Определение № 13798 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13798 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100514418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 407 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Топлофикация София" ЕАД срещу разпореждане № 138871 гр. София, 30.09.2024 г. , с което е отказано издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 20231110125317 на СРС, 150-ти състав.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното разпореждане, като жалбоподателят сочи, че дългът е бил в общ размер на 3820.41 лв. - сбор от сумите по заявлението и разноските/такса и юрисконсултско възнаграждение/, ведно с начислената законна лихва, а длъжникът е заплатила сума от 3650 лв., с която частично е погасил задължението. В настоящия случай при частично погасяване на задължението съдът е следвало да приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД- а именно, плащане първо на начислената до датата на плащане законова лихва, на следващо място- мораторната лихва и накрая на главницата. При това положение е дължима главница в размер на 153.85 лв.

Моли съда да отмени разпореждането и уважи жалбата.

Ответникът по жалбата не е подал отговор.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което частната жалба е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по подадено заявление от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: 831609046 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Т.П. с ЕГН: **********.

На 22.08.2023 г. съдът е издал заповед за заплащане на сумата 3 092,79 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г., ведно със законна лихва за период от 11. 05. 2023 г. до 1 изплащане на вземането, сумата 347,02 лева, представляваща обезщетение за забава за стойността на топлинната енергия, начислено от 15. 09. 2021 г. до 02. 05. 2023 г., сумата 74,50 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г., ведно със законна лихва за период от 11. 05.

2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,24 лева, представляваща обезщетение за забава за стойността на услугата дялово разпределение, начислено от 16. 07. 2020 г. до 02. 05. 2023 г.

Длъжникът е подал възражение на 20.10.2023 год. с приложена вносна бележка от 12.10.2023 год. за сума от 3650 лв. по сметка на Топлофикация София ЕАД. В становището си по чл.414а,ал.3 ГПК/към датата на подаването/заявителят е заявил,че с горната сума са платени лихви,разноски и част от главницата,като остават за плащане 153.85 лв. и за тази сума е поискал издаване на изпълнителен лист.

С обжалваното разпореждане СРС е отхвърлил искането за изпълнителен лист,като е приел,че длъжникът е погасил изцяло задължението си към кредитора по издадената заповед за плащане.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира следното:

За да отхвърли молбата за изпълнителен лист СРС е приел,че сборът от всички парични задължения, описани като конкретни парични суми в текста на заповедта за изпълнение, с който длъжницата е могла да се запознае, възлиза на 3 649 лева и 12 стотинки (3 092, 79 + 347,02 + 74,5 + 14,24 + 70, 57 + 50) като е приел, че с плащането на сумата в размер на общо 3 650 лева в срока по чл. 414а ГПК длъжникът е погасил всички задължения по издадената заповед за изпълнение.

Горния извод е неправилен, доколкото в издадената заповед за изпълнение освен конкретни цифри са посочени и задължения за заплащане на законни лихви за времето от датата на подаване на заявлението до плащането на главниците за топлинна енергия и за дяловото разпределение. Размерите на тези задължения са определяеми.

При произнасянето си по молбата на заявителя съдът е следвало да съобрази становището му и след изчисляване на дължимата законна лихва върху главните задължения, да включи и тях при погасяването на дълга и то в поредността визирана в чл.76,ал.2 ЗЗДразноски, лихви, главница.

Ето защо отказът за издаване на изпълнителен лист следва да се отмени частично за сумата от 153.85 лв. представляваща неизплатена главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г. /разликата между платеното и дължимото с вкл. законна лихва/, като за тази сума следва да се издаде изпълнителен лист.

Водим от горното

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 138871 гр. София, 30.09.2024 г. по гр. д. № 20231110125317 на СРС, 150-ти състав , с което е отказано издаване на изпълнителен лист и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: 831609046 срещу Р.Т.П. с ЕГН: ********** за сумата от 78.66 евро /153.85 лв./ представляваща неизплатена главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13798 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100514418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 407 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Топлофикация София" ЕАД срещу разпореждане № 138871 гр. София, 30.09.2024 г. , с което е отказано издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 20231110125317 на СРС, 150-ти състав.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното разпореждане, като жалбоподателят сочи, че дългът е бил в общ размер на 3820.41 лв. - сбор от сумите по заявлението и разноските/такса и юрисконсултско възнаграждение/, ведно с начислената законна лихва, а длъжникът е заплатила сума от 3650 лв., с която частично е погасил задължението. В настоящия случай при частично погасяване на задължението съдът е следвало да приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД- а именно, плащане първо на начислената до датата на плащане законова лихва, на следващо място- мораторната лихва и накрая на главницата. При това положение е дължима главница в размер на 153.85 лв.

Моли съда да отмени разпореждането и уважи жалбата.

Ответникът по жалбата не е подал отговор.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което частната жалба е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по подадено заявление от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: 831609046 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Т.П. с ЕГН: **********.

На 22.08.2023 г. съдът е издал заповед за заплащане на сумата 3 092,79 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г., ведно със законна лихва за период от 11. 05. 2023 г. до 1 изплащане на вземането, сумата 347,02 лева, представляваща обезщетение за забава за стойността на топлинната енергия, начислено от 15. 09. 2021 г. до 02. 05. 2023 г., сумата 74,50 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г., ведно със законна лихва за период от 11. 05.

2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,24 лева, представляваща обезщетение за забава за стойността на услугата дялово разпределение, начислено от 16. 07. 2020 г. до 02. 05. 2023 г.

Длъжникът е подал възражение на 20.10.2023 год. с приложена вносна бележка от 12.10.2023 год. за сума от 3650 лв. по сметка на Топлофикация София ЕАД. В становището си по чл.414а,ал.3 ГПК/към датата на подаването/заявителят е заявил,че с горната сума са платени лихви,разноски и част от главницата,като остават за плащане 153.85 лв. и за тази сума е поискал издаване на изпълнителен лист.

С обжалваното разпореждане СРС е отхвърлил искането за изпълнителен лист,като е приел,че длъжникът е погасил изцяло задължението си към кредитора по издадената заповед за плащане.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира следното:

За да отхвърли молбата за изпълнителен лист СРС е приел,че сборът от всички парични задължения, описани като конкретни парични суми в текста на заповедта за изпълнение, с който длъжницата е могла да се запознае, възлиза на 3 649 лева и 12 стотинки (3 092, 79 + 347,02 + 74,5 + 14,24 + 70, 57 + 50) като е приел, че с плащането на сумата в размер на общо 3 650 лева в срока по чл. 414а ГПК длъжникът е погасил всички задължения по издадената заповед за изпълнение.

Горния извод е неправилен, доколкото в издадената заповед за изпълнение освен конкретни цифри са посочени и задължения за заплащане на законни лихви за времето от датата на подаване на заявлението до плащането на главниците за топлинна енергия и за дяловото разпределение. Размерите на тези задължения са определяеми.

При произнасянето си по молбата на заявителя съдът е следвало да съобрази становището му и след изчисляване на дължимата законна лихва върху главните задължения, да включи и тях при погасяването на дълга и то в поредността визирана в чл.76,ал.2 ЗЗДразноски, лихви, главница.

Ето защо отказът за издаване на изпълнителен лист следва да се отмени частично за сумата от 153.85 лв. представляваща неизплатена главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01. 05. 2020 г. до 30. 04. 2022 г. /разликата между платеното и дължимото с вкл. законна лихва/, като за тази сума следва да се издаде изпълнителен лист.