Решение № 1779 от 05.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 6296 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 08.02.2019 г., постановено по гр. д. № 1445/2018 г., по описа на СРС, 31-ви състав конституираната като ответница по делото с разпореждане на първоинстанционният съд от 11.02.2018 г. М.П.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 523,86 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 12.2014 г. – м. 04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******абонатен № 183374, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 08.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 86,98 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.10.2015 г. – 29.11.2017 г., върху главницата за доставена топлинна енергия.

С решението са отхвърлени предявените от Т.С. ЕАД против М.П.Д., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. вр. с чл. 150 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) и чл. 86 от ЗЗД, както следва: 1/ иска за главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 523,86 лева до пълния предявен размер от 692,26 лева и за периода м. 05.2014 г. – м. 11.2014 г., като погасен по давност; 2/ иска за сумата от 28,75 лева, предстявляваща главница за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.

05.2015 г. – м. 04.2016 г.; 3/ иска за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 86,98 лева до пълния предявен размер от 124,61 лева и за периода 15.09.2015 г. – 30.09.2015 г.; 4/ иска за сумата от 5,98 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г., върху главницата за услугата дялово разпределение.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.П.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД сумата от 559,48 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на М.П.Д., ЕГН ********** сумата от 113,09 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх. № 5038245/06.03.2019 г. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от Т.С. ЕАД против М.П.Д. обективно кумулативно съединени искове.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, в който е уреден реда и срока, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия, като след изтичане на определените в ОУ срокове за заплащане на дължимите суми, потребителите изпадат в забава. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че погасени по давност са част от дължимите суми по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. В тази връзка се сочи, че СРС не е съобразил, че сумите по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. стават изискуеми едва на 15.09.2015 г., поради което и оглед датата на депозиране на исковата молба /08.01.2018 г./ извода на съда за погасяване по давност на част от сумите по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. е неправилен.

Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъдат уважени в цялост предявените срещу ответницата искове. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.

263, ал.1 от ГПК от името на въззиваемата страна М.П.Д. не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В срока по чл.

263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба и от конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач – Б. ООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 08.01.2018 г. с искова молба, подадена от името на Т.С.

ЕАД, в която е посочено, че до смъртта си П.М.Д.бил клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******абонатен № 183374, а след смъртта му в неговото правно положение встъпила дъщеря му и законен наследник – М.П.Д., която е останала задължена за доставената и неплатена топлинна енергия, потребена в процесния топлоснабден имот. Поискано е ответницата М.П.Д. да бъде осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 692,26 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, представляващ ап. 17, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 08.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 124,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода 15.09.2015 г. – 29.11.2017 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,75 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата от 5,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., върху задължението за услугата дялово разпределение.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника М.П.Д..

Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот разпределението на топлинната енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение, както и че в конкретния случай същата сграда-етажна собственост е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника М.П.Д., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба. В отговора се прави изявление, че ответницата не оспорва, че приживе баща ѝ е бил абонат на ищцовото дружество, като не се оспорва и методологията на изчисляване на претендираните от ищеца суми. Възразява единствено, че по отношение на част от сумите през исковия период е изтекла кратка тригодишна погасителна давност. В тази връзка се сочи, че всички суми за главници и лихви за периода м. 05.2014 г. – м. 10.

2015 г. са погасени по давност. Заявява се, че ответницата е изразявала готовност и желание да заплати претендираната сума, която не е погасена по давност доброволно, но ищцовото дружество отказало да приеме плащане за конкретни периоди. В тази връзка се твърди, че ответницата не е станала повод за образуване на делото.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 31-ви състав, решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.

150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.