Определение № 15257 от 01.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15257 гр. София, 01.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110142275 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 233559/17.07.2024 г . от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. "Б*, представлявано от управителите П* Х* чрез юрк. Б*ълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: [email protected] срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: София п.к.

1000, ж.к. Б*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и „С. К." ООД ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (16.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 108.63 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 08.03.2024 г., начислена върху главница от 1000.00 лева по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и „С. К." ООД

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401.64 лева за 27.03.2019 г. до 28.09.2020 г., представляваща 1 възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и „С. К." ООД 4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 461.90 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. кеш“ ООД, по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и „С. К." ООД

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2018.36 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и „С. К." ООД за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 9894/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15751/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.03.2019 година Д. Н.

Д., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 292353 със „С. К." ООД, по силата на който е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски в размер на 33.38 лева и 14 лева вноски в размер на 90.58 лева в срок до 28.09.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.96 %.

Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.

Твърди, че размерът на тази неустойка е в размер на 2 018.36 лева, която сума се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита, че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Сочи, че ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023 г., „С. К." ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „Б*, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 3 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява 2 обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за паричен заем № 256021 от 08.01.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем; Договор за предоставяне на гаранция; 2.

Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г., ведно с приложение № 1 към Договора стр. № 3; 3. Пълномощно на юрк. Борис Тихолов; Документ за внесена държавна такса;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител подава отговор. Оспорва да има наличен договор. Твърди, че липсва подпис, че не е уведомен с общите условия и не се е запознал с договора. Твърди, че сумата не е усвоена от ответника. Твърди, че не е ясно кои вноски не са платени. Прави възражение, че договорът е недействителен.

Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че има неравноправни клаузи. Твърди, че не се зная ГПР, на основание чл.11, т.10 ЗПК. Твърди, че липсва уведомление за предсрочна изискуемост.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 15751/2024 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 9894/01.04.2024г. Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 10.07.2024 г. (л.96 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 10.08.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.07.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради 3 което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от особен представител адв. Р. А., съгласно съдебен акт № 33474/24.02.2025 г. (л.107 от делото)

По държавната такса

Общата цена на исковете е 3 990.53 лева (над 1250 лева). Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева. Ако общата цена е под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о. За всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Предявени са пет обективно кумулативно съединени иска. Иска за неустока е в размер на 2018.36 лева, която такса е в размер на 80.73 лева. Останалите четири иска (главница, договорна лихва, такси, мораторна лихва са под 1250 лева, като за всеки един от тях се дължи такса в размер на 50.00 лева. За субективно съединени искове (търси се четири право спрямо различни страни), държавна такса не се дължи, на основание чл. 72, ал.1 ГПК. Така общата дължима такса е в размер на 280.73 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 79.81 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.57 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 200.92 лева. С молба с вх. № 255469/08.08.2024 г. представя документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 200.92 лева (л.75 от делото).

Със същата молба представя документ за внесена държавна такса по чл.102з, ал.3 вр. чл.128, т.3 ГПК

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

4

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема. Кой е получил главницата по кредита.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка и такси.

4.

Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема

5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка и такси

6.