Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2462 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 86/2026
Вид
Решение № 2462
Подписан
16.06.2026
В сила
10.07.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2462 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20263110100086 по описа за 2026 година

Производството образуването по искова молба от К. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ж.к. ***********, *********** срещу *********** АД ЕЙК ***********, със седалище: гр. *******, район ***********, бул. "***********" № 67А.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ да бъде осъден *********** АД, ЕИК ***********, със седалище: гр.

*******, район ***********, бул. "***********" № 67А, представлявано от *********** и *********** да заплати на К. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ж.к. ***********, *********** сумата в размер на 96.11 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.08.2024г. до 27.10.2024г., върху главницата от 3296.58 евро, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца „***********", с рег. № ***********, настъпили при ПТП от 09.08.2024 г. реализирано по вина на водача на т.а. „***********“, с рег. № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за което ответното дружество е осъдено с влязло в сила Решение № ***********г., постановено по гр.д.***********г. на РС Варна.

1

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2024г. около 15:30 часа, собственият на ищцата лек автомобил марка „***********", с рег. № ***********, бил блъснат от т.а. „***********", с рег. № ***********, управляван от ******* ***********.

ПТП настъпило при следните обстоятелства: Автомобилът на ищцата бил паркиран на *********** *********** гр.Варна до гр. ***********. На 09.08.2024г., около 15:30 часа, водачът на т.а. „***********“, с рег. № *********** при маневра блъснал лек автомобил марка „***********", с рег.

№ ***********. За настъпилото ПТП попълнили Двустранен Констативен протокол за ПТП, като в него посочили за виновен водача на т.а.

„***********“, с рег. № ***********. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания *********** АД, със срок на действие 23/08/2023г. - 22/08/2024г., която полица била действаща към датата на ПТП.

На 12.08.2024г. уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготви снимков материал и състави Опис - заключение по щета с № ***********. В описа като увредени детайли били посочени: предна броня, преден десен калник, заден десен панел, предна дясна врата, декоративна лайсна предна дясна врата, задна дясна врата, декоративна лайсна задна дясна врата, задна броня и заден десен вентилационен елемент.

Ищцата получила като застрахователно обезщетение сума в размер на 1 317.54 лева. Изплатеното обезщетение не можело да покрие щетите, поради което на 28.10.2024г. ищцата завела съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на пълното застрахователно обезщетение, във връзка с което било образуваното гр.д. № *********** по описа на ВРС, 14 състав. С Решение № *********** от 30.10.2025г. по образуваното гр.д. № *********** по описа на ВРС, 14 състав, ответното дружество било осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 6 447.54 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.10.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Заявява, че застрахователят дължал заплащането на мораторна лихва 2 върху застрахователното обезщетение от 6 447.54 лева считано от 12.08.2024г.

– датата на уведомяването за настъпването а застрахователното събитие до 27.10.2024г. – денят преди завеждане на исковата молба по гр.д.***********г. на ВРС.

Въз основа на тези доводи се иска уважаване на предявени иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него той твърди, че ищецът е могъл да претендира мораторната лихва в производството по гр.д.***********г. на ВРС. Заявява, че ищецът не го е поканил да заплати претендираната сума по делото и поради това не е давало повод за завеждане на делото.

Поради това се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

В открито съдебно заседание представител на ищеца поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Ответникът не изпраща представител, в писмена молба поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От събраните по делото доказателства Свидетелство за регистрация Част І, Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 12.08.2024 г., Решение № *********** г. по гр. д. № *********** г. на ВРС, гр.д.№ *********** г. на РС - Варна се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил „***********“, рег. № ***********.

Със собствения на ищцата автомобил е настъпило ПТП на 09.08.2024г. на *********** *********** гр.Варна, до гр.***********, по вина на водача на т.а „***********“ с рег.№ ***********, застрахован по застраховка ГО в ответното дружество. По този повод на 12.08.2024г. ищцата е подала уведомление за настъпило застрахователно събитие до ищцовото дружество.

Ищцата е подал искова молба срещу ответника на 28.10.2024г., по която е образувано гр.д.***********г. на ВРС с предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ 3 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7962.46 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер на 8482.46 лева, получени в резултат на ПТП, настъпило на 09.08.2024 г. на *********** пристанице гр.Варна, до гр.***********, по вина на водача на т.а „***********“ с рег.№ ***********, ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски за производството.

По делото е постановено Решение № *********** г. по гр. д. № *********** г. на ВРС с което е осъдено „***********“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление гр.*******, район ***********, бул.*********** № 67А да плати на К. С. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 6447.54 лева, представляваща част от неплатеното дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер на 7765.08 лева, изчислено след приспадане на платеното обезщетение 1317.54 лв., дължимо за имуществени вреди, получени в резултат на ПТП, настъпило на 09.08.2024 г. на *********** *********** гр.Варна, до гр.***********, по вина на водача на т.а „***********“ с рег.№ ***********, ведно със законната лихва върху главницата 6447.54 лева от подаване на молбата 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Предявеният иск е отхвърлен за заплащане на сумата, представляваща горницата над 6447.54 лева до 7962.46 лева, която сума се претендира от ищцата като част от неплатено дължимо обезщетение от ответника в размер на 8482.46 лева общо за имуществени вреди, получени в резултат на ПТП, настъпило на 09.8.2024 г. на *********** пристанице гр.Варна, до гр.***********, по вина на водача на т.а „***********“ с рег.№ ***********, ведно със законната лихва върху главницата 6447.54 лева от подаване на молбата 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ да бъде осъден *********** АД, ЕИК ***********, със седалище: гр.

*******, район ***********, бул. "***********" № 67А, представлявано от *********** и *********** да заплати на К. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ж.к. ***********, *********** сумата в размер на 96.11 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 4 от 12.08.2024г. до 27.10.2024г., върху главницата от 3296.58 евро, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца „***********", с рег. № ***********, настъпили при ПТП от 09.08.2024 г. реализирано по вина на водача на т.а. „***********“, с рег. № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за което ответното дружество е осъдено с влязло в сила Решение № ***********г., постановено по гр.д.***********г. на РС Варна.

Съдът е определил за безспорно между страните, че:

На 12.08.2024г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото процесно ПТП на 09.08.2024г. с влязло в сила Решение № *********** от 30.10.2025г. по образуваното гр. д. № *********** по описа на ВРС, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца 3296.58 евро (6447.54 лева), представляваща част от неплатеното дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер на 7765.08 лева, изчислено след приспадане на платеното обезщетение 1317.54 лв., дължимо за имуществени вреди, получени в резултат на ПТП, настъпило на 09.8.2024 г. на *********** пристанице гр.Варна, до гр.***********, по вина на водача на т.а „***********“ с рег.№ ***********, ведно със законната лихва върху главницата 6447.54 лева от подаване на молбата 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД като искът е отхвърлен за горницата над 6447.54 лева до 7962.46 лева.

Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.

493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В случая ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 12.08.2024г. По делото няма данни застрахования 5 деликвент да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.

Съдът с влязло в сила Решение № *********** от 30.10.2025г. по образуваното гр. д. № *********** по описа на ВРС е осъдил ответника да заплати обезщетение за забава върху присъденото застрахователно обезщетение в размер на 3296.58 евро от подаване на исковата молба 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В случая ищцата претендира обезщетение за забава за периода 12.08.2024г. до 27.10.2024г., който период е определен съобразно разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД и който период е съобразен с присъденото с Решение № *********** от 30.10.2025г. по образуваното гр.д.

№ *********** по описа на ВРС обезщетение за забава от 28.10.2024г.

Съдът, използвайки електронен лихвен калкулатор на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли, че размерът на законната лихва върху главницата от 3296.58 евро за периода 12.08.2024г. до 27.10.2024г. е 96.11 евро. Поради това предявения иск като основателен следва да бъде уважен.

Страните са претендирали разноски. Съобразно изходът по делото на ищецът се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ответникът с поведението си по незаплащане на претендираното възнаграждение е дал повод на ищеца да заведе настоящия иск, и поради неговата основателност дължи сторените разноски на ищеца. Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за разноски по делото ищецът е сторил следните разноски: 25,57 евро държавна такса и 270,57 евро с ДДС адвокатско възнаграждение.