Решение № 598 от 03.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 03.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА

СТАВРЕВА

2. МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Татяна Шуманова и прокурора Станимир

Димитров като разгледа докладваното от съдията

СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№2161/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от

НПК.

С решение от 20.02.2019г. по Н.А.Х.Д.№16464/2018г., СРС, НО, 107-ми с-в е признал обвиняемия Б.А.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.

/хиляда лева/. С решението СРС е възложил на обвиняемия К. направените по делото разноски, като се е произнесъл и по приобщените по делото веществени доказателства.

Срещу решението в срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия К. - адв.А.И. - САК. В сезиращия въззивния съд акт се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.

След запознаване с мотивите на съдията от първия съд, по делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба.

В последното отново се подчертава незаконосъобразността и неправилността на решението, като се допълва, че съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения при обследването на релевантите за делото доказателства. Отхвърля се каквато и да било връзка на К. с твърдяното изхвърляне на кутията цигари, съдържаща инкриминираното наркотично вещество. Посочва се, че голословно съдът е дискредитирал показанията на свидетеля-очевидец Й.М.. Набляга се на идентичните като съдържание показанията на двамата полицейски служители, които поради това не биха могли да бъдат годна основа за осъдителен извод. Като непълнота на доказателствения материал се определя и липсата на назначена дактилоскопна експертиза. На база на тези разсъждения, се моли решението на СРС да бъде отменено, а обвиняемият - да бъде признат за невиновен.

В закрито заседание на

29.05.2019г., по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд е преценил, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което следва да бъде разгледано в открито съдебно заседание като наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена инициираната с жалбата на обвиняемия проверка, поради което не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият К. - нередовно призован, не се явява.

В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемото лице – адв.И. моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционното такова бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а подзащитният ѝ да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Във връзка с искането посочва, че подробни аргументи в тази насока са изложени в постъпилото по делото допълнение към въззивната жалба.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Изразява становище, че фактическите и правните изводи, обективирани в мотивите на присъдата, напълно кореспондират с доказателствения материал по делото. За правилен се приема извода на СРС да кредитира частично показанията на св.М.. Прокурорът се солидаризира с вижданията на първия съд, че случат не попада в приложното поле на чл. 9, ал.2 от НК. В заключение пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:

Обвиняемият Б.А.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, адрес в с.Коларово, общ.Петрич, ул.„*********ЕГН:**********, неосъждан.

На 13.05.2018г. около

08.00 часа обвиняемият К. и св.Й.М. вървели в гр.София по ул. „Леге”. Обвиняемият К. държал в себе си в кутия от електронни цигари, с един брой самозалепващо се пликче с кокаин в нея, без да има надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

По това време покрай тях минал полицейски патрул при 01 РУ-СДВР в състав – св.Ю.Й.и св.Е.К.. При появата на полицаите, обвиняемият К. се смутил, бръкнал с дясната си ръка в джоба на дънките си, извадил кутията от електронни цигари, марка „HEETS” и я изхвърлил на земята на ул.„********. Св.Й. и св.К.възприели действията му, в резултат на което спрели обвиняемия К. и св.М. и им извършили проверка. Пред полицаите обвиняемият К. отрекъл да е изхвърлял кутията, в която полицаите видели 1 /един/ бр. пликче с бяло прахообразно вещество.

Св.Й. и св.К.запазили местопроизшествието. На място бил извършен оглед, при който било иззето 1 бр. самозалепващо се пликче с вещество на бучки. Полицаите установили у обвиняемия и още една такава кутия от горепосечаната марка, както и електронно устройство за пушене.

В хода на разследването била изготвена физико-химична експертиза № 338Х/29.05.2018г. по описа на ОЕКД-СДВР, според чието заключение веществото, иззето при огледа на местопроизшествие, съдържа кокаин и е с нето тегло 1.70 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин – 80%. Кокаинът е наркотично вещество, поставено под контрол съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България, и по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза обвиняемият Б.К. не страда от същинско психично заболяване, при него не е налице разстройство на личността, няма данни за наличие на злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества. Според експерта към датата на инкриминираното деяние обвиняемият К. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества, изготвен на основание Постановление на МС №23 от 29.01.1998г., намереното у обвиняемото лице наркотично вещество – кокаин с нето тегло 1.70 гр., с процентно съдържание на активния компонент кокаин 80%, е с единична цена за грам от 280 /двеста и осемдесет/ лева, като общата му стойност възлиза на 476лв. /четиристотин седемдесет и шест лева/.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, описани в постановлението на прокуратурата за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ.

Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, защо дава вяра на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в проверявания съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалвания съдебен акт подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване

Правилно долният съд е приел, че фактологията, описана от него се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за личен обиск по ЗМВР /л. 6 от досъдебното производство/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.9-10 от досъдебното производство/, справка за съдимост /л.55 от досъдебното производство и приложената в съдебното производство/, приемо-предавателен протокол № 56106/13.07.18г. /л.50 от досъдебното производство/, протокол за оценка на наркотични вещества /л.34 от досъдебното производство/, показанията на св. Р.В./л.11-12 от досъдебното производство/, показанията на св. В.И. /л.13-14 от досъдебното производство/, показанията на св. Й.М. в хода на съдебното следствие, както и показанията му в хода на досъдебното производство /л.15 от досъдебното производство/, показанията на св. Ю.Й./л.16 от досъдебното производство/, показанията на св. Е.К. /л.17 от досъдебното производство/, обясненията на обвиняемия К. /частично/; от заключението на физикохимична експертиза №338-Х/29.05.18г./л.28-30 от досъдебното производство/ и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза /л.39-45 от досъдебното производство/.

С оглед възраженията на защитата, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че се солидаризира със съществения доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на полицейските служители от 01 РУ–СДВР –Ю.Й.и Е.К. (които през инкриминираната вечер са били на смяна в района на местопроизшествието) представляват надежден доказателствен източник за времето, мястото, механизма и за авторството на извършеното инкриминирано деяние. При липса на каквито и да било основания за пристрастност у процесните свидетели настоящият съдебен състав се довери на изложеното от тях по повод срещата им с обвиняемото лице. В показанията си свидетелите последователно възпроизвеждат информация относно събитията, случили се сутрината на 13.05.2018г. Двамата полицейски служители по еднопосочен начин пресъздават хронологично обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, а именно относно забелязването на двете лица, вървящи по тротоара на улица „Леге”, предприетите действия на едно от тях – бъркане в джоба и изхвърляне на улицата на бяла кутия, спирането им проверка, установяване на самоличността лицaта, в това число и на това от тях, изхвърлило кутията от цигари на земята, намереното прахообразно вещество в нея, последвалото задържане на обвиняемото лице и отвеждането му в районното управление. В показанията си двамата свидетели дават описание освен на съдържанието на кутията, изхвърлена от обвиняемото лице, а именно полиетиленово пликче с прахообразно вещество, и на самата кутия – кутия за цигари, като свидетелстват и за обстоятелството, че по време на извършения обиск у обвиняемото лице е намерена и друга кутия цигари от същата марка, както и устройство за пушене на електронни цигари. Така изнесената от свидетелите информация намира потвърждение и в събраните по делото писмени доказателствени източници, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за личен обиск на лице по ЗМВР, показанията на св. М.. Правилно показанията на двамата полицейски служители са били кредитирани от районния съдия и поставени в основата на доказателствените му изводи, доколкото от последните се установяват по безспорен начин всички релевантни факти от предмета на доказване по делото, като от друга страна, се отличават с вътрешна подреденост, непротиворечивост и обстоятелственост.

Действително, при подробно изследване на съдържанието на протоколите за разпит на горепосочените свидетели (л.16 и л.17 от досъдебното производство, ценени от съда на основание чл.378, ал.2 от НПК) настоящият съдебен състав констатира сходство в разказа на полицаите при описанието на конкретния инцидент. Горното обстоятелство обаче, както правилно е заключил и първоинстанционният съд, не се явява основание процесните доказателствени източници да бъдат изключени от доказателствената маса, както и да бъде отечена достоверността им, доколкото съдът не констатира пълна идентичност в показанията на двамата свидетели, в каквато насока са твърденията на защитата. От друга страна, обстоятелствата, изложени от полицейските служители по време на разпита им в хода на досъдебното производство намират убедителна подкрепа в останалите ангажирани по делото доказателства. Предвид горното настоящият въззивен състав, аналогично на контролираната инстанция оценява протоколите за разпит на двамата полицейски служители като годни писмени доказателствени средства, изготвени по предвидения в НПК ред, като кредитира изложеното в тях с доверие.