Решение № 235 от 19.09.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Казанлък, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245510200945 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление №000856/18.04.2024г., издадено от Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на С. Г. И. с ЕГН **********.

Жалбоподателката С. Г. И. чрез адв.К. П., недоволна от наложеното й наказание го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството, че е не е извършила нарушението. В съдебното заседание не се явява, не изпраща представител. С депозирано писмено становище от адв.К. П., моли съда да даде ход на делото в нейно отсъствие. Изразява становище, с което поддържа жалбата, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, излага подробни съображения за незакосъобразността на НП, твърди, че не е собственик на процесното МПС и няма доказателства, че именно тя е управлявала автомобила на процесната дата, а не собственика, представя доказателства и претендира присъждане на разноски.

Представителя на въззиваемата страна – юрк.С. Гладийска взема становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно 1 постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, установени с доказателствени средства по реда на НПК писмени и устни, и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на 18.12.2023г., в 15.30 часа на път I-5, км. 236+000 от страна контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. №*************, вид - лек автомобил марка и модел ТОЙОТА ЯРИС, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг., управлявано от г-жа И. и във хода на извършената проверка било установено, че на 19.11.2023г. в 13:29:32 часа горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ с рег. №*************, попада в категорията на пътно превозно средство /ППС/, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/. Това превозно средство е било засечено на 19.11.2023г. в 13:29:32 часа по път 6 километър 331+828, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.

АНО приел, че се е установило по безспорен и категоричен начин неизпълнение на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, което представлява административно нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП.

С оглед на горепосоченото и на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП, АНО наложил на жалбоподателката С. Г. И. административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителя С. Г. С. служител в Национално ТОЛ управление - на длъжност инспектор. По време 2 на разпита си, същия заявява, че на въпросната дата 08.12.2023г. е бил разпределен да работа на път I-5, на входа на С.З. с колегата си С.И., като около 15,30 часа получили сигнал за автомобил с неплатена винетна такса, спрели въпросния автомобил, представил се на госпожата и я уведомил, че има две или три нарушения, като й обяснил, че има възможност да заплати сумите при тях на ПОС терминал в автомобила. Св. С. я попитал дали тя е управлявала автомобила и тя потвърдила. Разписала си актовете и същите й били връчени.

От представеното копие от справка по история за ПС с рег.

№*************, се установява, че процесното пътно превозно средство /ППС/ с рег. №************* към датата на нарушението е било собственост на „Ема Логистик“ ЕООД.

От копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

От представените два броя снимки, а също така и извадка от Тол системата се установява, че към 19.11.2023г. за ППС с рег. №************* не е имало заплатена дължимата пътна такса в 13:29:32 часа, движещ се по път 6 километър 331+828, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като собственик на автомобила е отразен „Ема Логистик“ ЕООД.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че процесният лек автомобил се е движил на посочения участък от пътя на 19.11.2023г. в 13:29:32 часа по път 6 километър 331+828, и че за него не е била заплатена дължимата пътна такса; както и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища. Тези факти не са спорни по делото.

Спорно по делото е авторството на деянието, като жалбоподателката И. твърди, че тя не е управлявала процесния автомобил на процесната дата 19.11.2023г.

Съдът намира това възражение на жалбоподателката за основателно.

Обстоятелството, че жалбоподателката е подписала АУАН, без да впише в него възражения, и не е подала писмени такива в 3-дневен срок, не може да се 3 третира в нейна тежест, че същата е извършила твърдяното от АНО административно нарушение. Точно обратното - в тежест на АНО е да представи доказателства за авторството на деянието от страна на жалбоподателката И.. А такива доказателства не са събрани. От приложения по делото снимков материал се вижда единствено регистрационния номер на автомобила, който се е движил на процесната дата 19.11.2023г. в 13:29:32 часа по път 6 километър 331+828, но не се вижда водачът, който го управлява. От обстоятелството, че жалбоподателката С. Г. И. е управлявал този автомобил на една по-късна дата, а именно на 18.12.2023г., което обстоятелство е потвърдено и от показанията на св. С., не може да се извежда извод, че и на предходна дата - на 19.11.2023г. също тя е управлявала автомобила, за който се установи, и че не е собственост на жалбоподателката И., а е собственост на друго лице.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Това от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение и неговото авторство. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административнонаказващия орган, като представител на административнонаказателното обвинение. Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за установяване на административно нарушение не се счита за доказано, т .е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемия /в случаят лицето в административнонаказателното производство е нарушител/ се счита за невинен до установяване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.16 от НПК, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже, по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител 4

/в тази насока са и указанията, дадени в задължителното за съдилищата ППВС №10/1973г. „Отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства.“/. Още веднъж следва да се подчертае, че тежестта за доказване на извършването на нарушението, авторството на деянието и съответствието на наказанието с нарушението е върху административнонаказващия орган. В конкретния казус това не беше сторено. Нито в хода на проведеното от АНО производство, нито по време на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин, че именно жалбоподателката е извършителя на нарушението. В административнонаказателното производство, наказателното постановление не може да се основава само на самопризнанието на нарушителя, което ако действително е направено, така, както заявява св. С. С. се явява извънпроцесуална форма на признание, което няма правна сила.

Наказващия орган не е изпълнил задълженията си по събиране на доказателствата, да докаже нарушението, неговия автор и вина, като се базира на събрани доказателства, а не на предположения, още повече, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила. Противното би означавало да се реализира административнонаказателна отговорност на жалбоподателката, на базата на предположение, а това е недопустимо.

Не на последно място сред отменителните основания по чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН се явява недоказаността на административното обвинение.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на това основание - като необосновано и недоказано, тъй като не е доказано авторството на деянието.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.4 от

ЗАНН жалбоподателката има право на разноски. Същата е доказала заплащането на 400 лева адвокатски хонорар за процесуален представител.

Доколкото въззиваемата страна изрично е направила възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът дължи мотиви за размера, който следва да се възложи върху нея.

Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. За да определи този 5 размер съдът съобрази следното:

- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие - изразила се в изготвяне на жалбата и допълнително писмено становище, без процесуално представителство в открито съдебно заседание;

- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна;

- интересът от делото - наложена санкция глоба в размер на 300 лева, без лишаване от права.

Мотивиран от всичко гореизложено, съдът намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди е в рамките на минимума, съобразено с чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.18, ал. 2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 400 лв., какъвто е претендиран от жалбоподателката.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№000856/18.04.2024г., издадено от Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на С. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.*************

ОСЪЖДА Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София да ЗАПЛАТИ на С. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.*************направените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.