Решение № 372 от 08.10.2021, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Кюстендил, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20201520101505 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от А. А. – изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрк. М.Ш., против Д. Р. ТР., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., общ. С., ж.к. „****“, бл. **, вх. *“, ет.*, ап. **.

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 761/2020 г. по описа на КРС, като такава била издадена за сумата от 2569,09 лв., от която: 2192,53 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2017г. – м.04.2019г. в размер на 79,97 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до изплащане на вземането и 14,87 лева – лихва от 03.03.2017г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си.

Твърди се, че ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. С., общ. С., ж.к. „***“, бл. ***, вх.*Б, ет*, ап.**, била 1 клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ като съгласно действащото законодателство била длъжна да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, обвързвали ответницата в настоящото производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб страница на дружеството.

Ответницата, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. № 289329, използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасявала задълженията си.

Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ бил фирма „Бруната“ ООД. След края на отоплителния период, последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответстие с действащите подзаконови нормативни актове, уреждащи материята.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията между страните, че Д. Р. ТР., с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 2569,09 лв., от която: 2192,53 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането, 281,72 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 07.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2017г. – м.04.2019г. в размер на 79,97 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до изплащане на вземането и 14,87 лева – лихва от 03.03.2017г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г.

(датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се сторените в производството разноски.

Прави възражение за възнаграждение на ответника. прекомерност на претендираното адвокатско

При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за 2 компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.

В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Излага подробни съображения по посока на обстоятелството, че процесните общи условия не са влезли в законна сила.

Отделно, прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за доставена топлинна енергия за периода м. май. 2016г. до 21.08.2017г.

Спори по наличието на облигационно отношение между страните по подробно изложени в тази насока съображения.

Твърди, че не е обитавала топлоснабдения имот през процесния период, поради което не би могла да бъде „потребител на топлинна енергия“. Оспорва молбадекларация № ТО 9011/30.09.2002 г., а така също и адресна карта за настоящ адрес № ОЛ-0828/28.05.2011 г. като ирелевантни за правния спор.

Не бил представен на следващо място протокол от решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, съответно искане за доставяне на такава енергия. Ответната страна сочи, че не е доставяна топлоенергия до процесния имот, а дори и да била доставяна, то това е станало против волята й. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, а именно – че се освобождава потребителят от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка.

Оспорва Договор № 1950/19.09.2002г.

Твърди, че в края на 2009г. или началото на 2010г. е депозирала молба в „Бруната“ ООД досежно обстоятелството, че процесното жилище е необитаемо.

Ответникът твърди още, че фактурите, с оглед правната си природа на частни свидетелстващи документи, от които страната черпи права, не се ползват с материална доказателствена сила, не отговаряли и на изискванията на ЗС, а представените съобщения към фактурите – и на изискванията на ОУ от 2016г, утвърдени от КЕВР.

Оспорва истинността на посочените документи по см. на чл. 193 от ГПК, както и на представените 5 броя фактури и сметки за неустойки.

На следващо място, не били представени годни доказателства за това, че топлинната енергия и топлата вода са доставени реално на потребителя. Не били доказани за процесния период показанията на общия водомер и общия топломер в абонатната станция.

Навежда искане за обявяване на чл. 9, ал.1, чл. 9, ал.2, чл. 10, ал.1 и чл. 10, ал.2 от Общите условия за нищожни като неравноправни и неуговорени индивидуално.

Процесните Общи условия не били представени по делото в нарушение на правилото на чл. 410, ал.3 от ГПК.

3

Поради неоснователност на главните претенции, неоснователни се явявали и акцесорните им такива за заплащане на лихви, още повече, че ответната страна не е била изпаднала в забава ( твърди, че на интернет страницата на длъжника не са публикувани изравнителни сметки за процесния период).

Предвид всичко изложено се иска отхвърляне на исковата претенция в нейната цялост, в който случай не са дължими и разноски, които да бъдат възложени в тежест на ответника.

В същия срок е постъпило становище от „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500 като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество, конституирано по делото с Определение на съда № 33/26.03.2021 г. Същото сочи, че отчитането и разпределянето на топлинната енергия в имота на ответната страна и сградата, от която е част, било извършено при спазване на нормативната уредба в областта на енергетиката. Не е била правена рекламация за извършеното дялово разпределение, вкл. в нормативно определения преклузивен рекламационен срок. Сочи се, че заявленията, че даден имот няма да се ползва се подават и касаят конкретен отоплителен сезон. Същите дружеството съхранявало до изтичане на сезона, за който се отнасят. Поради това не разполагали с молба на ответницата от края на 2009 или началото на 2010 г. като нямат и информация въз основа на която да потвърдят или отрекат, че такава в действителност е подавана.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. С., ж.к. „***“, бл.

**, вх. „*“, ет*, ап. **, е топлоснабден.

Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект.

Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства (Договор от 08.07.2011 г. на л. 38 и 39 от делото), че в изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

С Договор № 1950 от 19.09.2002 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр.

С., ж.к. „*** бл. ***, вх. „*“, „*“ и „*“, „Бруната България“ ООД, приело да монтира индивидуални разпределители тип RME 95 – 66 бр.; да монтира термостатни вентили Brunata – 153 br., да извършва монтаж на уредите, проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция, демонтаж на всички радиатори без монтирани разпределители, да извършва услугата „топлинно счетоводство“.

Решението за сключването на договора е обективирано в приложения на л. 24 Протокол от 15.09.2002 г. на собствениците на адрес гр. С. ж.к. „***“, бл. **, вх.*, като към същия липсва приложен списък с писменото съгласие на собствениците, представляващ неразделна част от протокола. Такива списъци са представени с подписите на лицата, живущи на същия адрес, но от вх. „А“ и вх. „В“ – л. 26 и 28, при 4 това, протоколът, обективиращ вземането на решението от собствениците, живущи във вх. „А“, е за влизане в договорна обвързановст с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД – л. 27 от делото.

Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за процесния период за прогнозно начислена топлинна енергия, а и публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София – л. 42.

Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка – л. 18 от делото, е че на 31.01.1991 г. ответницата в настоящото придобила в собственост от своите родители, срещу задължението й да ги издържа и гледа, топлоснабдения недвижим имот.

Представено по делото е и заверено копие на молба-декларация от ответната страна, от 30.09.2002г., за откриване на партида при ищцовото дружество за топлоснабдения имот.

Представеното заверено копие на Удостоверение за промени на настоящ адрес установява, че топлоснабденият имот е бил настоящ адрес на ответницата в периода 01.07.1995г. до 28.05.2011 г. (след този момент до 09.09.2016г. настоящият й адрес се е нахождавал в гр. С., ж.к. „***“, бл. ***, вх. „*“, ет.*, ап. *, а от 09.09.2016г. и понастоящем – в с. В., ул. „Л.“ № **, общ. Н., обл. К.).