Решение № 334 от 27.11.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 430/2025
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.5, ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. Ботевград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветан Хр. Петков при участието на секретаря Лидия Б. Панева като разгледа докладваното от Цветан Хр. Петков Административно наказателно дело № 20251810200430 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. Л. В. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №25-1204-000296 от 01.04.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.5, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева. В жалбата си В. излага съображения за неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован се явява и поддържа жалбата си.
Въззивната страна – Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Заповед № 8121к-15085/09.12.2024г.; акт за встъпване в длъжност от 17.12.2024г.; декларация за ПТП от С.С.С. – 2л.; АУАН Серия GA № 1106635/04.03.2025г.; АУАН Серия GA № 1106635/04.03.2025г. - копие; НП №25-1204-000296/01.04.2025г. – 2л.; разпечатка от АИС АНД; декларация за ПТП от П. Л. В. – 2л.; справка за нарушител/водач – 2л.; приложени към жалбата - АУАН Серия GA № 1106635/04.03.2025г. – 2бр. и НП №25-1204000296/01.04.2025г. – 2бр.; куриерска разписка - заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. К. Х. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София, Сектор „ПП” и Г. М. Ж., се установява следната фактическа обстановка:
На 04.03.2025г. около 12.40ч. на АМ Хемус, в района на 68км. в платното за движение посока гр.Варна, П. Л. В. управлявал товарен автомобил м.Скания Р500 с рег. № ЕН 3113 КР със прикачено ремарке. В този момент задна лява гума на ремаркето се спукала и част от протектора й се откъснала и паднала в лентата за изпреварване. Веднага след това В. спрял товарния автомобил в лентата за аварийно спиране и взел в ръце триъгълника, за да го постави и тогава лек автомобил Ауди А5 с рег.№ ЕН 3113 КР преминал през частта от протектора от спуканата гума, вследствие, на което по последния били причинени материални щети – спукана броня и кора под двигателя. Малко след това на място пристигнали свидетелите Ц. К. Х. и Г.
М. Ж. – полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”. Тогава В. им казал, че времето от спукването на гумата на ремаркето до преминаването на лекият автомобил през него е било много кратко и не е имал възможност да го отстрани, но св.Х. му съставил АУАН Серия GA № 1106635/04.03.2025г. в присъствието на св.Ж., за това, че като водач на горецитирания товарен автомобил, поради спукване на задна лява гума на тегленото от него ремарке, вследствие на което протектор от гумата пада в изпреварващата лента и става причина за ПТП с материални щети по лек автомобил Ауди А5 с рег.№ ЕН 3113 КР. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.5, ал.1 т.2 от ЗДвП. Съставения акт бил предявен на В. за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражение. На място бил изготвен и протокол за ПТП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №252 1204-000286 от 01.04.2025г. от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х. и Ж., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателното производство, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40, ал.
1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН ).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, 3 както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е осъществено). Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му.
В конкретния случай в нарушение на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП бланкетно е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .
Не става ясно обаче кое от цитираните изпълнителни деяния в разпоредбата е извършил жалбоподателя –чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
Т. 2 трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава, доколкото същите са посочени алтернативно от административнонаказващия орган, без каквато и да е друга конкретика. В описателната част на АУАН и НП не се съдържа пълна информация за доказаност и съставомерност на поведение на жалбоподателя по посочения състав на нарушение, за което съдът подробни доводи изложи по-горе в 4 настоящия съдебен акт.
Следователно, за да може да носи отговорност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП деецът трябва да извърши някое от изрично изброените във визираната правна норма противоправни действия. В настоящия случай в АУАН и НП не се съдържат данни за определено поведение на жалбоподателя, с което той да е осъществил някое от изпълнителните деяния -по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . На практика жалбоподателят, а и съда, са поставени в положение да доразвиват фактическата обстановка в акта и В НП кое е онова деяние на жалбоподателя, довело до ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . Нито в АУАН, нито в обжалваното НП не се сочи конкретно жалбоподателят дали е оставил на пътя предмет, застрашаващ другите участници, както и дали е изхвърлил такъв предмет. Единствено се сочи, че поради спукване на гума и част от протектора й пада в изпреварващата лента е предизвикано ПТП.
Както бе посочено по-горе нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно описание на нарушението. Нарушението не е описано пълно и точно. Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
На следващо място, липсва съответствие между изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и посочената като нарушена материалноправна разпоредба. Фактите, описани в обстоятелствената част на АУАН, не сочат на поведение, което да може да бъде субсумирано под правната норма на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, така както е описана и самата норма в акта и в НП, която не е съответна в пълнота и на тази от ЗДВП.
Неправилната правна квалификация на вмененото на въззивника нарушение е винаги съществено процесуално нарушение, защото се отразява върху възможността на санкционирания субект да разбере без съмнение не 5 само за какво негово поведение е санкциониран, но и въз основа на кой закон.
Несъответствието между установената фактическа обстановка и дадената правна квалификация на нарушението е съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно подвеждане на установените факти под приложимата правна норма и ангажиране отговорност за нарушение, което не е извършено от наказания субект. Този порок на обжалвания акт не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство и обуславя неговата отмяна.
На следващо място съдът констатира, че е налице недопустимо несъответствие между описанието на нарушението в НП и посочената за нарушена правна норма, както и посочената санкционна разпоредба. Отделно от това не става ясно от описанието на нарушението какво виновно поведение на жалбоподателя съставлява нарушение на ЗДвП в случая, което е причинило ПТП.
Така констатираните съществени процесуални нарушения на императивно установени правила от ЗАНН, съставляват самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно, без да се разглежда неговата законосъобразност по същество.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че в случая нарушението не е доказано. Не са налице никакви доказателства, че В. със свое лично поведение е причинил процесната щета по лекия автомобил, извършвайки нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.