройството.
4
Поради това няма основание за възстановяване на сумата.
Видно от приетите и неоспорени извадка от журналния дневник на АТМ устройство № А5400485, акт за извършена ревизия и балансова разписка, както и екрани от системата „Портал за оспорени трансакции и обмен на документи“, по счетоводни данни (балансова разписка) на „УниКредит Булбанк“ АД, към 11.05.2021 г. касовата наличност в банкомата следва да бъде 16 000 лв., каквато е и констатираната. Видно от приложената балансова разписка, от заредените на 21.04.2021 г. 200 000 лв. раздадени са 184 000 лв., като установената при проверката на устройството наличност е 16 000 лв., т.е. не е налице неравнение/излишък.
От приетата и неоспорена извадка от журнален дневник за АТМ устройство № А5400485 и разяснението към същата „UBB DMCARD“ се установява, че процесната платежна операция е започнала на 22.04.2021 г. в 20:48:39 ч. с поставяне на банковата карта в банкомат № А5400485 и е приключила на 22.04.2021 г. в 20:49:11 ч. с предоставяне на паричната сума от АТМ в брой в размер на 400 лв. („банкнотите са взети“) и издаване на бележка за транзакцията.
При така установеното правилно районният съд е приел, че извършената от ищеца на 22.04.2021 г. платежна операция – заявяване за теглене на парична сума от АТМ устройство № А5400485, обслужвано от „УниКредит Булбанк“ АД и предоставянето в брой на паричната сума, е точно регистрирана, протекла е успешно и е незасегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, от което следва, че операцията е завършила успешно с предоставяне на количеството банкноти, отговарящи на заявената парична сума. При безспорните по делото факти, че процесната платежна операция е автентична и че транзакцията е надлежно осчетоводена от ответната банка на 23.04.2021 г., както и при установеното, че платежната операция е извършена чрез АТМ устройство № А5400485, че е точно регистрирана, протекла е успешно и е незасегната от техническа повреда или друг недостатък, а при извършената финансова ревизия на АТМ устройството в него не е констатиран излишък, както би било, ако при процесната платежна операция заявената сума не е изплатена в пълен размер от устройството, следва несъмнен извод, че операцията е приключила успешно с предоставяне на банкноти на заявената за теглене стойност от 400 лв.
5
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗПУПС е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемия не се претендират. Искането на „УниКредит Булбанк“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно изричното правило на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски (така и определение № 524 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 2090/2019 г., ІІ ГО на ВКС, определение № 26 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 2815/2021 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 5329 от 20.11.2024 г. по гр. д. № 104/2024 г., ІІ ГО на ВКС, определение № 50318 от 16.06.2023 г. по т. д. № 1807/2022 г., т. к., ІІ ТО на ВКС, определение № 3030 от 17.06.2024 г. по гр. д.
№ 4563/2023 г., ІІІ ГО на ВКС и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16953 от 18.09.2024 г., постановено по гр.д. № 40386/2022 г. на Софийски районен съд, 51 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, като трето лице помагач на страната на ответника – въззиваем ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959.
Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e1687a8-2b08-4620-af1d-3b8acfaad54f