Решение № 280 от 10.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Велико Търново, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20234100100454 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. - излагат в исковата си молба, че в резултат на трудова злополука К. М.ов Ч. – съпруг на първата и баща на останалите двама ищци, починал. Работодателят на загиналия - "П. 82"-ЕООД, гр. ..., бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки ищец. С нотариален акт от 13.06.2022 година той продал на втория ответник поземлен имот ... с построените в него две сгради за сумата от 25 280 лв. По реда на настоящото производство се търси обявяване на сделката за недействителна и присъждане на разноските по делото.

Ответникът "П. 82"-ЕООД, гр. ..., становище не е изразил.

Ответникът "И. 82"-ЕООД, с. С., признава факта на трудовата злополука, наследствената връзка на ищците със загиналия, сключването на атакувания договор и обстоятелството, че управителите на двете дружества-страни по договора, са съпрузи.

Оспорва иска с довод, че не е знаел за увреждането. Смъртта на наследодателя на ищците била резултат на негови действия – последица от неправомерно шофиране. Първият ответник имал споразумение с ищците да не предявяват искове за обезщетение за неимуществени вреди срещу задължение той да не търси репарация на вредите за унищожения автомобил, с който е настъпило транспортното произшествие с К. Ч..

Очакването било ищците да получат репарация от застрахователното обезщетение по сключена от работодателя застраховка за трудова злополука. За увреждащото действие на атакуваната сделка управителката на дружеството нямало как да знае, заради влошени със 1 съпруга й отношения, последвани от фактическата им раздяла през април, 2022 година.

Целта на договора от юни, 2022 година била имотът да не попадна в ръцете на жената, с която съпругът имал извънбрачна връзка. Искът по чл. 200 от Кодекса на труда против първия ответник ищците предявили след прехвърлянето на имота – на 13.07.2022 година, и управителката не е знаела, че фирмата на съпруга й дължи някому. Относително ниската уговорена цена била съобразена с ипотекирането на имота в полза на трето лице.

Претендира разноски

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че К. М.ов Ч. е работил в предприятието на първия ответник като шофьор на товарен автомобил. Загинал е при пътен инцидент; негови наследници по закон са ищците.

Няма спор и по сключването на атакувания договор. Управителите на дружестватаответници са съпрузи – признанията за този факт в отговора на исковата молба. Първият ответник дължи на ищците обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на наследодателя им – решението по гр.дело № 1722 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година във връзка с правилата на чл. 297 и 298 от ГПК.

Искът е основателен. По безспорен начин по делото е установено вземането на ищците спрямо първия ответник, материалноправно легитимиращо ги като кредитор и длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Установена е и сделката от 13.06.2022 година. Неин предмет е секвестируемо имущество на първия ответник – право на собственост върху недвижим имот. Отчуждаването му намалява актива на имуществото на длъжника и затова уврежда кредитора - чл. 133 от ЗЗД. Възмездността на атакувания договор не елиминира увреждането, защото вземането за цена може да не бъде реализирано – в договора страните са предвидили, че цената не е платена и ще бъде платена до тридесет и пет дни от сключването на сделката. Доказателста това да е сторено липсват, а и получените за цената пари лесно могат да бъдат укрити, тъй че върху тях принудително изпълнение да не може да се насочи.

Ответникът-купувач е знаел за увреждането. Разпитаните свидетели, допуснати да установят, че заради влошените отношения между съпрузите управителката на дружеството, втори ответник, не е знаела за дълговете на продавача и че продажбата уврежда ищците, не могат да игнорират твърдението по отговора на исковата молба, че ответникът-продавач е имал споразумение с ищците за съдбата на насрещните им вземания: тези за обезщетение на ищците и това за стойността на унищожения при катастрофата автомобил на ответника-продавач. В разрез с логиката е да се приеме, че едно лице не знае за дълга на контрагента си, а знае за уговорките относно същия този дълг.

Фактическият състав на чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е налице и искът следва да бъде уважен, според поисканото.

Доводите на ответника "И. 82"-ЕООД, с. С., са неоснователни и не могат да 2 бъдат взети предвид при решаване на спора.

Дали изключителната вина на К. Ч. за катастрофата, при която загива, елиминира вземането на ищците за обезвреда или не, какво са се споразумели с първия ответник и очакванията му наследниците да реализират вземането си за обезщетение спрямо застрахователя по застраховка трудова злополука е без всякакво значение, щом влязло в сила решение признава твърдените по исковата молба вземания на ищците спрямо първия ответник - чл. 297 от ГПК.

Все така без значение са субективните намерения и мотивите за сключване на договора – това че страните по сделката са искали да осуетят имотът по продажбата да попадне в ръцете на трето лице. Решаващото за правото по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е, че атакуваният траслативен акт вади актив от имуществото на длъжника, който би могъл да послужи за удовлетворяване на кредитора, съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Ирелевантно е обстоятелството, че ищците са предявили иск за обезвреда след като атакуваната сделка вече е сключена. Вземането за обезщетение възниква с факта на увреждането, а не с предявяване на иск за присъждането му, още по-малко с постановяване на съдебно решение, признаващо претенцията – чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда.

Правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК и изходът на спора, сочат, че ищците имат право на разноски. Тъй като не са доказали разходи, правото не може да бъде зачетено.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата първият ответник следва да понесе отговорността за разноски и да заплати дължимата по делото държавна такса. Макар вторият ответник да е страна по атакуваната сделка, повод за завеждане на делото е дал първият ответник. Той е длъжник на ищците и с процесния договор е намалил актива на имуществото си. Затова само той следва да понесе последиците от предявения иск.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Обявява за недействителен по смисъла на чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите спрямо Т. Р. Ч., ЕГН: **********, М. К. Ч., ЕГН: **********, и Р. К. Ч., ЕГН:

**********, договора по нотариален акт № 174, том II, рег. № 3896, нот. дело № 330/2022 год. на Б.П., помощник-нотариус при нотариус Петко Кънчевски с район Великотърновски районен съд, по силата на който "П. 82"-ЕООД, гр. ..., ЕИК: ..., продава на "И. 82"-ЕООД, с.

С., ЕИК: ..., поземлен имот с идентификатор ..., гр. Велико Търново, промишлена зона „Дълга лъка“ № 4с площ от 2 061 кв.м., отреден за ниско застрояване, заедно с построените в имота сграда ....1 и сграда ....2 за цена от 25 280 лв., а "И. 82"-ЕООД, с. С., ЕИК: ..., купува описаните по-горе имоти за цена от 25 280 лв., п о и с к а на Т. Р. Ч., ЕГН: **********, М.

3

К. Ч., ЕГН: **********, и Р. К. Ч., ЕГН: **********, тримата от ..., против "П. 82"-ЕООД, гр. ..., ЕИК: ... и "И. 82"-ЕООД, с. С., ЕИК: ....

Дава на ищците по реда на чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността шестмесечен срок за отбелязване на решението, считано от влизането му в сила.

Осъжда "П. 82"-ЕООД, гр. ..., ЕИК: ..., да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважения иск в размер на 1 524,23 (хиляда петстотин двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки) лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда "П. 82"-ЕООД, гр. ..., ЕИК: 2010262, да заплати на адвокат Й. В. М., ..., адвокатско възнаграждение в размер на 10 746,93 (десет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и деветдесети три стотинки)лв., на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4