Решение № 1840 от 21.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1840 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110214131 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. М. О., ЕГН ********** чрез адв. А. Т. срещу наказателно постановление № 24-4332-019914/23.08.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, доказателствата, които го подкрепят. Твърди се, че АНО не е изградил собствено вътрешно убеждение по отношение на фактите и приложимия материален закон, а се е позовал изцяло на констатациите от постановлението на прокурора. Поддържа се, че за същото деяние против жалбоподателя е било образувано досъдебно производство, което е било прекратено, но липсват данни постановлението за прекратяване да е било връчено на жалбоподателя и да е изтекъл срокът за обжалването му. Намира, че дори и да се приеме, че тъй като жалбоподателят не е бил привлечен като 1 обвиняем и не е имал право да обжалва постановлението на прокурора, то последващото му санкциониране по административен ред нарушава принципа ne bis in idem. Счита, че липсва съответствие между фактическо и правно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение. Алтернативно се иска приложение на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като малозначително или приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.

Представлява се от адв. ***, преупълномощен от адв. Т., който пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Намира, че описанието на нарушението не обосновава извод за извършено нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като в НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, което не попада в обхвата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Намира, че от НП не става ясно дали на жалбоподателят е вменено, че управлява МПС нерегистрирано по надлежния ред или че управлява регистрирано МПС, но то е без регистрационни табели. От съда се иска отмяна на наказателното постановление, както и присъждане в полза на жалбоподателя сторените от него разноски, съобразно представения договор за правна защита.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото писмени бележки се аргументира законосъобразност на обжалваното НП и се моли за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.03.2024 г. жалбоподателят закупил лек автомобил марка „***“, модел „***“, който автомобил към датата на закупуването му не бил регистриран в службите на пътна полиция на територията на Република България.

На 02.04.2024 г. било издадено разрешение за временно движение на посочения лек автомобил марка „***“, модел „***“, както и транзитни табели с регистрационен номер ***. Разрешението за временно движение било валидно от 02.04.2024 г. до 02.05.2024 г. вкл.

На 14.05.2024 г. в гр. София, около 18:07 часа жалбоподателят управлявал горепосоченият лек автомобил марка „***“, модел „***“ с транзитни регистрационни номера *** по бул. „Илиянци 2“ с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул. „Първа българска армия“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители от ОСПС, сред които и свидетелят Н. *** В., които след извършена справка установили, че 2 разрешението за временно движение на автомобила е изтекло на 02.05.2024 г.

Бил повикан за съдействие екип на 02 РУ- СДВР, част от който бил и свидетелят И. К. А.. Последният съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. № 712898/14.05.2024 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като посочил, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива не постъпили.

Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 07.08.2024 г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство. На 23.08.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което било връчено на С. О. на 01.10.2024 г., а на 10.10.2024 г. била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства показанията на свидетелите Н. *** В., И. К. А., постановление на прокурор при СРП от 07.08.2024 г. за отказ да се образува ДП, справка „Картон на водач”, справка от АИС – КАТ за история на регистрацията на лек автомобил марка „***“, модел „***“, заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност на *** заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. *** В., който пресъздаде пред съда спомените си относно процесния случай и по-конкретно мястото, на което водачът е бил спрян за проверка и установеното при нея, а именно, че „временните регистрационни табели са изтекли“ тоест, че разрешението за временно движение е било с изтекъл срок. Свидетелят уточни, че на самите регистрационни табели този срок е посочен, както и че е извършена справка относно това обстоятелство. Свидетелят заяви пред съда, че за съдействие са били повикани колеги от 02 РУ- СДВР, които съставили АУАН на водача.

Представеният по делото АУАН е съставен именно срещу жалбоподателя, поради което съдът намира, че несъмнено се установи, че именно С. О. е управлявал на процесната дата спрения за проверка автомобил /това впрочем не се оспорва и от самия жалбоподател/. Показанията на свидетеля представляват източник на преки доказателства относно релевантните факти, същите се явяват подкрепени от останалите доказателства по делото, поради което съдът им се довери.

Показанията на свидетеля И. К., макар и лаконични, подкрепят заявеното от свидетеля В. относно оказаното съдействие на колеги от ОСПС и съставения АУАН за това, че управляваният лек автомобил е бил с изтекли регистрационни табели.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК като обективни и 3 информативни. По делото е представена фактура за закупуване на автомобила, видно от която същата е с дата 01.03.2024 г. От справката от ОПП- СДВР е видно, че на 02.04.2024 г. за лек автомобил марка „***“, модел „***“ е било издадено разрешение за временно движение респ. транзитни табели с регистрационни номера, като същото е от дата 02.04.2024 г. /видно и от копието от самото разрешение/, а собственик на автомобила е жалбоподателят С. О.. От посочените писмени доказателства не се доказва, че към 14.05.2024 г. регистрацията на автомобила е била прекратена поради неизпълнение на задължението на собственика да го пререгистрира в двумесечен срок в службите на КАТ на свое име, а се установява, че към посочената дата разрешението за временно движение на автомобила, за което са издадени транзитни регистрационни номера е било изтекло.

От представените по делото заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност на *** заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.2.2 вр. 1.3.3. от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и т. 1 на заповод № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР актосъставителят в качеството си на полицейски орган, успешно положил изпит по ЗДвП е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от *** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 23.08.2024 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени 4 сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че в НП не са посочени датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение- в самата жалбата е цитирана част от НП, в която е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС „на 14.05.2024 г. около 18:07 часа в гр. София, по бул.

„Илиянци 2“ с посока от надлез „Надежда“ към ул. „Първа българска армия“ – очевидно е, че както времето, така и мястото на извършване на твърдяното нарушение са ясно и недвусмислено посочени.

На следващо място не се споделя и възражението за наличие на висящо наказателно производство срещу жалбоподателя за същото деяние.

Фактически невярно е твърдението в жалбата, че срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство, което е прекратено, но на жалбоподателя не е връчен препис от постановлението за прекратяване, респ. не е изтекъл срокът за обжалването му. Видно от доказателствата по делото по пр.пр. № 36091/2024 г. по описа на СРП не е образувано досъдебно производство, а е постановен отказ да се образува досъдебно производство, който отказ не подлежи на обжалване пред съд /тъй като престъплението, за което е постановен отказът не е тежко, нито е сред изрично изброените в 213, ал. 4 от НПК/.

Следователно към момента не е налице висящо наказателно производство, което да е пречка за реализиране на административнонаказателно производство спрямо жалбоподателя, нито е налице нарушаване на принципа ne bis in idem.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.