Решение № 297 от 20.12.2021, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 272/2021
- Вид
- Решение № 297
- Подписан
- 20.12.2021
- Състав
- ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА, КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА, МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА СТЕРГИОВСКА
Цитирани разпоредби
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200, ал.1, т.4 · Закон за водите
- чл.48, ал.1, т.11 · Закон за водите
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........... град Шумен, 20.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 272 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна жалба на Басейнова дирекция „Черноморски район“
– гр. Варна, депозирана срещу Решение № 260093/24.09.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 39/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 135/15.10.2020г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, с което на „К.Г.И.“ АД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато констатираното от районния съд съществено процесуално нарушение и спирането на производството е било постановено в съответствие със законовите изисквания, при което административно наказващият орган е издал процесното наказателно постановление в рамките на регламентирания срок. Релевира доводи за законосъобразност на санкционния акт и по същество, поради което отправя искане за отмяна на съдебното решение на районния съд и за потвърждаване на наложената на ответника имуществена санкция.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, „К.Г.И.“
АД, ***, депозира писмено становище чрез адвокат И.Б.от Адвокатска колегия - Варна, в което обективира становището за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
От директора на БДЧР е издадено Разрешително
№ 2159 0267/17.01.2018г. с титуляр „К.Г.И.“ АД, *** за водовземане от подземни води чрез водовземно съоръжение - каптиран извор „Ловджийска чешма“, с цел и обект на водовземането: водоснабдяване за други цели /противопожарни нужди/ към почивна база „Ловец“, разположена в същия недвижим имот, за нуждите на дейността на титуляра. Разрешителното било с начален срок на действие:
17.01.2018г. и краен такъв -16.01.2028г., получено на 23.01.2018г.
На 20.03.2018г. при извършена контролна проверка на място и по документи на обект: каптиран извор „Ловджийска чешма“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Велики Преслав, община Велики Преслав, област Шумен, във връзка с изпълнение на условията на Разрешителното, е констатирано, че водовземното съоръжение - каптиран извор „Ловджийска чешма“ не е оборудвано за експлоатация със сертифицирано водомерно устройство за измерване на ползваните водни обеми за разрешената цел на водовземане и в БДЧР не било постъпвало уведомление за монтаж на разходомер и готовност за пломбирането му, в съответствие с посоченото в т.1.1 от Раздел „Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми“ към Приложение от издаденото разрешително. Съгласно разписаното в посочената клауза, титулярът следва да оборудва водовземното съоръжение със сертифицирано четиризначно водомерно устройство за измерване на ползваните водни обеми за разрешената цел на водовземане не по-късно от 15 дни след на влизане в сила на разрешителното, а именно - до 22.02.2018г., като при монтирането на водомерното устройство следвало писмено да се уведоми БДЧР.
С оглед констатираното бил съставен Констативен протокол с № 57 от 20.03.2018г., обективиращ описаните по-горе обстоятелства. Предвид установеното от „К.Г.И.“ АД, *** нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, чрез неизпълнение на посоченото условие по т.1.1 към Приложение от издаденото Разрешително, било изпратено Уведомително писмо изх. № 24-00-543/18.05.2018г. до нарушителя за съставяне на АУАН. Поради неоткриването му на известния адрес по седалището и адреса на управление на търговеца, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, на 13.06.2018г. е съставен АУАН против „К.Г.И.“ АД, ***, в отсъствие на представител на дружеството. На основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, АУАН бил изпратен за връчване чрез Община Варна, Район Одесос и предвид неоткриване на нарушителя, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН производството по административно наказателната преписка било спряно на 27.07.2018г. с отбелязване в акта от длъжностно лице към БДЧР.
АУАН № 120 от 13.06.2018г.
/бланков № 000117/ бил връчен на законния представител на нарушителя на 04.09.2020г. при извършване на проверка на място на обекта на водоснабдяване и подписан от лицето с възражения. Дружеството посочило, че не е монтирало измервателно устройство за отчитане на ползваните водни обеми от каптажа, предвид обстоятелството, че разрешителното е издадено за цел „противопожарни нужди“ и същите се доказват с документ, издаден от Регионално звено на „ПАБ“.
Административно наказващият орган счел за неоснователни възраженията на дружеството и въз основа на съставения АУАН, на 15.10.2020г. издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и съобразявайки приобщените доказателства, районният съд достигнал до извод, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправомерно спиране на санкционното производство от страна на компетентните длъжностни лица, с оглед липсата на доказателства за реализирано щателно издирване за соченото за нарушител лице, съответно за издаването на процесното наказателно постановление в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, а именно след изтичане на регламентирания 6-месечен срок от датата на съставяне на АУАН. По тези съображения предходната съдебна инстанция отменила атакувания пред нея правораздавателен акт.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства.
При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния и процесуалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият касационен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка по делото, въззивният съд е достигнал до правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Касационната инстанция напълно споделя съображенията на решаващия съд за допуснатите от административно наказващия орган нарушения на материалния и процесуален закон, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на районния съд. По делото няма спор, че съставеният в отсъствие на представител на търговеца АУАН, е бил изпратен за връчване по седалището му, като в тази връзка служители на Район „Одесос“, община Варна са посетили седалището на дружеството на 20.07.2018г., за което са изготвили Протокол за посещение, приложен по делото. Това е единственият документ, свидетелстващ за направен опит за връчване на акта на представител на търговеца, независимо, че в него не са отразени обстоятелства относно часа на посещението и броя направени опити за деня, като от страна на административно наказващия орган не са представени каквито и да било доказателства за предприети стъпки за последващо установяване на контакт със соченото за нарушител лице. Вместо това, непосредствено след изготвяне на посочения протокол за посещение, а именно на 27.07.2018г., е разпоредено производството да бъде спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН чрез съответното отбелязване в акта. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираното правило вменява задължение за контролните органи да осъществят щателно издирване на нарушителя, а такова в случая не се доказва да е било извършвано – не само заради краткия период между датата на посещението на адреса и разпореденото спиране, но и заради липсата на данни за направени опити да се потърси лицето и чрез обявения му телефонен номер или чрез електронната му поща. Неосъществяването на визираното от ЗАНН щателно издирване резултира в неправомерно спиране на административно наказателното производство, при издаването на процесното НП на 15.10.2020г. се явява несъобразено с императивното правило на чл.34, ал.3 от ЗАНН и резонно е било отменено от предходния съдебен състав, извел аналогични правни изводи на гореизложените.
Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260093/24.09.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 39/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.12.2021г.