Определение № 1465 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1178/2026
- Вид
- Определение № 1465
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Надя Узунова, Татяна Димитрова Богоева, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1465 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501178 по описа за 2026 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД чрез гл. юрк. Д. К., срещу Определение № 716/09.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1355/2025 г. по описа на Районен съд – ***.
Сочи, че съдът с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. е задължен да се съобрази единствено с минималния размер за съответния вид работа.
Този размер според Наредба 1/9.7.2004 г. е 400 лв.
Съдът в съответствие с практиката на СЕС може да намали размера и под минималния като съобрази сложността на делото и действително извършената от адвоката работа.
Според чл. 36 от ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия. За целта според постоянната съдебна практика на ВКС се отчита извършените процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.
Доводът на съда, че са проведани 4 с.з не е достатъчно основание да се приеме, че делото е с фактическа и правна сложност тъй като броя сам по себе си не е такъв критерии. В случая адв. *** е подала отговор на насрещната искова молба едва след второто заседание по делото.
1
Ако бе подал отговора своевременно вероятно нямаше да се наложи провеждане на 4 с.з. Проверката в ТР за свързаност на две лица също не представлява фактическа и правна сложност, като се има предвид, че този факт е бил известен още от исковата молба
Моли да се отмени определението, в частта, с която е оставена без уважени молбата на дружеството за намаляване на размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение и се уважи като размерът му се намали.
Насрещната страна не е изразява становище.
Подадената по реда на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК частна жалба, БлОС счита за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
За преценка на основателността й съдът съобрази следното:
С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, РС е отхвърлил молбата на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за изменение на Решение № 233 от 22.06.2026 г., постановено по гр . д. № 135 /2025 г. по описа на Районен съд ***, в частта му за разноските, с която дружеството претендира намаляване на определеното на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение на адв. Е. *** от 300.00 евро на 100.00 евро.
РС е счел за неоснователни доводите на дружеството, че производството е преминало при абсолютна липса на фактическа и правна сложност и че обемът на правната защита се изчерпва с подаването на исковата молба.
В тази връзка е посочил, че по спора са проведени четири открити съдебни заседания (в които пълномощникът на ищцата е участвал активно), събирани са относими писмени доказателства и е извършвана служебна проверка в Търговския регистър относно свързаността на лицата между кредитодателя и дружеството-гарант. Посочил е, че наред с първоначалния иск за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК, съдът е бил сезиран и с насрещни искове, предявени от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД при условията на евентуалност (на договорно основание за главница и лихва и на законово такова по чл. 23 от ЗПК), което обективно е усложнило предмета на делото и е наложило осъществяването на допълнителна правна защита и процесуални усилия от страна на 2 пълномощника на ищцата в рамките на проведените заседания. Изтъкнал е, че присъденото възнаграждение от 300.00 евро изцяло съответства на критериите за съразмерност, заложени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то отразява реално положения труд, броя на проведените заседания и сложността на съвкупната защита срещу първоначалните и насрещните искове, като същевременно не надвишава неоправдано нормативно установените прагове съобразно материалния интерес на съединените искове. Затова е счел искането на ответника за намаляване на сумата до 100.00 евро за необосновано, като е добавил, че този размер е несъразмерно нисък и не покрива минималния стандарт за защита по дело с четири съдебни заседания и насрещни претенции БлОС счита жалбата за неоснователна.
БлОС споделя становището на първоинстанционния съд.
Намира за неоснователни доводите в жалбата, според които размера на определеното адвокатско възнаграждение не съответства на чл. 36 , ал. 2 от ЗАДв.
Разпоредбата визира размерът да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия.
За целта следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото; конкретно извършената от адвоката работа по конкретното дело, засегнатия интерес и пр.
Именно РС като е отчел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което е видно от тезите на страните, при съобразяване, че делото е усложнено с подаване на насрещен иск, броя на проведените с.з., респ. причините за отлагането им и извършените в тях процесуални действия, както и обема и естеството на събраните доказателства, чийто анализ следва да се направи съотв., че доказателства не са разнородни, е определил законосъобразно по размер възнаграждение от 300 евро за извършената от адвоката работа. Отчел е подадената от адвоката пространна исковата молба с фактически и правни доводи, на отговор по насрещния иск, на материалния интерес, който защитава. Това че отговора на насрещната искова молба адвоката на ищеца е подал след второто заседание по делото, той няма вина.
То е вследствие на начина, по който РС е процедирал, разпореждайки връчване на насрещния иск в о.с.з.
3
Именно защото е съобразен с критериите на чл. 36 от ЗАдв. , вкл. и на достойнството на адвокатската професия, при съобразяване и на минималните размери превидени за конкретните претенции от 204,52 евро /400 лв/, визирани в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., която съдът според съдебната практика може да се ползват за ориентир, БлОС не споделя доводите за намаляването му. На посочените в жалбата факти, РС е направил обоснована и законосъобразна преценка при постановяване на атакуваното определение по чл. 248 ГПК. Ето защо определението БлОС потвърждава.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 716/09.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1355/2025 г. по описа на Районен съд – ***
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4