Решение № 2646 от 18.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62504/2023
- Вид
- Решение № 2646
- Подписан
- 18.02.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 144395 от 16.11.2023 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 161243 от 21.12.2023 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 13520 от 24.01.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 18679 от 02.02.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 61331 от 24.04.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 138905 от 30.09.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Определение № 41705 от 15.10.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 39095 от 06.03.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Определение № 15249 от 01.04.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 60785 от 11.04.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 70660 от 01.05.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2646 гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110162504 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са от П. Р. Б. срещу „С.К.“ ООД искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит № 809745 към искане № 9173653 от 06.02.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение (съгласно молба – уточнение от 22.12.2023 г.) на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 158,92 лв.
(съгласно молба уточнение от 04.10.2024 г.), представляващо платена от ищеца без основание сума въз основа на нищожната договорна клауза, ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 809745 към искане № 9173653 от 06.02.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 550 лв., с краен срок на погасяване 24.04.2023 г., при уговорени ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 49,78 %, като се е задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва на 11 седмични погасителни вноски, от които 1 вноска в размер на 4,28 лв. и 10 вноски в размер от 57,38 лв. Сочи, че съгласно чл. 5.1. от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради 1 непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 11, ал. 2 от договора в размер на 158,92 лв., включена изначално в погасителния план, с което погасителната вноска възлизала на 67 лв., а общият размер на задълженията му по договора – на 737 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор за паричен заем поради противоречие със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената в чл. 11 от договора клауза за неустойка противоречи на императивни норми на ЗПК, поради което е нищожна.
Счита, че с посочената клауза се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази връзка излага доводи, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Тя представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване на възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 ЗПК тази клауза е недействителна. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава размера на възнаградителната лихва. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален праг на ГПР, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като на практика с клаузата за неустойка е уговорено допълнително обезщетение за забава, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо платена. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК. Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза, както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи, че клаузите от договора не са неравноправни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличаване до сумата от 158,92 лв. – предявен в пълен размер.
Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приетия като доказателство договор за потребителски кредит № 809745 към искане № 9173653 и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), е видно, че на 06.02.2023 г. между ищеца П. Р. Б., в качеството му на кредитополучател, и „С.К.“ ООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит, по силата на който „С.К.“ ООД е предоставило на П. Б. сумата от 550 лв., която ищецът се е задължил да върне на 11 седмични погасителни вноски – в размер на 1 х 4,28 лв. и 10 х 57,38 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,78 % , с дата на последно плащане - 24.04.2023 г., при обща сума, дължима от кредитополучателя в размер на 578,08 лв., включваща главница в размер на 550 лв. и възнаградителна лихва в размер на 28,08 лв. Предвидено е, че договорът служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от кредитополучателя.
В чл. 5 от договора е уговорено, че договорът за потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1/. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по – малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
В чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1 от договора страните са приели, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 158,92 лв. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно посочения в Приложение № 1 към договора за кредит начин.
Видно от Приложение № 1 – погасителен план към договор за кредит № 809745 общият размер на вноската, с включена неустойка е 67 лв., общо дължимата сума е 737 лв.
3
(550 лв. – главница, 28,08 лв. – договорна лихва, 158,92 лв. - неустойка), като неустойката е разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по кредита с падеж на първата вноска на 13.02.2023 г. и падеж на последната вноска на 24.04.2023 г., общо 11 седмични вноски.
Между страните не се спори, че ищецът П. Р. Б. е заплатил в полза на ответника „С.К.“ ООД във връзка с процесния договор за кредит сумата от общо 737 лв., от които 158,92 лв. – неустойка на основание чл. 11 от договора, което обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства – платежни нареждания от 06.02.2023 г. и от 13.02.2023 г., справка за движенията по договора и извлечение за извършените и предстоящи плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на процесната договорна клауза (чл. 11) е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на договор за потребителски кредит № 809745 към искане № 9173653 от 06.02.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, част от което е и оспорената клауза на чл. 11, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение; твърдяното противоречие на тази клауза на закона (ЗПК), включително неравноправност на клаузата; твърдяното заобикаляне със същата клауза на закона (ЗПК); твърдяното накърняване на добрите нрави с посочената клауза.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 11 от договора е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 158,92 лв. като неустойка по чл. 11 от договор за потребителски кредит № 809745 към искане № 9173653 от 06.02.2023 г. и получаването на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване, респ. задържане на процесната сума.
Доколкото се иска прогласяване нищожността на конкретна договорна клауза на различни основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузата, които с оглед наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.), а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави.
4
С доклада по делото са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 809745 към искане № 9173653 от 06.02.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, част от което е и оспорената клауза на чл. 11, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в размер на 158,92 лв., че сумата от 550 лв. – главница по договора е била предоставена на ищеца, което не се оспорва от последния, а и съгласно чл. 4, ал. 1 от договора същият служи като разписка за получаване на процесната сума, както и че по договора за потребителски кредит ищецът е заплатил сумата от общо 737 лв., от които – 158,92 лв. – неустойка на основание чл. 11 от договора, която е начислена на ищеца поради неизпълнение на задължението му по чл. 5 от договора за кредит за представяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител.
Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e1522b9-c4f6-4e52-a5b9-f82982fa86e1