Определение № 2750 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2750 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20248002102625 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д., подадена чрез пълномощника адв.

И. Д., и касационна жалба на А. К. С.-Б., подадена чрез пълномощника адв. С. Ж., срещу въззивно решение № 261 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2470/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С въззивното решение е отменено решение № 260088/18.05.2023 г. по гр. д. № 13320/2019 г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за делба между З. Г. Б., Д. Н.

Д., Е. Д. Д. и А. К. С.-Б., по отношение на следните картини: 1. Автор Г. Б., Вторият живот на старите вещи, „Колелото“, фазер, смесена техника-асфалт, приблизителни размери 50х70 см.; 2. Автор Г. Б., цикъл Вторият живот на старите вещи, Танц, смесена техника, асфалт, фазер, приблизителни размери 50х70 см.; 3. Автор Г. Б., Вторият живот на старите вещи, „Колелото“, фазер, асфалт, колаж със стружки, смесена техника, приблизителни размери 100х70 см., като вместо него е постановено ново по същество, с което е допуснато извършването на съдебна делба между посочените съделители на описаните картини при квоти: 2/6 ид. ч. за З. Г. Б., 1/6 ид. ч. за Д. Н. Д., 1/6 ид. ч. за Е. Д. Д. и 2/6 за А. К. С.-Б., като картините са в държане на А. К. С.-Б. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части, с които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., починал на 02.02.1976 г., описани в позиция 1 до позиция 41, като тези от 1 до 24 включително, са в държане на А. К. С.-Б., на посочени адреси, трите картини от позиция 25 до 27 вкл. са в държане на З. Г. Б., като 1 първата е предоставена с протокол на Исторически музей – Пловдив, втората и третата са на посочен адрес в [населено място], а картините от позиция 28 до позиция 41 вкл. са в държане на Д. Н. Д. и Е. Д. Д., като наследници на Ц. Г. Б.-Д., на посочен адрес в [населено място], при квоти: за З. Г. Б.– 4/9 ид. ч., за Д. Н. Д.– 2/9 ид. ч., за Е. Д. Д.– 2/9 ид. ч. и за А. К.

С.-Б.– 1/9 ид. ч.; както и на картини и други произведения на изкуството, оставени в наследство от художника Г. З. Б., починал на 28.08.2013 г., описани в позиция 1 до позиция 153 включително, като картините от позиция 1 до позиция 148 вкл. са в държане на А. К. С.Б. на посочени адреси в [населено място], четирите картини от позиция 149 до позиция 152 вкл. са в държане на З. Г. Б., на посочен адрес в [населено място], а скулптурата на позиция 153 е в държане на Д. Н. Д. и Е. Д. Д., като наследници на Ц. Г. Б.-Д., на посочен адрес в [населено място], при квоти: за З. Г. Б.– 2/6 ид. ч., за Д. Н. Д.– 1/6 ид. ч., за Е. Д. Д.-1/6 ид. ч. и за А. К. С.-Б.– 2/6 ид. ч.; в частта, с която е отхвърлен иска за делба на картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на първоинстанционното решение под позиция /номер/ 1 и от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18 включително.

Касаторите Е. Д. Д. и Д. Н. Д. обжалват решението в следните части: в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане делба на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., описани на страници 26 и 27 от диспозитива на същото под позиция /номер/ от 30 до 41, а именно:

30. „Градска къща“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 35x30 см.;

31. „Дървета в парка“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 34x50 см.;

32. „Селска църква“, 1971 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 50x60 см.;

33. „Пейзаж“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 63x48 см.;

34. „Магарешка каруца“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 45x63 см.;

35. „Дон Кихот и Санчо Панса“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 63x63 см.;

36. „Пейзаж селска улица“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 37x67 см.;

37. „Венеция“, 1968 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 77x57 см.;

38. „Пейзаж“, 1934 г., автор З. Б., масло върху платно/фазер, размери 50x33 см.;

39. „Селска къща“, 1971 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 37x31 см.;

40. „Селска къща“, 1974 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 31x19 см., с подпис върху долния десен ъгъл ЗБ/74;

41. „Старинен замък“, 1971 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 81x64 см., с подпис върху долния ляв ъгъл З. Б.;

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане делба на Скулптура „Часовник“ 2003 г. с автор Г. Б., материал дърво, акрил и масло, височина приблизително 100 см., с вграден работещ часовник в горната част на скулптурата, оставена в наследство от художника Г. З. Б., ЕГН [ЕГН], починал на 28.08.2013 г., описана на страница 34 от диспозитива на решението под позиция /номер/153;

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на следните картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на същото под позиция /номер/ 1 и от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18, включително, а именно:

2

1. автор Г. Б., Натюрморт с чаша /вдясно/, винил, смесена техника, приблизителни размери 100 х 140 см.;

5. неизвестен автор, „Портрет на мъж“, приблизителни размери 60 х 40 см.;

6. автор И. Я., подпис отдолу „И. Я., Roma“, маслени, бои, картон, приблизителни размери 30х20 см.;

7. автор Н. К., „Дървото“, маслени бои, фазер, подпис горе вдясно „К.“, приблизителни размери 30х30 см.;

8. неизвестен автор, „Храмът“, гваш, хартия, подпис горе вдясно, приблизителни размери 50х35 см.;

9. автор Р. И., „В атмосферата“, подпис долу вдясно „Р. 99“, приблизителни размери 50х35 см.;

10. автор Д. К., “Надпяване“, картон, маслени бои, прибл. размери 60 х 32 см.;

11. автор Е. П., „Фигури“, маслени бои, платно, подпис горе вдясно, приблизителни размери 68х45 см.;

12. неизвестен автор, „Профил женска глава“, молив, хартия, приблизителни размери 50х35 см.;

13. автор Д. К., подготвителен ескиз за фреско в къща - музей „З. Б.“, подпис долу вдясно „Д.“, приблизителни размери 50 х 30 см.;

14. автор И. Я., хартия в паспарту, приблизителни размери 25х35 см.;

15. автор Х. С., Портрет на З. Б., молив, хартия с рамка, подпис вдясно, приблизителни размери 50x30 см.;

16. Икона на Свети Лука основа дърво, темпера, приблизителни размери 50х30 см.;

17. Икона трима светии, основа дърво, темпера, приблизителни размери 60х40 см; и 18. Икона Въведение Богородично, основа дърво, темпера, приблизителни размери 65х45 см.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко групи въпроси: 1. „За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи. За преценката на събраните по делото гласни доказателства“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д. № 2501/2020 г. на ВКС, II т. о., Решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 649/2022 г. на ВКС, III г. о. и др.;

2. „Длъжен ли е въззивният съд по своя инициатива съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ГПК, да разпита повторно свидетеля за отстраняване на неяснота или непълнота в неговите показания по отношение на релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Решение № 278 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 4317/2016 г. на ВКС, IV г. о.

На първо място в касационната жалба на А. К. С.-Б. се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение, обосновани с липса на индивидуализация на делбените вещи, както и с твърдението, че същите са били предмет на друго делбено производство. В жалбата 3 касаторът твърди и неправилност на решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение.

В изложението към подадената от А. К. С.-Б. касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по няколко групи въпроси: 1. „При дело за делба на движими вещи необходима ли е пълна идентификация на всички вещи, или е достатьчно да бъдат идентифицирани само част от тях. Зависи ли точната идентификация на движимите вещи от тяхната бройка, тоест при голямо количество вещи отпада ли изискването за идентификация.“; 2. „Важат ли правилата за СИО при създадени от единия съпруг вещи, представляващи произведения на изкуството.

Следва ли такива вещи да се разглеждат само и единствено като авторски произведения, или следва да се отчитат вложените в тях средства, които са представлявали СИО“, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение по гр. д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, Решение по гр. д. № 836/2017 г. по описа на ВКС, Решение № 473/09.10.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на ВКС, II г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Е. Д. Д. и Д. Н. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от А. К.

С.-Б. касационна жалба по изложените в отговора съображения.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК А. К. С.-Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по подадената от Е. Д. Д. и Д. Н. Д. касационна жалба.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК З. Г. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по подадената от А. К. С.-Б..

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Производството е делбено във фазата по допускане на делбата.

Предмет на делбата са произведения на изкуството, останали в наследство от З. Г. Б.

/починал през 1976 г. и оставил наследници по закон: Ц. А. Б. – съпруга, Г. З. Б. и Р. З. Б. деца/ и от Г. З. Б. /починал през 2013 г. и оставил наследници по закон: А. С.-Б. – съпруга, З.

Б. и Ц. Б.-Д. - деца/, които са останали неподелени между наследниците след приключване на производството по гр. д. № 4871/2014 г. на Пловдивския районен съд с влязло в сила на 19.06.2019 г. решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба на 162 броя картини. Предмет на делбата в настоящото производство са: 41 произведения на З. Б., 155 произведения на Г. Б., 3 икони, 2 произведения на И. Я., едно на Н. К., едно на неизвестен автор, едно на Р. И., 2 произведения на Д. К., едно на Е. П., едно на Х. С. или общо 208 произведения на изкуството. Исковата молба е била предявена от З. Б. и Ц. Б. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон: Д. и Е. Д./ срещу А. С.-Б..

Претендира се допускане извършването на делбата между наследниците на З. Б. и Г. Б., като се сочи, че съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство, което 4 не е спорно по делото. Не е спорно и авторството на произведенията на изкуството.