Определение № 15265 от 12.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8707/2025
- Вид
- Определение № 15265
- Подписан
- 12.08.2025
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Цветомила Данова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15265 гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508707 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 130 от ГПК, вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН.
Образувано е по частна жалба на П. П. М., действаща в лично качество и като родител и законен представител на малолетната М.В. Н., родена на ********, чрез пълномощника си адв. С. П. Т. от САК. Обжалва определение № 29229/08.07.2025г., постановено по гр.д. № 37306/2025г. по описа на Софийския районен съд, 89-ти състав, с което съдът е върнал молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие с вх. № 221766/24.06.2025г., подадена от П. П. М., като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че е неправилно становището на районния съд, че молбата е нередовна на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 129, ал. 2 от ГПК. Излага, че по подадените от нея три жалби не е било образувано съдебно производство и не са предприети мерки за защита, а с молбата си от 24.06.2025 г. е направено искане да бъде извършена проверка по всички вече подадени жалби и сигнали. Поддържа още, че указанията дадени с разпореждане от 24.06.2005 г. са напълно неясни и неточни и поради това изцяло неизпълними, а решаващия съд въобще не е взел предвид изложеното оплакване в молбата от 24.05.2025г. Твърди, че липсата на редовно връчени на страната точни и ясни указания, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. изключва и наличието на процесуална възможност за налагане на санкция по чл. 129. ал. 3, вр, с чл. 129, ал. 1 от ГПК. Позовава се на определение № 315 от 23.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1387/2014 г. на Върховния касационен съд. Искането е съдът да отмени изцяло обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
На другата страна не е изпращан препис от частната жалба, съгласно нормата на чл. 130, изр. 2 от ГПК.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Софийски районен съд, 89 състав е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от П. П. М. срещу В.И.Н.. След дадени указания от съда с разпореждане № 99800 от 24.06.2025г., да посочи конкретни актове на домашно насилие, като уточни същите по време, място и начин, както и да посочи свидетели, в случай, че има такива, от молителя са изложени твърдения за извършен акт на домашно насилие на 21.02.2025 г., който е подробно описан в молба-уточнение от 07.07.2025г. по описа на СРС.
С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че молбата е подадена след изтичане на преклузивния 3-месечен срок и при липса на твърдения, ведно с доказателства, че молителката е била в обективна невъзможност да потърси съдебна защита по реда на ЗЗДН в рамките на този срок, поради което молбата е недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Определение № 29229/08.07.2025г. е връчено на упълномощения представител на 21.07.2025 година, което е удостоверено по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна, за която е налице правен интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Държавна такса не се внася поради действието на специалната норма на чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН, поради което жалбата е и редовна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (Изм. с ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) законодателят е посочил сроковете в които могат да бъдат подадени молбите за защита от пострадалото от домашно насилие лице. Според ал. 1 молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от шест месеца. С ал. 2 е въведена законова презумпция, че срокът по ал. 1 не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.
Видно от вх. регистър на СРС, молбата за защита на П. П. М. е подадена в съда на 24.06.2025г. в 14.34 ч., а по делото не се установява същата да е депозирана чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи. С молбата-уточнение от 07.07.2025г. изрично се твърди, че актът на домашно насилие е извършен от ответника на 21.02.2025 г. Следва, че срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е изтекъл на 21.05.2025г., както правилно е приел и първостепенния съд. Нито в молбата за защита, нито в разглежданата частната жалба са изложени твърдения, а по делото липсват доказателства за наличие на обективна невъзможност за подаване на молбата за защита от П. П. М., което е основание съдът да приеме, че молбата за защита е процесуално недопустима, тъй като е просрочена.
Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззивният съд приема, че указанията на първостепенния съд, дадени с разпореждане № 99800 от 24.06.2025г., са достатъчно точни, ясни и са редовно връчени на молителя, като в срок са изпълнени от П. П. М.. В този смисъл цитираната 2 от жалбоподателя практика на ВКС не е относима за настоящото производство.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и съдът го потвърждава.
Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК и чл. 279 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 29229 от 08.07.2025г., постановено по гр. дело № 37306/2025г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3