Определение № 193 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. София, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600216 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при СГП, против определение №471 от 31.01.2024г., постановено по нохд №21/2024г. по описа на СГС. С акта е прекратено образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, тъй като съдът е приел, че той не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК, тъй като съдържа неясна обвинителна теза, която затруднява защитата на подсъдимия.

В протеста се навеждат доводи за несъгласие с приетото от съда основание за прекратяване на производството, според прокурора не са допуснати съществени процесуални нарушения, в обвинителния акт са изложени всички факти относно обвинението. Изразява се несъгласие, че е следвало да се посочи не само скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС, но и скоростта, с която е следвало да управлява, за да предотврати произшествието. В обвинителния акт ясно и недвусмислено са посочени нормите на ЗДвП, виновно нарушени от водача, които са в причинна връзка с произшествието и последиците от него. Посочено е, че водачът е управлявал МПС с превишена скорост от 18 км/ч при въведено с пътен знак ограничение от 10 км/ч на паркинга, където е възникнало произшествието, мястото е индивидуА.зирано, тезата на прокурора е ясна – че именно в следствие на несъобразяване с разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, превишаване на 1 скоростта, е настъпило произшествието, при което е причинена смъртта на пешеходеца. По този начин е било повдигнато максимално ясно от фактическа страна обвинение, като ясно са посочени инкриминираните факти, по които подсъдимото лице следва да се защитава, изложената фактическа обстановка отговаря на диспозитива на предявеното още на досъдебната фаза обвинение, обвинителният акт съдържа всички съставомерни признаци на престъпния състав, по този начин актът е напълно годен да даде начало на съдебния процес, където фактите подлежат на доказване. В случая скоростта, с която подсъдимият е следвало да управлява МПС, за да е в състояние да предотврати настъпването на вредоносния резултат, няма отношение към съставомерността на повдигнатото обвинение, обвинението е за превишаване на скоростта, а посочването на скорост, с която е следвало да се управлява МПС, за да се предотврати произшествието, е относимо към обвинение с твърдяно нарушение на т.н. „съобразена скорост“ /чл.20, ал.2 от ЗДвП/. Затова прокурорът счита, че фактите са изложени максимално конкретно и пълно, не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, нито да организира защитата си.

Затова се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови друго такова, с което да се констатира липса на допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на ДП и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пред настоящия съд е депозирано възражение по частния протест от защитника на подсъдимия адв.П., в което се споделят съображенията на първоинстанционния съд, твърди се, че въззивният съд /разгледал делото по същество/, е изложил съображения в посока на нарушено право на защита на подсъдимия, като е приел, че е нА.це индиция за неразбиране в пълнота същността на обвинението, което нарушава правото на защита, това се извежда от индивидуалността на случая, фактическата обстановка, доказателствата по делото и процесуалното поведение на подсъдимия в разпоредителното заседание. Излагат се принципни съображения относно процесуалните права на подсъдимия съгласно ЕКПЧ, изискванията по чл.219, ал.3 от НПК и съдържанието на обвинителния акт съгласно чл.246 от НПК.

Иска се да се върне делото на прокурора за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд съществени и отстраними процесуални 2 нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които засягат и ограничават правото на защита на подсъдимия А., като се възразява срещу основателността на протеста и се споделят изцяло съображенията на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК, тъй като съдържа неясна обвинителна теза, затрудняваща защитата на подсъдимия. Твърденията на прокурора в заключителната част на мотивите и в диспозитива са, че той е управлявал МПС със скорост 18 км/ч при разрешена скорост от 10 км/ч, като в резултат на това е било реА.зирано ПТП с жертвата. Липсва изчерпателно описание на причинно-следствения механизъм, при който е настъпил удара, според съда се е изисквало да се изложат недвусмислени фактически твърдения не само относно скоростта, с която е прието, че подсъдимият е управлявал, но и за скоростта, която ако той би съблюдавал, би успял да предотврати ПТП. В обвинителния акт липсва фактическо твърдение, че ако подсъдимият е управлявал с 10 км/ч, ударът би бил предотвратен, а посочването, че подсъдимият е нарушил забраната, въведена със знак В26 и не е управлявал автомобила със скорост 10 км/ч не е достатъчно за изясняване на механизма на ПТП, тъй като липсва твърдение, че ако беше управлявал с 10 км/ч, ударът би бил предотвратен. Прието е, че тази неяснота по същество представлява празнота в обвинението и е довела до това подсъдимият да не разбира инкриминирания механизъм, затова съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт съобразно указанията на съда.

След анА.з на съображенията в протеста, възражението и мотивите на съда да постанови проверяваното определение, както и на обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.2 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.248, ал.4, т.1 от НПК.

Разглеждайки по същество протеста, настоящият състав намира, че следва да бъде уважен, защото обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, 3 ал.2 от НПК.

Същественият въпрос в настоящото производство се свежда до това дА. при излагане на фактическото обвинение прокурорът е следвало да посочи освен разрешената и превишената стойност на скоростите, значими за обвинението, каква би била скоростта, при която водачът би могъл да управлява МПС и да успее да предотврати ПТП. Според настоящия състав това не се налага, тъй като обвинението е за допуснато нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, то касае нарушение на правилата за движение, свързано с превишаване на указаната със знак разрешена максимална скорост от 10 км/ч в района на местопроизшествието, на подсъдимия е вменено, че вместо да спазва тази забрана, е управлявал със скорост 18 км/ч, в резултат на което е ударил пострадалото дете. Очевидно е, че не се касае за обвинение за шофиране с несъобразена скорост, при което би било необходимо да се посочи освен вменената като стойност несъобразена скорост, с която водачът е управлявал фактически, стойността на съобразената с пътните условия скорост, при която ПТП би било предотвратимо. В настоящия случай обаче такова обстоятелство не следва да бъде установявано, необходимо е само да се докажат твърденията, че на местопроизшествието е било въведена с пътен знак забрана за движение със скорост над 10 км/ч и че подсъдимият се е движил със скорост 18 км/ч преди удара. По тези съображения доводите на първоинстанционния съд, че обвинението е неясно, тъй като липсва изчерпателно описание на причинно-следствения механизъм, при който е настъпил удара, не могат да бъдат споделени. Посочени са всички съставомерни признаци на престъпния състав, а обстоятелството каква е скоростта, при която подсъдимият би могъл да предотврати МПС чрез аварийно спиране преди мястото на удара би могло да се сочи единствено ако се твърди, че нарушението на правилата за движение се свежда до управление с несъобразена скорост, а не с превишена.

Затова наведените доводи от прокурора по отношение на годността на обвинителния акт са основателни, а възражението против протеста е неоснователно. Твърденията, че при разглеждане на делото от въззивния съд по същество е било прието, че е нарушено правото на защита на подсъдимия А., като е нА.це индиция за неразбиране в пълнота същността на обвинението, са изцяло голословни, тъй като нарушението на правото на защита, посочено в решението, се изразява във формално признаване на 4 фактите, непосредствено след това оспорени и съответно прието от съда в нарушение на изискванията на закона нА.чие на самопризнание и че то е подкрепено от доказателствата. Сочената като значима за преценката дА. е нА.чно съществено процесуално нарушение индивидуалност на случая фактически се свежда до това, че подсъдимият е чужденец, а не до неясно формулирано обвинение, а процесуалното му поведение в разпоредителното заседание, изтъкнато във възражението, също не е от категорията обстоятелства, значими за преценката по чл.249, ал.1 от НПК. С оглед на изложеното, не може да се сподели изводът на първостепенния съд, че е допуснато съществено нарушение, което е ограничило правата на подсъдимия, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на нередовности в обвинителния акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5ти състав ОПРЕДЕЛИ:

О тменя определение №471 от 31.01.2024г., постановено по нохд №21/2024г. по описа на СГС в частта, с която е прекратено съдебното производство по нохд №21/2024г. и делото е върнато на прокурора.

Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5