Решение № 987 от 31.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Пловдив, 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203384 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

Д. К. срещу Наказателно постановление № 25-1030-003333/02.06.2025 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да не е извършил нарушението виновно. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 69476/20.06.2025 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа деянието да е възприето визуално от актосъставителя при условията на добра видимост, неограничена от външни фактори. Самоличността на нарушителя също намира за установена в хода на проверката. Направеното описание на нарушението счита за ясно и 1 недвусмислено, а приложената правна квалификация за правилна. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. Г. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.06.2025 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 10.06.2025 г. в Районен съд – Пловдив, откъдето е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.05.2025 г. в 11:48 часа в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“ до № 41 жалбоподателят А. Г. С. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ** от категория М1, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време и на посочения пътен участък свидетелят И. С. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм. Докато автомобилът „Опел Корса“ с рег. № **, управляван от жалбоподателя, се приближавал в посока към мястото, където се намирал свид. Г., последният забелязал, че водачът /жалб.

С./ не бил поставил по време на движение обезопасителния си колан, с който превозното средство било оборудвано. Тогава свид. Г. подал на водача сигнал за спиране. След като жалбоподателят спрял, свидетелят пристъпил към извършването на проверка.

На място и по време на проверката свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3945352 от 05.05.2025 г. срещу жалбоподателя С., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Актът бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише, както и разписката към него. Отказът бил удостоверен с подписа на друг свидетел – Никола Стефанов Янков, трите имена и адреса на когото били отбелязани в акта.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за 2 установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. И. С. Г.. От тях се установяват датата и мястото на извършване на проверката, които в случая съвпадат с тези на осъществяване на деянието. От свидетелските показания се разкрива още, че фактът на липсата на поставен обезопасителен колан от страна на водача на проверения автомобил е забелязан от свид. Г. още докато превозното средство е било в движение и се е приближавало към него, като именно това му наблюдение го е мотивирало да подаде на водача сигнал за спиране. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Липсват вътрешни противоречия и непоследователности в разказа му. При разпита си свидетелят дава информация за всички значими за делото обстоятелства, от които да се направи извод за вида на извършеното деяние с неговите обективни признаци.

По тези съображения показанията на свид. Г. се ползват с доверие от настоящия състав на съда.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № ** се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Опел Корса“, с брой места седящи + водач – 4 + 1, без места за правостоящи и е от категория М1.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице.

Спазена е процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като отказът на жалбоподателя да подпише акта и разписката към него е удостоверен с подписа на един свидетел, имената на когото са вписани в АУАН. Този свидетел е различен от полицейските служители, които са извършили проверката. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 05.05.2025 г. в 11:48 часа в гр. Пловдив, на 3 ул. „Ландос“ до № 41 жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № **, без по време на движение да е поставил обезопасителния си колан, с който превозното средство е било оборудвано. Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от показанията на свид. Г., който е очевидец. Основателно е становището на въззиваемата страна от съпроводителното писмо, че авторството на деянието също е доказано по несъмнен начин, предвид че нарушението е установено от участвалите в проверката полицейски служители в момента на осъществяването му.

Следователно жалбоподателят С. е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Изпълнителното деяние е осъществено с действие и представлява поведението на жалбоподателя по управление на моторно превозно средство, попадащо в категориите, изброени в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, без по време на движение да е поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът му е бил оборудван. От значение за правилното приложение на материалния закон е, че липсата на поставен от водача предпазен колан е забелязана от свид. Г., още докато автомобилът е в движение, а не едва когато е поставен в покой. В жалбата не се сочат възражения срещу констатацията на актосъставителя, че процесният автомобил конструктивно е бил оборудван с обезопасителен колан за водача. Свидетелските показания и редовно съставеният АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗАНН служат като доказателство за това обстоятелство.

Управляваното от жалбоподателя МПС „Опел Корса“ с рег. № ** попада в приложното поле на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно т. 12, б.

„а“ от § 6 от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП постановява, че категория М1 включва превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Леките автомобили са моторни превозни средства от категория М1. Категорията на процесния автомобил се установява и от приложената по преписката справка с данните по регистрация за превозното средство.

Липсата на по-детайлен спомен в показанията на свид. Г. съдът намира за житейски разбираема, доколкото се установява, че при изпълнение на служебните си задължения на свидетеля се налага да отработва множество сходни и еднотипни подобни случаи. В същото време процесното деяние не се отличава с някаква характерна особеност спрямо типичните хипотези на такъв вид нарушения. Все пак от разпита на свид. Г. се установяват обстоятелства, които представляват важна гаранция за достоверността на удостоверените в АУАН факти. Свидетелят изяснява, че преценката дали водачът използва обезопасителен колан е направил към момента, когато автомобилът се е задал и е бил в движение, а не след като вече е спрял. Сигурен е и в категоричността 4 на наблюдението си, че водачът е бил без поставен предпазен колан. Това му поведение представлява годна форма на изпълнителното деяние на нарушението.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят С. да попада сред някоя от категориите лица по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което използването на обезопасителния колан за него е било задължително. До приключване на съдебните прения не се твърди наличието на някоя от хипотезите, при които водачът може правомерно да откаже поставянето на обезопасителен колан.

Нарушението е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без да съществува необходимост от настъпване на последващ вредоносен резултат.

Неоснователно е възражението за липса на виновно поведение на жалбоподателя. Съдът намира, че от субективна страна нарушителят е действал виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят С. е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на автомобила, е привел същия в движение и се е придвижвал с него по пътища, отворени за обществено ползване. Наясно е бил и че превозното средство е оборудвано с предпазен колан. Следователно той е формирал познание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно не е използвал обезопасителния си колан по време на движение, с което нарушението е било извършено. По делото не се доказва, а и до приключване на съдебните прения не са ангажирани твърдения да е налице някое от изключващите вината обстоятелства. Тъй като нарушението е на просто извършване, то за субективната му съставомерност достатъчно е деецът да съзнава факта на осъществяването на признаците от състава и да има познание за обективните свойства на деянието си. В случая жалбоподателят С. е бил наясно, че извършва дейност по управление на моторно превозно средство, но без да използва обезопасителния колан, предвиден за водача, поради което е действал умишлено и виновно от субективна страна.