Решение № 502 от 21.11.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 490/2022
- Вид
- Решение № 502
- Подписан
- 21.11.2022
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Други актове по делото
- Протокол № 598 от 10.11.2022 · Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
- Разпореждане № 1924 от 23.11.2022 · Тодор Илков Хаджиев
- Разпореждане № 1925 от 23.11.2022 · Тодор Илков Хаджиев
- Разпореждане № 1926 от 23.11.2022 · Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 502 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вера Ив. И.
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20225001000490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260046/ 18.04.2022 г. по т. д. № 81/2021 г. на ОС – Стара Загора ЗАД „О.З.К - З.“ е осъден да заплати на Д. И. М. сума в размер на 70 000 лв., частичен иск от 180 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на сина й Ж. Г. М. при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна лихва от 07.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като предявеният иск над сумата от 70 000 лв. до претендирания размер от 140 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019 г. са отхвърлени.
С решението ЗАД „ОЗК - Застраховане“ е осъден да заплати на П. Г. М. сума в размер на 15 000 лв., частичен от 80 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на брат му Ж. Г. М. при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна лихва от 07.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като предявеният иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания 1 размер от 30 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019 г. са отхвърлени.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът ЗАД „О.З.К.
- З.“, който го обжалва в частта, в която предявеният от Д. И. М. иск е уважен над сумата от 60 000 лв., в частта, в която предявеният от П. Г. М. иск е уважен над сумата от 15 000 лв., както и в частта, в която претенцията за законна лихва е уважена за периода 07.08.2019 г. – 06.11.2019 г. Прави оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД относно определените на ищците обезщетения, като счита същите за завишени и несъответстващи на реално претърпените от тях болки и страдания. По отношение на законната лихва изразява несъгласие с определения от съда начален момент на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, като счита, че е приложима разпоредбата на чл.
496, ал. 1, т. 2 КЗ и законната лихва следва да се начисли след 06.11.2019 г.
Иска да се отмени обжалваното решение в частта, в която предявените искове са уважени съответно над 60 000 лв. за майката Д. И. М. и над 5 000 лв. за брата П. Г. М., както и в частта, в която законната лихва е присъдена за периода 07.08.2019 г. – 06.11.2019 г., вместо което се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят над този размер и период.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач „З.А.Д Д.: Ж. и з.“, с който подкрепя въззивната жалба.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците Д. И. М. и П. Г. М., които обжалват постановеното решение в частта, в която предявените искове са отхвърлени над уважените размери съответно от 70 000 лв. и 15 000 лв. Оспорват приетия от съда принос на починалия за настъпване на произшествието от 50 %, като излагат доводи, че вината на водача на лекия автомобил е по – голяма предвид тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение. Жалбоподателите изразяват несъгласие и с определеното от съда обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, което считат за занижено. Предвид изложеното искат да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което предявените искове се уважат в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач „З.А.Д. Д.: Ж. и з.“, с който се солидаризира със становището на жалбоподателите относно завишения размер на приноса на починалия.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.
Производството по т. д. № 81/ 2021 г. на ОС – Стара Загора е образувано по предявен от Д. И. М. против ЗАД „О.З.К. - З.“ иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 140 000 лв., част от общия размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния син Ж. Г. М., починал при ПТП на 20.06.2019 г., както и по предявен от П. Г. М. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., част от общия размер от 80 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Ж. Г. М.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", поради което отговорността му е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
По делото не е спорно, че на 20.06.2019 г. около 20 . 00 в гр. К., по ул.
„К.“ е настъпило ПТП между л. а. „Ф. П..“ с peг. № ... управляван от В. М. М., и мотоциклет „Х. .“ с peг. № ..., управляван от Ж. Г.М., вследствие на което загинал водачът на мотоциклета.
С влязла в сила на 01.11.2021 г. присъда по НОХД № 2365/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора е признато, че вина за настъпване на ПТП има водачът на л. а. „Ф. П..“ с peг. № .. В.М. М. поради нарушаване на правилата за движение: чл. 50, ал.1 ЗДП и чл.25, ал. 1 ЗДП.
За л.а. „Ф. П.“ с peг. №... има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗАД „О.З.К. -З.“(Застрахователна полица № .... г.) със срок на валидност от 03.06.2019 г. до 02.06.2020 г.
С писмо от 07.08.2019 г . застрахователят е уведомен за настъпилото събитие, като е заведена Щета № 0411-550-0001-2019.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от 3 процесното ПТП вреди.
Относно оплакванията в жалбите за размера на обезщетението за неимуществени вреди:
По отношение на майката Д. И. М.:
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.
В тази връзка при преценка размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й Ж. М. окръжният съд правилно е отчел съществувалата силна емоционална и духовна връзка между тях, основана на взаимна обич, уважение и подкрепа, младата възраст на починалия (35 години), непрежалимата загуба от неочакваната му и трагична смърт, преждевременно прекъснатата връзка между тях, която я лишила завинаги от неговата обич и подкрепа, от възможността да се радва на неговото развитие, на създаване на семейство и деца, на които да се радва.
Правилно е приел, на следващо място, че заминаването на майката в чужбина да работи не се е отразила на връзката със синовете й и не намалява болката от внезапната му смърт. Въпреки изложеното настоящата инстанция намира, че приетото от първоинстанционния съд обезщетение от 140 000 лв. е в противоречие с изискването за справедливост, тъй като при определянето му не е съобразена конкретната икономическа ситуация, характеризираща се с 4 висока инфлация (26. 3 % за периода 01.07.2019 г. – 01.11.2022 г. според данните на НСИ) и намалена покупателна способност при непроменен размер на законната лихва. Поради изложеното съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на сина й Ж. следва да се определи на 160 000 лв.
Оплакването във въззивната жалба на ЗАД „О.З.К - З.“ за липса на доказателства за съдържанието на връзката ищците с починалия син и брат, както и за начина, по който смъртта му се е отразила на душевното им състояние, е неоснователно. Връзката между родители и дете по правило е дълбока и силна, която се основава на биологичната връзка между тях, на полаганите непосредствени и непрекъснати грижи за неговото отглеждане и възпитание, на благодарността и признателността на детето към родителите.
За установяване на тази близост е достатъчно ищецът да докаже наличието на добри и хармонични отношения между тях, без да се налага да доказва конкретни факти от техния живот. Загубата на дете е винаги болезнено и нежелано преживяване, интензитета на душевните страдания от което се определя от степента на близост. По делото не се събраха доказателства за влошени отношения, които да изключват близката връзка между ищцата и починалия й син. Напротив. От събраните гласни доказателства (свидетелите Д.Х. И Д.Ц.) се установява, че до смъртта на бащата семейството е живяло заедно, като впоследствие майката отишла да работи в чужбина. След смъртта на бащата двамата сина са останали единственото упование на ищцата, която е разчитала на тяхната морална и материална подкрепа.
По отношение на брата П. Г. М.:
С нормата на чл. 493а, ал. 4 КЗ се разшири кръга на правоимащите лица, като се предвиди, че извън лицата по ал. 3 (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ) по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Правото на обезщетение на лицата по чл.
493а, ал. 4 КЗ възниква по изключение – при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка. Видно от мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по 5 тълк. д. № 1/2016 г., трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с найблизките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В мотивите на решението е посочено, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въпреки това право на обезщетение следва да им се признае само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, дълбока и трайна, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и продължителност от обичайните такива. Т. е. дори ищецът да не е сред най - тесния родствен кръг той ще има право на обезщетение само ако за разлика от обичайните житейски ситуации е бил сред най-близките хора на починалия - например ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, основание на взаимопомощ, доверие и обич.
В настоящия случай при преценка отношенията между двамата братя правилно е отчетено, че са близнаци, за които е присъща по – голяма близост.
Разпечатката съдържа 41 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e121b4b-2222-4ef7-92b6-8e8730c6c491