Решение № 261690 от 12.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № .............. гр.

София, .....03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ІI-А въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 538 по описа за

2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 254495 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 52804/2016 г. на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от В.В.В. срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Ловеч (ОДМВР – гр. Ловеч) субективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на солидарност сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответниците на ищеца в резултат на повдигнатото срещу последния наказателно обвинение, производството по което било прекратено, тъй като деянието не представлявало престъпление, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2016 г. – до окончателното им изплащане.

Въззивникът

В.В.В. заявява, че първоинстанционното решение било неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Изложени са доводи в подкрепа на така релевираните твърдения и е отправено искане за отмяна на решението, съответно – за уважаване в цялост на исковите претенции. Във въззивната жалба са направени доказателствени искания на основание чл. 266, ал. 3 ГПК за изготвяне на съдебно-психологическа експертиза и разпит на свидетел. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не са постъпили отговори от въззиваемите ПРБ и ОДМВР – гр. Ловеч.

В съдебно заседание ПРБ оспорва въззивната жалба. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и поставено при спазване на материалния закон, в съответствие с доказателствата по делото и при недопускане на съществени нарушение на процесуалните правила. Счита, че не било налице незаконно обвинение, тъй като за деянието, за което било повдигнато обвинението, било наложено наказание по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Освен това, не били налице неимуществени вреди, евентуално – причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение, доколкото по същото наказателно производство ищецът бил признат за виновен и осъден със сключено споразумение за друго престъпление. Възразява срещу претенцията на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, тъй като не било доказано плащане на такива.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а относно правилността намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ, с които ищецът В. претендира ответниците ПРБ и ОДМВР – гр. Ловеч да бъдат осъдени да му заплатят в условията на солидарност обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него, както и законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на искова молба до окончателното им изплащане.

За основателността на предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗОДОВ е необходимо да се установят следните обстоятелства: 1) срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2) наказателното производство по повдигнатото обвинение да е прекратено, поради това, че извършеното не съставлява престъпление; 3) във връзка с обвинението да са настъпили описаните от ищеца неимуществени вреди, както и 4) имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца разходи за възнаграждение на адвокат, ангажиран със защитата му в наказателното производство.

По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху претендираното, следва да се установи, че актът за прекратявана на наказателното производство е влязъл в сила преди подаване на исковата молба (арг. т. 3 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).

Видно от приложеното по делото Постановление за привличане на обвиняем от 05.08.2014 г. (л. 57 от досъд. пр. № 52/14 г.), постановено по досъдебно производство № 52/14 г. по описа на РУ МВР – гр. Угърчин, ищецът е привлечен като обвиняем за две деяния:

- за това, че на 25.06.2014 г. в бивш стопански двор в село Драгана, област Ловеч, отказал да представи документ за самоличност, отправил реплики по отношение на трима полицейски служители на РУП – гр. Угърчин – В. М., Н. П. и Ц. С., дърпал първия в областта на ръкава на униформата и го бутнал в гърдите, с което осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК (хулиганство), и

- за това, че по-късно на същия ден – 25.06.2014 г. – в полицейския автомобил е нанасъл удар с крак в областта около дясното ухо на полицейския служител Виктор Мяшков, с което осъществил състава на престъпление чл. 130 НК (лека телесна повреда).

С

Постановление от 21.04.2015 г., в сила от 04.05.2015 г. (л. 12 от н.о.х.д. № 402/15 г.), постановено по досъд. пр. № 52/14 г. по описа на РУ МВР – гр.

Угърчин, гореописаното наказателното производство срещу ищеца е прекратено в частта относно обвинението по чл. 325 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление (на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК). Наказателното производство е продължило по обвинението за престъпление по чл. 130 НК, като е приключило със споразумение от 22.07.2015 г., постановено по н.о.х.д. № 402/2015 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по силата на което В.В. се е признал за виновен в причиняването на лека телесна повреда на полицейски служител.

От така посочените обстоятелства се установява наличието на първите две предпоставки за уважаване на искова претенция, а именно повдигане на обвинение срещу ищеца и прекратяване на производството по същото, поради това, че извършеното не съставлява престъпление.

В тази връзка, настоящият въззивен състав намира за неоснователно твърдението на ПРБ, че не било налице „незаконно обвинение“ като елемент от фактическия състав на предявения иск, защото за деянието, за което било прекратено процесното наказателното производство, на ищеца било наложено административно наказание по реда на УБДХ. На първо място, обвинението се определя като „незаконно“, когато основанието, на което е прекратено наказателното производство, е посочено сред изброените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди при прекратяване на наказателното производство. Това са хипотезите на чл. 24, ал.1, т. 1 НПК – когато деянието не съставлява престъпление, не е извършено от обвиняемия или е налице недоказаност на обвинението (така в т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Видно от съдържанието на гореописаното постановление, производството срещу ищеца е прекратено, тъй като прокурорът е счел, че извършеното не съставлява престъпление. Следователно, доколкото производството е прекратено на едно от визираните в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основания, то обвинението може да се определи като „незаконно“. Действително, с Решение № 231/26.06.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 764/14 г. по описа на РС – гр. Ловеч (л. 12 от н.а.х.д. № 762/14 г.), на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева за това, че на 25.06.2014 г. около 20:00 часа в село Драгана, общ. Угърчин, в стопански двор, е извършил непристойни действия – употребил ругатни, псувни и др. неприлични изрази, и отправил закана за саморазправа спрямо полицейски служители, с което е осъществил състава на чл.

1, ал. 2 УБДХ. Видно от приложената преписка по н.а.х.д. № 764/14 г. обаче, това производство е приключило с краен съден акт на 26.06.2014 г., т. е. преди 05.08.2014 г. – датата, на която ищецът е привлечен като обвиняем по досъд. пр. № 52/14 г. за извършване на престъпление по чл. 325 НК. Следователно, органите на досъдебното производство е следвало да съобразят обстоятелството, че спрямо конкретното деяние вече е било проведено административно-наказателно производство, в рамките на което действията на ищеца са квалифицирани не като престъпление, а като дребно хулиганство, признато за такова с влязло в сила съдебно решение. Тази характеристика на деянието и забраната за второ наказателно преследване за едно и също деяние (приниципът non bis in idem) са станали основание образуваното като второ по ред наказателно производство да бъде прекратено по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НК – тъй като деянието не съставлява престъпление. С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че е налице и втората предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата.

Следващият елемент от фактическия състав на предявения иск е наличието на вреди, настъпили в резултат на незаконното обвинение.

Относно претенцията за неимуществени вреди:

При незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това принципно води до настъпване на отрицателно изменение в емоционалното състояние на ищеца, изразяващо се в стрес, тревога и неудобство, изпитани в хода на наказателното производство, които представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Освен това се приема, че не е в тежест на ищеца да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка, ръководейки се от принципа за справедливост (чл. 52 ЗЗД).

Следва да се посочи, че определянето на обезщетението по справедливост не е абстрактно понятие, като по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е необходимо да съобрази цялостното негативно отражение на незаконното обвинение върху неимуществената сфера на ищеца, като се вземат предвид: тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността и интензитета на въздействие, което е имало проведеното наказателното производство върху него – извършените процесуални действия с негово участие, взетите мерки за неотклонение; наличието на трайни последици върху физическото, психическото и социалното му благополучие.

Съгласно дефиницията за тежко престъпление в чл. 93, т. 7 НК, това е престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За престъплението, по което срещу ищеца е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, в закона се придвижа наказание лишаване от свобода до 5 години. Следователно престъплението не е тежко.

Продължителността на релевантното за казуса наказателното производство се определя от датата на привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 325 НК на 05.08.2014 г., а постановлението за прекратяване на производството е влязло в сила на 04.05.2015 г., тоест наказателното производство срещу ищеца по чл. 325 НК (включващо в досъдебна фаза провеждането на действия по разследването както по обвинението по чл. 325 НК, така и по чл. 130 НК; внасяне на обвинителен акт в съда; връщане на делото за отстраняване на процесуално нарушение; извършване на допълнителни действия по разследването; постановяване на акта за прекратяване на наказателното производство по чл. 325 НК; изтичане на законоустановения срок за влизането на акта в сила) се характеризира със сравнително кратката продължителност от девет месеца.