Решение № 43 от 24.03.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. В., 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №

20261300500060 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение с рег. № 150/19.12.2025г. по гр.д.№247/ 2025г. РС-Б. обявил за недействителен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19537038 от 05.09.2022 г., сключен между И. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр.Б., бул. „***, и „БНП ППФ С.А., клон Б." К Ч Т, чийто универсален правоприемник е ответника „Ю. Б.“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н В., ул. ***, представлявано от ПНД, ДБШ, АВЯ и ААМ - на осн. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК.

Осъдил ответника Ю. Б.“ АД, да заплати по сметката на Районен съд - Б. на осн. чл.

78, ал. 6 ГПК разноските по делото, както следва: 551.41 лв. - за държавна такса и 500.00 лв.

- за възнаграждение за вещо лице по изготвените съдебно - икономическа и допълнителна съдебно - икономическа експертизи.

Осъдил ответника „Ю. Б.“ АД, да заплати на адвокат П. С. П. от САК - пълномощник на ищеца, личен номер ***, БУЛСТАТ ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 640.67 лв. - на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С определение с рег.№ 32 от 22.01.2026 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молба с вх. № 393 от 21.01.2026 г., на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: 000694749, за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл. 248 ГПК.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ю. Б.“ АД който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – необоснованост, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва решаващите изводи на първоинстанционния съд, които смята за грешни и не кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал - за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посочения процент на ГПР се явявал неправилен. Според жалбоподателя в решението имало противоречия и неточен анализ на доказателствата.

Счита за неправилни изводите на БРС, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според него в случая няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Първоинстанционният съд не обсъдил подписания от ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който (т.3, глава III) от кредитора изрично е обявено, че за отпускане на предложения заем или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит.

БРС не взел предвид възражението му, че в договора за кредит не се съдържат клаузи, предвиждащи, че отпускането на заема и/или усвояването му при предложените условия ще се реализира единствено в случай, че бъде сключена и застраховка. Изтъква, че ищецът имал правото да се откаже от застраховката (чл. 5.6, изречение последно от Общите условия по застраховката) без това да доведе до каквито и да било промени по параметрите на заема му или начисляване на допълнителни такси. В случая от СИЕ било установено (т.4), че прекратяването на застраховката не е довело до увеличение на лихвения процент, нито са начислявани допълнителни такси.

Излага, че в случая действал в качеството на застрахователен посредник по застрахователното правоотношение и е имал законовото задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя (чл. 337, ал. 2 от КЗ). Поради това в клаузата на чл. 2 от договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19537038 от 05.09.2022 г. било предвидено изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните погасителни вноски, което било доказано от изслушаната по делото ССчЕ. В посочения чл.2 от договора е разписан механизмът за изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните вноски по кредита Моли Съда да отмени решението на РС-Б., вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявения иск. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна И. Д.

К., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адв. П. С. П., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като 2 неоснователна и излага съображения в подкрепа на първоинстанционното решение.

Иска потвърждаване на постановеното от БРС решение. Отправя алтернативно искане в случай, че въззивната инстанция приеме, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, да се произнесе по същество, като обяви нищожността на договора за кредит въз основа на останалите хипотези от чл. 22 на ЗПК или с оглед на служебното начало на основание чл. 146, ал. 1, от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като преповтаря в отговора всички наведени с исковата молба твърдение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Иска да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния му представител адв.П. С. П. за въззивната инстанция.

От ответника „Ю. Б.“ АД с ЕИК: 000694749 е подадена и частна жалба с рег.

№587/29.01.2026г /по регистратурата на БРС/срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение с рег.№ 32 от 22.01.2026 г., постановено по първоинстанционното дело.

Поддържа, че БРС неправилно приложил чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Районният съд присъдил адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата, без да извърши преценка на неговата прекомерност. Излага, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът можел да намали адвокатския хонорар, когато той е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на делото.

Според частния жалбоподател делото било с обикновена правна сложност без усложнения по фактически и правни въпроси. Делото протекло в три заседания (16.09.2025 г., 04.11.2025 г. и 09.12.2025 г.) и приключило с краен съдебен акт за срок от 8 месеца.

Процесуалния представител на ищеца не се явил в съдебните заседания, а депозираните молби и становища по хода на делото и заседанията били бланкетни и идентични с други искови молби на процесуалния представител по други дела.

Според жалбоподателя НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с изм. и доп., ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г. не предвиждала минимум (минимални адвокатски възнаграждения), същата била само за ориентир, който не бил задължителен. На следващо място посочва, че искът имал парична оценка съгласно чл. 68 ГПК, която съвпадала със стойността на договора, която била 6 500,00 лв. –главница в какъвто размер е и материалния интерес, който следва да служи за ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение.

Твърди, че БРС не приложил цитираната практиката на Съда на ЕС. В тази насока се позовава на Определение №2971/15.11.2024 г. по т. д. №1923/2024 г. на ВКС според разясненията в което минималните тарифи по Наредба №1/2004 г. могат да се използват само като ориентир, но не са задължителни. Според жалбоподателя БРС е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка на реалната стойност на адвокатския хонорар, каквато не бил направил. Моли съда да отмени атакуваното Определение № 32/21.05.2026 г. по гр. д. № 247/2025 г. по описа на Районен съд - Б. и да измени адвокатското възнаграждение в частта за разноските, като намали същото до размера от 950,00 лева.

3

Ответника по частната жалба И. Д. К., ЕГН: **********, чрез представляващия го процесуален представител адв. П. С. П., е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК с който по същество оспорва частната жалба и навежда подробни аргументи в подкрепа на обжалваното първоинстанционно определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. В обобщение се излага, че в актуалната редакция на Наредба № 1 не се предвиждали минимални размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл било поставеното решение на СЕС, а са определени критерии, спрямо които в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 съдът определял възнаграждението въз основа на посочените в наредбата критерии.

В.ския окръжен съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. Д. К. от гр. Б. против ответника „Ю. Б.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване за недействителен Договор за потребителски паричен кредит № РLUS-19537038 от 05.09.2022 г., сключен между ищеца като кредитополучател и "БНП ППФ С.А., клон Б." КЧТ -кредитор, чийто универсален правоприемник е ответника „Ю. Б.“ АД.

Обстоятелствата, на които се основава предявения иск, са:

Ищецът твърди, че при сключване на процесния договор действал като физическо лице и имал качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. По правна характеристика и съдържание определя договора като такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

По силата на сключения договор за кредит от ищеца е следвало да бъде усвоена главница в размер на 6 500 лв.-кредит. Уговорения срок на кредита е 84 месеца, при лихвен процент в размер на 15.09% и Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 17.20 %. На 4 първа страница от договора били записаните „параметри и условия“ по кредита, а именно: размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 0.00 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Домашен комфорт" - 0.00 лв. Същевременно била посочена застрахователна премия в размер на 3 237.36 лв. и такса ангажимент в размер на 162.50 лв.

Твърди, че сключения договор е недействителен на няколко самостоятелни основания, визирани в чл. 22 ЗПК: Договора и всички приложенията към него били с форма и размер на шрифта по –малък от 12 в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, същото се отнасяло и за сключените във връзка с договора за кредит застраховки, застрахователни полици и съпътстващия документи са с видимо по различен по вид и размер текст от договора за кредит, като същите са представени с шрифт с размер по-малък от 12 ; Договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като съгласно посочената разпоредба договорът следва да съдържа ГПР като в случая посоченият от 17,20% бил неверен, т.к. в него не били включени всички разходи по кредита - „такса ангажимент" от 162.50 лв. и начислената му „застрахователна премия“ в размер на 3237.36 лв., която била разсрочена с погасителните вноски по кредита, като към всяка вноска е уговорена застрахователна премия в размер на 38.54 лв., сочи че във връзка с сключването на договора и представлява разход по договора, респективно следва да бъде включена при формиране на ГПК. Твърди, че в случая дори да се приеме, че застрахователната премия не е задължително условие за сключването на договора, то тя е такова за получаването на кредита. Наред с това изисканата застрахователна премия е именно резултат от прилагането на търговски клаузи и условия, заложени в договора за кредит, съгласно текста на така цитираната правна норма. В Приложение № 1 към договора били уговорени „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“, като застрахователната премия от 3 237.36 лв. е включена като условие по договора. Поради неточният размер на ГПР, според ищеца, процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.; Договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: лихвения процент по кредита. В договора е посочено, че лихвеният процент е 15.09 %, т. е. посочена е единствено абсолютна стойност. От договора не става ясно дали сумата за застрахователна премия се олихвява от кредитора, както и как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване.