Решение № 834 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100112958 по описа за 2023 година искове с пр.осн. чл. 439 от ГПК:

Ищецът – П. А. Н., твърди, че бил пенсионер. Разбрал, с оглед Писмо, изх. № 305619-129/05.07.2022г. на НОИ, ТП-Сливен, че от пенсията му се извършвали удръжки в размер на 808,48 лева месечно. Удръжките били в резултат на наложен запор по изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОССливен, като към същото ЧСИ имало образувано и друго дело.

Дългът бил погасен по давност, а изпълнителното дело перемирано.

Изпълнителното дело било образувано по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, който впоследствие бил цедирал вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Последното дружество било конституирано като взискател с Разпореждане на ЧСИ П.Г. от 26.03.2019г. (л. 280 от изп.д. № 788/2011г.).

Вземането на взискателя произтичало от Договор за банков кредит-овърдрафт № 37/13.12.2007г., по който кредитополучател било дружеството „Карбон Инвест“ ООД, ЕИК 119602406. Ищецът бил солидарен длъжник.

Ищецът бил включен като длъжник по изпълнително дело № 20118370401324 (изп.д.

№ 1324/2011г.) по описа на ЧСИ П.Г., образувано по молба на „Общинска банка“ АД, ЕИК 121086224. Вземането на този взискател произтичало от Запис на заповед от 28.06.2007г., издаден от „Карбон Инвест“ ООД, подписан и от него в качеството на менителничен поръчител - авалист, в размер от 40 000 лева. Сумата била присъдена ведно със законната лихва от 17.08.2011г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдено било и обезщетение за забава в размер на 833,45 лева.

1

С Разпореждане за присъединяване на кредитор от 27.05.2015г. по изп.д. № 788/2011г. била присъединена, като взискателя „Общинска банка“ АД. Паралелно с това, с Разпореждане от 03.02.2016г. по изп.д. № 1324/2011г. бил присъединен взискателя и „УниКредит Булбанк“ АД (цедент). В този смисъл и по двете изпълнителни дела са конституирани двамата ответници.

С Уведомление от „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, получено на 08.03.2022г., дружеството съобщило на ищеца за извършена цесия с Договор за прехвърляне на вземания от 18.12.2019г., сключен между „Общинска банка“ АД, в качеството й на цедент, и „Колект БГ“, в качеството му на цесионер. В Уведомлението цесионерът се представя като пълномощник на „Общинска банка“ АД, съгласно пълномощно с peг. № 4013/28.04.2020г. на нотариус М.Ш. с per. № 042, район на действие СРС.

Съгласно Уведомлението, вземанията на „Общинска банка“ АД от договор за кредит № 04-104059, сключен между нея и „Карбон Инвест“ ООД, били прехвърлени. Договорът за кредит бил подписан от ищеца в качеството му на авалист по запис на заповед.

Към настоящия момент „Колект БГ“ АД не се било конституирало по никое от изпълнителните дела пред ЧСИ П.Г., а удръжките от пенсията на ищеца постъпвали по сметката на „Общинска банка“ АД. Това означавало, че взискателят по изп.д. № 1324/2011г. не бил носител на материалното право, а дружеството, което било титуляр на вземанията, бездействало.

Уведомлението по цесията - по отношение на изп.д. № 788/2011г., било нередовно.

Интересът по отношение на „Общинска банка“, произтичал от обстоятелството, че тя продължавала да е страна в изпълнителното дело.

С оглед изложеното, ищецът моли да се установи:

- по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че дружеството не притежава подлежащо на принудително изпълнение вземане за главница в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 21.04.2011г., произтичащи от Договор за банков кредитовърдрафт № 37/13.12.2007г., във връзка с които е образувано изпълнително дело № 20118370400788 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОССливен, поради погасяването им по давност.

- по отношение на „Общинска банка“ АД, ЕИК 121086224, съответно и „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, че дружествата не притежават подлежащо на принудително изпълнение вземане за главница в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от 17.08.2011г. произтичащи от Запис на заповед от 28.06.2007г., подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с които е образувано изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П.Г., per. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен, поради погасяването им по давност.

Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, оспорва иска: започналата да тече погасителна давност на 26.06.2015г. била прекъсната от взискателя на 2

02.05.2017г., на 20.05.2019г., на 02.09.2020г., на 22.05.2023г. и следвало да изтече на 22.05.2028г. Излага изрични доводи относно перемцията. Същевременно тя (перемцията) била без правно значение за прекъсването на давността. Тя имала значение при действието на Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи били длъжни да съобразяват поведението си с него. В смисъла на гореизложеното били Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г., IV г.о, ГК, ВКС.; Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2884/2021г., III г.о., ГК; Решение № 510 от 12.04.2022г. на САС по в.гр.д. № 3570/2021г.;

Решение № 265910 от 28.09.2021г. на СГС по в. гр. д. № 1077/2021г.; Решение № 265417 от 10.08.2021г. на СГС по в.гр.д. № 4154/2020г. и др.

С оглед изложеното моли да се отхвърли претенцията.

Ответникът - „Общинска банка“ АД, счита, че искът по отношение на нея е недопустим.

Освен това, не била настъпила нито давност, нито перемция. Цесията имала последващо действие.

Ответникът - „Колект БГ“ АД, не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът е страна (длъжник) по изпълнителното дело, съобразно изложеното в исковата молба, а това включва и размерите на остатъчните задължения.

1. Изп.д. № 788/2011г. е образувано по молба на „УниКредит Буулбанк“ АД през 2011г.

Съобщението за доброволно изпълнение е получено лично на следния адрес: гр.

Сливен, ул. „******* (л. 89 от изп.д.), а той е такъв и по заповедното производство (л. 12 от изп.д.). Адресът дори е потвърден – Възражение (л. 102 от изп.д. и л. 208).

Конституирането е съобщено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК (л. 278 от изп.д.; съобщено е и относно запора в ЦКБ АД – л. 304 от изп.д.).

Запорно съобщение е изпратено на 30.03.2017г. (л. 198 от изп.д.). Посочени са и двете банки. Не става въпрос за публична продан, както се сочи в исковата молба.

Запорно съобщение е изпратено и на 07.05.2019г. (л. 274 от изп.д.), като то включва и евентуални сметки на ищеца (и л. 291). Тук кредитори вече са първият ответник и „Общинска банка“ АД.

Следващите изпълнителни действия, прекъсващи давността са от 2023г. (л. 338-42 от изп.д.).

Вземането на „УниКредит Булбанк“ АД е цедирано на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ 3

НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД на 15.10.2018г., поради което второто дружество е депозирало молба конституиране като взискател (л. 243 от изп.д.). Приложена е молба за уведомяване на длъжника (ищеца) – л. 248 от изп.д., изготвена от банката. Адресът е този, посочен по-горе.

Съобщението е върнато с отбелязване от „Български пощи“, като неполучено (л. 251 от изп.д.). Към книжата са били приложени договор за цесия и пълномощно по отношение на банката (л. 253-5 от изп.д.). Доводът за обратното, сторен в исковата молба, е неоснователен.

2. Общинска банка е конституирана на 27.05.2015г. (л. 128 от изп.д.).

Вземането ù е цедирано на „Колект БГ“ АД на 18.12.2019г., а длъжникът е уведомен за това едва на 08.03.2022г. (л. 13). „Общинска банка“ АД не оспорва, че е цедирала вземането си.

В исковата молба се признава изпълнително действие от 12.03.2019г. (следва да се отбележи, че номерацията, сочена от страните, не отговаря на тази по представеното копие от изпълнителното дело).

Удръжки по пенсията са правени, считано от 01.10.2020г. (л. 11), което установява твърдението на „Общинска банка“ за активност от тази година. от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020г., ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015г.

1. по изп.д. № 788/2011г.:

1.1. Според Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.

188, ал. 3 ГПК (отм.).

Цесионерът обаче може да бъде упълномощен да уведоми длъжника - Решение № 156 от 30.11.2015г. по т.д. № 2639/2014г., т к., ІІ т.о. на ВКС: С оглед данните по делото обаче за надлежното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането му към него, вззивното решение изцяло е съобразено с Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 5759/2014 г., III г. о., с което е дадено разрешение по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. С цитираното решение е прието, че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие, но това не 4 означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

1.2. Съобщението от „Български пощи“ (това съдържащо книжата по цесията) е редовно – то е сторено на адреса посочен по делото, на който длъжникът е уведомен веднъж (а това е и адресът по съдебното дело). Той е единственият релевантен в материалното правоотношение, а и в изпълнителното такова, доколкото друг не е посочен. Кредиторът няма задължение да издирва адресите на длъжника, за да го уведомява. Непотърсването е равносилно на отказ от получаване (арг. от предходната уредба на ГПК, според която залепеното съобщение по чл. 47 от ГПК на релевантен адрес е достатъчно, за да се приеме, че длъжникът в заповедното производство е уведомен и приема наличието на дълга, както и Определение № 153 от 4.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 114/2006 г., ГК, IV-А: Щом законът не изключва възможността призоваването да стане по пощата - чл. 52, вр. чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.), то, приложими са нормативните актове, които уреждат извършването на пощенските съобщения. Това са Законът за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000г., с последващи изменения и допълнения) и Наредба № 4 за пощенските съобщения /обн., ДВ, бр. 97 от 7.12.1979г., попр., бр. 98 от 11.12.1979г., изм. и доп., бр. 48 от 18.06.1991г./; също: Определение № 142 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 724/2009г., I т.о. на ВКС: