Решение № 755 от 07.06.2024, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 131/2024
- Вид
- Решение № 755
- Подписан
- 07.06.2024
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- Ангел Момчилов, Мария Божкова, Айгюл Шефки
Други актове по делото
- Разпореждане № 482 от 03.04.2024 · Ангел Момчилов, Мария Божкова, Айгюл Шефки
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3 · Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.29 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 10, ал. 1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 15, ал. 1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 24и · Закон за чужденците в Република България
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 755
Кърджали, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
Членове:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ канд № 20247120600131 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, против Решение № 22/17.02.2024 г., постановено по АНД № 939/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-2300215 от 11.09.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно.
Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че административното нарушение, за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН., поради което е отменено процесното НП и предупредено „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, че при извършване на друго административно нарушение то същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложено административно наказание.
Във връзка с горното излага съображения, че нa 11.08.2023 г., в офиса на Дирекция „Инспекция по труда гр. Кърджали, било установено, че „ЕСД Конструкшън“ ЕООД е сключило трудов договор с лицето T. E./Е. Т., гражданин на *** [***][държава], притежаващ Единно разрешение за пребиваване и работа в Република България по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ, издадено от ОД на МВР - Кърджали на 19.05.2023 г., валидно до 21.03.2026 г. В трудовия договор било договорено T. E./Е. Т. да извършва работа на длъжност „***“ с място на работа: [населено място], [жк] кв. *** /жилищна сграда и масивна ограда в имот с идентификатор № *** - УПИ *** в условията на пълно работно време /40 часа на седмица/, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер *** лева. Трудовият договор бил регистриран в ТД на НАП, при което била издадена Справка за приетото уведомление и същата била връчена на работника срещу подпис срещу името му. Налице били всички данни за осъществяване на трудовото правоотношение между страните: връчена е длъжностна характеристика на работника за изпълняваната от него длъжност; проведен е начален инструктаж за безопасност при работа, удостоверено с издадена служебна бележка; работодателят е уведомил срещу подпис работника относно размера на полагаемия през 2023 година платен годишен отпуск; в отчетна форма /таблица/ за явяване/неявяване на работа през месец юни 2023 г. работодателят бил отчел положения от работника труд през месеца. Безспорно била установена и датата на постъпване на работа на работника - 19.06.2023 г.
При служебно извършена проверка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било установено, че в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на T. E./Е. Т. по трудовия договор, а именно: през периода от 19.06.2023 г. до 26.06.2023 г., включително, „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на лицето в предприятието, с установена дата на нарушението - 27.06.2023 г. Нарушението било в разрез с чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение. До момента на съставянето на АУАН „ЕСД Конструкшън“ ЕООД не било уведомил писмено ИА „Главна инспекция по труда“ относно постъпването на T. E./Е. Т. на работа в предприятието.
Счита, че предприетите в изпълнението на дадените предписания действия на 23.08.2023 г. за уведомяване от работодателя на териториалното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето, се явявали факти и обстоятелства, които са осъществени след извършване на нарушението.
Уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисквало за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, в тази връзка били предвидени и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава - в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС. Задължението се основавало върху Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. В този смисъл цитира чл. 10 от Директивата.
В настоящия случай се касаело за нарушение на норми, създадени да гарантират обществения интерес при регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, при което тяхното неспазване засягало публичен интерес на Съюза. С оглед това обстоятелство следвало да бъде съобразявана преценката за маловажност при всеки конкретен случай, както от съда, така и от административнонаказващия орган.
Въвежда доводи, че нарушението било на формално извършване, типично за вида си и не разкривало по-ниска степен на интензитет на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Липсата на вредни последици не представлявала основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и липсата на такива да бъде кредитирано като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство. При налагането на санкцията наказващият орган подробно бил аргументирал в наказателното постановление липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, както и липсата на по-ниска степен на обществена опасност от допуснатото административно нарушение в случая, спрямо други административни нарушения от същия вид, с което е обосновал налагането на имуществената санкция, наложена на нарушителя.
Счита, че с оспореното съдебно решение не се постигала и целта на закона съгласно чл. 12 от ЗАНН и поради факта, че въпреки че НП е законосъобразно и правилно, и нарушението е доказано, то деецът оставал ненаказан за извършеното нарушение.
Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 22/17.02.2024 г., постановено по АНД № 939/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 09-2300215 от 11.09.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
В съдебно заседание, директорът на дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. К., който поддържа касационната жалба. Представя писмена защита, в която подробни съображения в подкрепа на доводите за неправилност на оспореното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От пълномощника на ответника по касация – „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, е постъпил отговор на касационна жалба, с който оспорва изцяло същата по основание. Счита решението на Районен съд – Кърджали за правилно, законосъобразно и обосновано, респективно, счита изводите на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за законосъобразни. Искането е касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като присъди деловодни разноски на ответника по касация за настоящото производство.
В съдебно заседание се представлява от адв. Н. М., който поддържа отговора по изложените в него съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че изводите на районния съд са явявали обосновани и съответни на релевантните доказателства. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел наличието на формално извършено такова нарушение, като изброените в решението обстоятелства, очертавали по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение. Тези обстоятелства квалифицирали деянието като маловажен случай на нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като същото отговаряло на дефинициите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-2300215 от 11.09.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. С решението е осъдена ИА „Инспекция по труда“ гр. София да заплати в полза на дружеството деловодни разноски в размер на 480 лв.
Районният съд е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че санкционирания правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, състоящо се в това, че „ЕСД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е уведомило ИА „Главна инспекция по труда“ за приемане на работа в предприятието на лицето Е. Т./гражданин на *** [***][държава]/, в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето, а именно от 19.06.2023 г.
Изложил е съображения, че административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, следва да се квалифицира като маловажен случай. Посочил е, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Въведени са мотиви, че в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай - този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка районният съд е отчел, че нарушението се изразява в закъснение по-малко от два месеца, тъй като задължението е следвало да се изпълни до 26.06.2023 г., а това е сторено на 23.08.2023 г. Следвало да се вземе предвид, че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, както и че в срока на даденото му предписание е отстранил констатираното нарушение. Не на последно място съдът е приел, че нарушението е първо за жалбоподателя, а и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за държавата. Счел е, че всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e158b98-8305-4231-9e9e-80d33a9d3c96