Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9880 от 24.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34091/2023
Вид
Решение № 9880
Подписан
24.05.2024
Състав
ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9880 гр. София, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110134091 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. процесуален кодекс /ГПК/.

318 и сл. от Гражданския

Образувано е по искова молба на С. Е. Д. срещу Д. Венциславов Д..

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачни искове.

В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.06.1991г., от който имат родени три деца – Виктор Д.ов Д., Никола Д.ов Д. и Александър Д.ов Д.. Съпрузите и децата живеят в апартамент, собственост на родителите на ищцата, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – 4, бл. 429, вх. Б, ет. 1, ап. 15. Синът им Виктор към настоящия момент е пълнолетен и се изнесъл от семейното жилище. Излагат се твърдения, че от от повече от 5 – 6 години съпружеските отношения на страните не вървят добре, не се разбират, не консумират брака си в никакво отношение. През последните две години ответникът ходел често в командировки в Гърция и не се прибирал по 10 дни, без да дава обяснения кога тръгва, за колко време и кога ще се прибере.

Всичко това довело до отчуждение между страните и общуването им било сведено само до битови въпроси и то ставало единствено чрез децата.

Ответникът не полагал грижи за семейството и за семейното жилище, като родителите на ищцата заплащат всички разноски в имота /ток, вода, парно/, 1 ищцата заплаща всички разходи за храна, дрехи, учебници и покрива ежедневните разноски на децата. Ответникуъ не само, че не участвал финансово в грижата за семейството, но и вземал от спестяванията на децата, за да задоволява негови лични нужди и да си плаща кредитите, които е изтеглил. Все се оплаквал, че нещо го боли, че не е добре, стои си вкъщи пред телевизора и не се интересувал от нищо, което се случва около него. Моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника; родителските права по отношение на непълнолетните деца Никола и Александър да бъдат предоставени на майката, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на по 233.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба; семейното жилище да бъде предоставено за ползване на съпруга; след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Манчева. Претендира разноски.

Ответникът в определения срок по чл. 131 ГПК не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи от 15.06.1991г., когато са сключили граждански брак, като съпругата е променила фамилното си име от Манчева на Д..

От брака си страните имат родени три деца – Виктор Д.ов Д., ЕГН ********** /пълнолетен/, Никола Д.ов Д., ЕГН ********** /непълнолетен/ и Александър Д.ов Д., ЕГН ********** /непълнолетен/.

Ищцата работи на длъжност Оператор АО в Софарма АД, като е получила брутно месечно трудово възнаграждение, както следва: м.05.2023г.

– 1683.59 лева; м. 04.2023г. – 1910.13 лева; м.03.2023г. – 1567.22 лева; м.02.2023г. – 1534.15 лева; м.01.2023г. – 1174.15 лева; м.12.2022г. – 2285 лева.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Сердика. Видно от проведеното социално проучване, по данни на майката, от 9 години отношенията със съпруга й не са добри, почти не комуникират, тя не може да разчита на подкрепата му. Между тях не е имало насилие, имало е спорове, децата не са били свидетели на ситуации със скандали или насилие между родителите. Тя информира, че през годините 2 съпругът й работил в чужбина, тя сама с подкрепата на нейните родители е отглеждала трите момчета. Д. Д. продължава да живее на адреса, ползва кухнята, майката предпочита той да се изнесе. Д. Д. споделя, че обича съпругата си, но видял в нея промяна в последните години, отчуждила се от него. Двамата братя Никола и Александър учат в 101 СУ. Никиола е с известни затруднения, майката информира, че е със статут на СОП.

Момчетата имат добро поведение, уважават родителите си. Александър спортува, има цели за бъдещето си, Никола харесва игрите на компютър.

Двамата близнаци споделят, че живеят с двамата си родители, а към момента и по – големият им брат Виктор от известно време живее с тях. Александър и Никола отричат да са били свидетели на конфликти между родителите, наясно са, че има подадена молба за развод от майката и нямат против да останат да живеят с нея. Момчетата заявяват, че от известно време баща им осигурява ежедневно джобни средства, плаща сметките за телефоните им. Близнаците водят начин на живот, характерен за възрастта – имат приятелски кръг, имат вечерен час. Никола предпочита да стои повече вкъщи. Александър излиза с приятели, винаги информира майка си и спазва поставените правила. Не са налице специални здравни потребности. Семейството живее в гр. Соф Апартаментът е тристаен. Близнаците имат самостоятелна стая с двуетажно легло, стените са боядисани, предстоят довършителни дейности. С. Д. ползва хола, синът й Виктор – другата спалня, а Д. Д. ползва кухнята в жилището. С.

Д. работи на трудов договор в „Софарма“ АД, с месечен доход в размер на 1200 лева. Д. Д. работи във фирма „Пепикомерс“ обработка на месо, на трудов договор с доход в размер на 2256 лева месечно. Бащата твърди, че той заплаща разходите в жилището. Децата Александър и Никола споделят, че са много привързани към своите баба и дядо по м.л., които живеят в гр. София.

Бабата и дядото по б.л. не познават и не общуват с тях. Децата са ученици в 10 клас на 101 СУ „Бачо Киро“. Никола е със статут на СОП, с него работи ресурсен учител и има напредък. Александър има интереси в спорта – плуване, фитнес, излиза с приятели. Момчетата са привързани към родителите, живеят заедно с тях. С майката имат по – близка връзка.

От показанията на св. Теодора Николаева Ангьозова се установява, че през 1999г. отношенията между страните били добри. В момента те живеят заедно, но по – скоро като съквартиранти, отколкото като съпрузи. Основната грижа за двете непълнолетни деца е на ищцата, Тя купува храна, дрехи, 3 учебници и всичко, коетъо е необходимо. Детето Никола преживява напрежението, което има между неговите родители. Страните не комуникират помежду си, а правят това чрез децата.

Съдът кредитира показанията на св. Ангьозова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.

В хода на съдебното производство е изслушана ищцата по реда на чл.

59, ал.6 СК. Същата заявява, че желае прекратяване на брака, защото това за нея не е нормален брак. Живеят в едно жилище, обитават различни стаи и нямат комуникация помежду си. Децата, когато имат проблем, казват на майка си. Няма нищо против бащата да вижда децата, когато реши. Моли бащата да заплаща минимална издръжка на децата. Семейното жилище е собственост на нейния баща и моли да й бъде предоставено ползването му.

Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Манчева.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в брачно провинение от страна на ответника. Съпругът е нарушил изискването на чл. 14 СК, като не е проявил уважение и разбирателство към съпругата, не е полагал грижи за семейството. Установи се, че страните живеят в семейното жилище, като всеки от тях обитава различна стая. Не комуникират помежду си, като правят това чрез децата.

Съпругът се е дезинтересирал от супругата и семейството, не участвал нито в издръжката на семейството, която била поета от ищцата, както не е полагал грижи за непълнолетните деца. Предвид това, бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Ищцата е направила искане за произнасяне относно вината за 4 настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съдът, като съобрази гореизложеното и събраните по делото доказателства, намира, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът, който е нарушил изискването на чл. 14 СК.

Ищцата е заявила желание да упражнява родителските права по отношение на непълнолетните Александър и Никола. Ответникът не изразява становище в тази посока. Съдът, като съобрази събраните доказателства и социалния доклад, в който е направено проучване на родителския капацитет, възможностите за отглеждане на децата, условията, които може да предостави ищцата, счита, че родителските права следва да се упражняват от майката, при която и децата да живеят. В тази връзка съдът отчете и личното мнение на непълнолетните деца, изразено в хода на социалното проучване, а именно, че желаят да останат да живеят при своята майка.

Предвид обстоятелството, че родителските права спрямо двете деца се предоставят за упражняване на тяхната майка, то на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с Никола и Александър. Към настоящия момент децата са на почти 17 – годишна възраст, като са привързани и към двамата си родители. Като съобрази изложеното, както и възрастта и пола на двете деца, съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, както следва: бащата има право да вижда и взема при себе си децата Никола и Александър всяка първа, трета и пета седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък, а ако децата посещават училище и/или извънкласни дейности – след приключването им, до 20.00 часа в неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до 20.00 часа на 26 декември;

Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 31 декември до 20.00 часа на 01 януари на следващата календарна година;

Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 20.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/. Съдът намира, че посоченият режим ще съхрани връзката между бащата и неговите синове, от една страна, от друга, ще осигури участието му в живота на Никола и Александър.

Ищцата е предявила и иск за издръжка на двете деца, а именно ответникът да им заплаща такава в размер на по 233.50 лева, считано от 5 подаване на исковата молба. По делото се установи, че ответникът не е участвал в издръжката на двете момчета, като през последните месеци им предоставял джобни средства и заплащал сметките за телефоните им. Съдът намира, че бащата е участвал спорадично в издръжката на синовете си, която в по – голямата си част била поета от майката, която заплащала и осигурявала храна, дрехи, учебници и всичко необходимо. Видно от заявеното от ответника при проведеното социално проучване, същият работи по трудово правоотношение, като получава месечен доход в размер на 2256 лева.

Установи се също, че детето Никола е със статут на СОП, а Александър има интереси в областта на спорта. Съдът, като съобрази изложеното, както и потребностите на децата с оглед тяхната възраст и пол, намира, че ответникът може да заплаща на всяко от непълнолетните си деца месечна издръжка в размер на по 233.50 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.06.2023г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. Не са налице данни ответникът да заплаща издръжка на друго непълнолетно дете или същият да е с влошено здравословно състояние, поради което съдът намира, че във възможностите на същия е да заплаща месечна издръжка на двете си деца около законоустановения минимален размер.