Определение № 1365 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002901566 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Александров и сие“ ООД срещу решение № 98/19.02.2025 г. по в. т. д. № 948/2024 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1030/16.07.2024 г. по т. д. № 2335/2022 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу „Крамекс“ АД искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения, взети от общо събрание на акционерите, проведено на 05.12.2022 г., както следва: за приемане на годишен доклад на съвета на директорите за 2021 г.; за приемане и одобряване на ГФО на дружеството за 2021 г. и на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършена проверка за 2021 г.; за избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на ГФО за 2022 г.; освобождаване на всички досегашни членове на съвета на директорите и избор на нови членове на съвета на директорите.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл.

281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице ненадлежно представителство на ответната страна. Евентуално е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които обезпечават всестранното изясняване на спора. Съдът не е обсъдил оплакванията, че само една седмица преди процесното събрание е било проведено друго събрание на датата 25.11.2022 г.; относно ненадлежното уведомяване на „Александров и сие“ ООД за събранието на съвета на директорите, проведено на 26.11.2022 г. Наред с това се заявява оплакване за неправилно приложение на материалния закон – липсва конкретика кои членове на съвета на директорите следва да бъдат освободени от свиканото общо събрание; нарушение разпоредбата на чл. 231, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира основание за директен достъп по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, както и за 1 факултативен достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Формулират се следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и основания, изложени освен във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба?“

2. „Налице ли е законосъобразно свикване и провеждане на общо събрание на акционерите, ако решенията на съвета на директорите не са валидно и законосъобразно взети?“

3. За правомощията и задълженията на въззивния съд и в частност да интерпретира фактите и обстоятелствата по начин, за който страните не са известени.

Твърди се, че решението е недопустимо поради ненадлежно представителство на ответната страна по делото, което води до недопустимост на първоинстанционното и въззивно решения. Сочи се отклонение от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС относно правомощията на въззивната инстанция, решение № 64/2025 г. по т. д. № 1652/2024 г. на I т.о., решение № 573/2024 г. по т. д. № 4162/2023 г.,I г.о., решение № 30/2025 г. по т. д .№ 2115/2023 г. на II т.о., решение № 458/2011 г. по гр. д. № 73/2011 г. на I г.о., ВКС.

С оглед изложеното се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено, евентуално отменено с присъждане на разноски в полза на касатора.

От ответника по касация „Крамекс“ АД е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба и се заявява становище за липса на сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поддържа се тезата, че решението на въззивния съд не страда от порок, който да води до неговата недопустимост. Прави се позоваване на ТР № 5/2016 г. по тълк. д .№ 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС, според което възражения срещу липсата на представителна власт може да прави само ненадлежно представляваното лице. Изтъква се, че Апелативен съд София е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото и е постановил правилно и обосновано решение с оглед приложимия закон и събраните доказателства. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивният съд е отграничил като безспорен фактът, че „Александров и сие“ АД е акционер в „Крамекс“АД.

След анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съставът е достигнал до извод, че при свикването и

2 провеждането на процесното редовно общо събрание на акционерите на „Крамекс“ АД не са налице пороци - противоречия с разпоредбите на закона и устава на дружеството, съответно взетите решения от общото събрание, които са предмет на исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ, са законосъобразни.

В мотивите на обжалваното решение е отразено, че общото събрание на акционерите на „Крамекс“ АД, проведено на 05.12.2022 г. в 11:00 ч. на адреса на управление на дружеството, е било свикано с решение на съвета на директорите, взето на 26.10.2022 г. след проведено заседание. Предвид вписванията в Търговския регистър към 26.10.2022 г., съдът е преценил, че решението за свикване е било взето от надлежен състав на съвета на директорите, а именно - К.И. и Е.У. и „Александров и сие“ ООД. Решението е било взето с мнозинство 2/3 от всички негови членове в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 15, ал. 2, предл. 2 от Устава. По повод твърденията на ищеца въззиваем, съставът на апелативния съд е формирал извод за редовно уведомяване на неприсъствалия член на съвета на директорите, а именно „Александров и сие“. Приел е, че дружеството е било известено за датата на заседанието чрез покана, връчена при условията на чл.

50, ал. 2 ГПК чрез ЧСИ. В рамките на производството по чл. 193 ГПК, отрито по повод оспорване на удостовереното от длъжностното лице по призоваване, въззивният съд е анализирал събраните доказателства и е счел за доказано обстоятелството, че дружеството и неговият представляващ не са се намирали на вписания в Търговския регистър адрес, а друг не е бил известен. За недоказано е приел твърдението, че лицето С. С. не изпълнява посочената в оспорените документи длъжност – призовкар при ЧСИ М. Бъзински, както и, че адресът, на който връчването е извършено, всъщност се ползва от дружеството. Хипотетично е разяснил, че дори ищцовото дружество да не е било надлежно поканено за заседанието на съвета на директорите, на което е било взето решение за свикване на общо събрание, то това обстоятелство само по себе си не би могло да обоснове извод за незаконосъобразност на взетите решения, тъй като „Александров и сие“ ООД, в качеството си на акционер в ответното дружество, е присъствал и е взел участие на проведеното общо събрание. За да стигне до това заключение, апелативният съд се е позовал на решение № 74/17.06.2024 г. по т. д. № 1497/2023 г., на ВКС, II т.о.

Съдът е приел още, че поканата за свиканото на 05.12.2022 г. общо събрание на акционерите е била разгласена чрез обявяване то й в Търговския регистър по партидата на „Крамекс“ АД в рамките на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 223, ал. 5 ТЗ. Поканата отговаря на изискванията, установени с разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 1-5 ТЗ. След обсъждане на събраните гласни доказателства съдът е достигнал до извод, че писмените материали по отразения в поканата дневен ред и по-конкретно тези, относими към избора на нови членове на съвета на директорите, са били поставени на разположение на акционерите най-късно 30 дни преди събранието, с което се явява изпълнено и изискването на чл. 224, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 225 ТЗ. Приел е, че събранието е било проведено при наличие на кворум - 97.22 % от капитала на дружеството, а решенията са били взети с изискуемото мнозинство /обикновено мнозинство от представения капитал/ според чл. 12, ал. 2 от 3

Устава, възпроизвеждаща разпоредбата на чл. 230, ал. 1 и 2 ТЗ.

Като решаващ мотив за отмяна на първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд София е изтъкнал конститутивното действие на вписването на решението за избор на членове на съветите - чл. 231, ал. 4 ТЗ, т.е., че решението /обстоятелствата от решението/ поражда действие от момента на вписване в регистъра, а не от момента на приемане на решението.

Поради това, фактическият състав на правоотношението по органно представителство според състава следва да се счита за завършен едва с вписването на избрания член на съответния съвет и заличаването на предходно вписания такъв. В процесната хипотеза съдът е намерил, че към датата на свикване и провеждане на процесното общо събрание на акционерите по партидата на ответника в Търговския регистър като членове на съвета на директорите са били вписани лицата К.И. и Е.У. и ищеца „Александров и сие“ ООД, т.е. К.И. и Е.У. като присъствали на заседанието на съвета надлежно са взели решение за свикване на общо събрание на 05.12.2022 г. при отсъствие на третия член „Александров и сие“ ООД.

Не са налице сочените основания за директен и факултативен достъп до касация.

Постановките на т. 9 от ППВС № 1/1985 г. указват, че решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., или когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният. Отделно, с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Не се установява някоя от хипотезите да е налице по отношение на атакуваното решение на Апелативен съд София. Ответното дружество „Крамекс“ АД е правосубектно и процесуалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове. Извършените от негово име процесуалноправни действия са надлежни, доколкото са осъществени от лице с представителна власт. Настоящата инстанция споделя мотивите на въззивния съд, че в приложение на чл. 235, ал. 3 и ал. 5 ТЗ съобразно вписванията в ТРРЮЛНЦ към 31.05.2023 г. „Александров и сие“ ООД не се явява представляващ „Крамекс“ АД, поради което заявеното оттегляне на пълномощията от адвокат Г. /л. 141/ не е произвело правно действие. Не е налице и хипотезата на чл. 252, ал. 6 ТЗ – дружеството не е прекратено и заличено, поради което следва да се приеме, че към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция то е било правосубектно, каквото е и към момента на подаване на касационната жалба.

Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен 4 въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд.

Поставените от касатора въпроси не обуславят достъп до касация, доколкото те единствено илюстрират несъгласието му с мотивите на въззивната инстанция. Обратно на заложената във въпросите теза съдът е отговорил на всички доводи и възражения, релевирани от дружеството в рамките на подадената от него искова молба и отговор на въззивна жалба. В производството по селекция касационната инстанция не проверява правилността на изводите, до които е достигнала въззивната инстанция след обсъждане на заявените от страните доводи и възражения. Това е допустимо едва във фазата на проверка за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК след като въззивното решение бъде селектирано за извършване на инстанционен контрол от касационната инстанция. В мотивите на обжалваното решение се съдържа анализ на твърденията за липса на редовна процедура по свикване и провеждане на заседание на съвета на директорите с оглед твърденията за нередовно уведомяване на „Александров и сие“ ООД и неправилно приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. С оглед оспореното удостоверяване, че дружеството не поддържа връзка с вписания в Търговския регистър адрес на управление съставът на апелативния съд е анализирал събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С. и К. К..