Решение № 54 от 16.05.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Етрополе, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20231830100455 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск от страна на „К Л-К“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. К, общ. К, обл. П, ул. „С Ч“ № * – чрез пълномощника на дружеството адв. Е П срещу „Г – Г“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Е, обл. С, ул. „Р“ *, представлявано от П Б Г и Г Б Г с искане дружеството – ответник да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество паричната сума в размер на 6479,30 лева, от които 4685,62 лева главница по фактури с № 1886/06.10.2018 г. и № 2014/30.10.2019 г. и сумата от 1793,68 лева, представляваща мораторна лихва за забава по двете фактури, както и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

В молбата се твърди, че в периода от 2009 г. до 2019 г. между двете дружества /ищец и ответник/ и била постигната договорка за доставка на дървен материал. Твърди се, че през месец октомври 2018 г. ищцовото дружество е доставило на дружеството – ответник букови трупи за бичене и бук ОЗМ /овален занаятчийски материал/ на обща стойност 4058,04 лева с включен ДДС, като за тази доставка е била издадена фактура с № 1886/06.10.2018 г. от страна на дружеството – ищец. Твърди, че дървения 1 материал е доставен на дружеството – ответник и че фактурата е приета от него без възражения. Твърди се, че от страна на ответника е извършено плащане по тази фактура в размер на 3376,70 лева, която сума е дължимата такава без ДДС. Твърди се, че след извършено прихващане от страна на дружеството – ищец, дружеството – ответник е останало да дължи по тази фактура сума в размер на 425,02 лева, която към настоящия момент не е заплатена от него.

Твърди се, че през месец октомври 2019 г. ищцовото дружество е доставило на дружеството – ответник букови трупи за бичене на стойност 4260,60 лева с включен ДДС, като за тази доставка е била издадена фактура с № 2014/30.10.2018 г. от страна на дружеството – ищец. Твърди, че дървения материал е доставен на дружеството – ответник и че фактурата е приета от него без възражения. Твърди се, че към този момент по тази фактура не са извършвани никакви плащания от страна на ответника.

С оглед горното ищецът „К Л-К“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. К, общ. К, обл. П, ул. „С Ч“ № * – чрез пълномощника на дружеството адв. Е П прави искане за постановяване на решение, с което „Г – Г“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Е, обл. С, ул. „Р“ *, да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество:

1/ Сумата от 4685,62 лева /четири хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ главница, от които: 425,02 лева /четиристотин двадесет и пет лева и две стотинки/ - задължение по фактура № 1886/06.10.2018 г. и 4260,60 лева /четири хиляди двеста и шестдесет лева и шестдесет стотинки/ - задължение по фактура с № 2014/30.10.2019 г.

2/сумата от 1793,68 лева /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ , представляваща мораторна лихва за забава върху сумите, претендирани по предходния пункт, от които: 50,00 /петдесет/ лева – мораторна лихва за забава върху остатъка по фактура № 1886/06.10.2018 г. в размер на 425,02 лева, считано от 07.10.2018 г. до датата на подавана на стоящата искова молба, както и сумата от 1743,68 лева /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ мораторна лихва за забава върху цялата дължима сума по фактура № 2014/30.10.2019 г. в размер на 4260,60 лева за периода от 31.10.2019 г. до 2 подаването на исковата молба.

3/ сумите претендирани по п. 1 от стоящата искова молба в общ размер 4685,62 лева да бъдат присъдени, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът – чрез неговия пълномощник а. А. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че между двете дружества не са били налице валидни облигационни отношения и изпълнение на задължения по тях, излагайки подробни мотиви за това. С отговорът се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция за дължимите суми по двете, посочени в исковата молба, фактури.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Ерма Попова е направил искане за изменение на размера на иска, по реда на чл.214, ал. 1, т. 3 ГПК, което е допуснато от съда, като е прието, че искът следва да се счита за предявен за главница в размер на 4685.62 лв. и претендирана мораторна лихва за забава по фактура №1886/06.10.2018 г. за сумата от 153,26 лв. за периода от 20.10.2018 г. до 23.11.2023 г. и сумата от 1536.47 лв. представляваща мораторна лихва за забава по фактура №2014/30.10.2019 г. за периода от 14.10.2019 г. - 23.11.2023 г. В хода по устните състезания пълномощникът на ищеца моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи така предявените искови претенции като основателни и доказани в цялост. Прави искане за присъждане на разноските, сторени от дружеството – ответник в производството – за адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от неговия пълномощник – а. А., която поддържа наведените с отговора на исковата молба доводи относно неоснователността и недоказаността на исковите претенции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Моли да й бъде дадена възможност за представяне на писмени бележки, в които да доразвие тези свои доводи. В предоставения от съда срок, обаче, такива бележки не са представени по делото.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните 3 документи: заверено копие на фактура № 1886/063.10.2018 г. и фактура № 2014/30.10.2019 г. – и двете, издадени от ощцовото дружество; вноска бележка за платена държавна такса; пълномощно; писмо от РДГ – София до ищцовото дружество с рег. № РДГ – 14-1680/16.02.2024 г., постъпило в РС – Етрополе с вх. № 16.02.2024 г. /оригинал и копие/, с приложени към него копия на страниците от дневник за постъпилите, преработен и експедирани дървени материали за обект „Г – Г“ ООД – гр. Е – 16 бр. листа; писмо от ЮДП – ТП „ДГС“ – Клисура до Управителя на „Константин Лес“ ЕООД – гр.

Клисура с рег. № 12-117/07.02.2024 г. с приложено към него копия на позволително за сеч с № 497945/08.05.2019 г., както и заверено копие на вносна бележка с референция: BS.19742-017135/15.10.2018 г. за плащане в полза на „Константин Лес“ ЕООД – Клисура на сумата в размер на 3376,70 лева, по фактура № 1886/06.10.2018 г.

В съдебно заседание е допуснат до разпит, при режим на довеждане, от страна на дружеството – ищец един свидетел – Л К А /дъщеря на управителя на ищцовото дружество/. В показанията си същата посочва, че в продължение на дълги години между „К Л“ ЕООД – К и „Г Г“ ООД – гр. Етрополе са съществували коректни търговски взаимоотношения и че не е имало проблеми с плащания по фактурите, издадени от управляваното от баща й дружество спрямо ответното такова. Заявява, че има две незаплатени фактури от страна на „Г Г“ ООД – едната от 2018 г., а другата от 2019 г. Уточнява, че тази от 2018 г. е частично платена от страна на ответното дружество, като е останал остатък около 425,00 с ДДС, и че по другата фактура от 2019 г. не са извършвани плащания. Св. Андонова посочва, че е провела многократни разговори по телефона с единият от управителите на ответното дружество Г Г, последните от които през месеците юни и септември 2023 г. Заявява, че в хода на тези телефонни разговори същият не е отрекъл, че представляваното от него дружество дължи паричните суми по процесните фактури, като е поел ангажимент да ги плати в обозримо бъдеще и дори е поискал да му изпрати копия на фактурите и номер за банкова сметка, по която да преведе парите.

В хода на делото е допусната, изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че двете процесни фактури с номера, съответно № 00000001886/06.10.2018 г. и № 0000002014/30.10.2019 г. са надлежно осчетоводени и в двете дружества /ищец и ответник/; че по първата посочена фактура има плащане в размер на 4

3627,08 лева и неизплатен остатък в размер на 424,96 лева; че по втората посочена фактура е налице неизплатена сума в размер на 4260,60 лева; че размерът на мораторната лихва за забава върху посочените по – горе дължими суми, за посочените в исковата молба периоди, възлизат в общ размер на 1833,27 лева, или в размер на 208,04 лева върху главницата в размер на 424,96 лева и в размер на 1635,23 лева върху главницата в размер на 4260,60 лева; че от предоставената от ответника и проверена счетоводна документация се установява, че дървения материал – описан в двете процесни фактури е заприходен в счетоводна сметка 3021 – Материали и че по данни на Управителя на дружеството – ответник този дървен материал е отразен и в Дневника за постъпила, преработена и експедирана дървесина, воден за дружеството – ответник.

По делото е допусната, изготвена и приета допълнителна съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която е установено, че размерът на мораторната лихва по двете процесни фактури, изчислен при условията на чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон,т.е. при настъпил падеж на плащане 14дни след издаването им възлиза, съответно: по фактура с № 00000001886/06.10.2018 г. и главница 424,96 лева – лихва в размер 213,35 лева, а по фактура с № 0000002014/30.10.2019 г. и главница 4260,60 лева – лихва в размер на 1678,49 лева. В същото заключение е посочено и това, че двете фактури са декларирани от двете търговски дружества /ищец и ответник по делото/ пред съответния местно компетентен орган по приходите по реда на Закона за ДДС, респ. по реда на чл. 88 ЗДД, с цел възстановяване на данъчен кредит.

Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Дружеството – ответник „Г Г“ ООД – гр. Е стопанисва дървопреработвателен цех за преработване и експедиране на дървесина, находящ се в с. Б, общ. Е, обл. С, представляващ обект по чл. 206 от Закона за горите.

Във връзка с развиваната от ответника дейност, посочена по – горе, между дружеството - ищец „К ЛЕС“ ЕООД – гр. К и дружеството – ответник „Г Г“ ООД – гр. Етрополе съществували търговски взаимоотношения, 5 свързани с покупко – продажба и доставка на дървен материал – преимуществено едра строителна дървесина за бичене, които се базирали на устни договорки между управителите на двете търговски дружества и не били сключвани надлежни писмени договори за това.

На 06.10.2018 г. ищцовото дружество доставило на ответното такова 20,15 куб. м. едра строителна дървесина /букови трупи за бичене/ и 3,22 куб. метра овален занаятчийски материал от бук – всичко на обща стойност 4052,04 лева с ДДС, за което, от страна "К ЛЕС“ ЕООД – гр. К била издадена фактура с № 00000001886/06.10.2018 г. Последната била надлежно осчетоводена и в двете търговски дружества, а доставката на дървесината била отразена в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, воден в дървопреработвателния обект, стопанисван от „Г Г“ ООД – гр. Е. Предвид липсата на формален договор, сключен между двете дружества, задължението по посочената фактура следвало да бъде платено при условията на чл. 303а, ал. 3, изр. 2 от Търговския закон, а именно в 14 дневен срок, считано от деня, следващ датата на доставката на стоките, респ. до 20.10.2018 г. В този срок от страна на дружеството – ответник била заплатена част от сумата по посочената фактура, в размер на 3627,08 лева.

Остатъкът в размер на 424,96 лева, обаче, не бил заплатен, поради което, на 21.10.2018 г. дружеството – ответник изпаднало в забава и задължението му по тази фактура станало изискуемо.