Решение № 5026 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5026 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100504377 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищците Е. С. Т., Д. Й. Б., И. Х. Б. и С. Х. Б. срещу решение № 4406 от 07.03.2026 г., постановено по гр. дело № 34933/2024 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу И. Н. Г. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на придобивна давност в периода 1981-2005 г. и наследяване по закон от Н.Д. Г.а, починала на 23.02.2015 г., на 1/6 идеална част (3/36 ид.ч. за Е. С. Т., 1/36 ид.ч. за Д. Й.

Б., 1/36 ид.ч. за И. Х. Б. и 1/36 ид.ч. за С. Х. Б., съобразно уточнителна молба на ищците от 26.05.2026 г.) от следните имоти: жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „Кремиковци“, кв. Челопечене, ул. ****, съставляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, със застроена площ от 81 кв.м., а по документ за собственост от 79,66 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване; и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, брой 1 самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, и двете сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на посочения по-горе административен адрес, с площ: 1069 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 601, квартал 37, парцел: XII, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и от 78,67/113,43 идеални части от разгърната площ на цялата сграда; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу И. Н. Г. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „Кремиковци“, кв. Челопечене, ул. ****, съставляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, със застроена площ от 81 кв.м., а по документ за собственост от 79,66 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, и двете сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на посочения по-горе административен адрес, с площ: 1069 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 601, квартал 37, парцел: XII, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства в съвкупност и е достигнал до грешен извод, че наследодатЕ.та на въззивниците не е упражнявала давностно владение върху имотите. Въззивниците считат, че делбата от 1986-1989 г., на която ответникът основава правото си на собственост, не е породила вещно-правни последици поради липса на идентичност в имота и предвид нарушаване на разпоредбата на чл. 62 ЗТСУ (отм.), както и с оглед промяната в имота съобразно описанието му в решението по допускане на делба. Намират, че показанията на доведените от тях свидетели, както и на призования свидетел К. Г., са достоверни и следва да бъдат кредитирани, като от тях се установява, че процесната къща е била достроявана по време на брака на наследодатЕ.та им и ответника и върху съответна част от нея съпругата е упражнявала давностно владение. Считат, че показанията на 2 другите трима свидетели, доведени от ответника, не следва да бъдат кредитирани предвид близостта им с ответника и откъслечните им впечатления за процесния имот.

Поддържат, че е налице съсобственост въз основа на осъществена при условията на СИО придобивна давност от двамата съпрузи и следва да се допусне делба на двете постройки, респ. дори и да се приеме, че сградите са придобити от ответника след делба, то тя е извършена при парично уравнение на дела му, което е било заплатено по време на брака с наследодатЕ.та им при липса на доказателства, оборващи презумпцията за произхода на средствата като съвместен принос. При условията на евентуалност поддържат наличие на конверсия и придобиване на идеална част от сградата въз основа на давностно владение върху реална част от нея в посочения обем.

Ето защо молят за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и уважаване на предявените искове за собственост и делба на процесните две сгради в цялост.

Въззиваемият И. Н. Г. подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищците част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, поради следните съображения:

Предмет на предявените положителни установителни искове за собственост е претендираното от Е. С. Т., Д. Й. Б., И. Х. Б. и С. Х. Б. вещно право върху 1/6 идеална част от описаните сгради, при твърдения, че същото е придобито по наследство от наследодатЕ.та им Н.Д. Г.а (починала на 23.02.2015 г.), а тя от своя страна го е 3 придобила по давност в условията на съпружеска имуществена общност в периода 1995 г. – 2005 г. по време на брака си с ответника И. Н. Г.. Изложени са доводи, че делбата от 1989 г., на която ответникът основава собственическите си претенции, не е породила вещно-правни последици, тъй като в решението за извършване на делбата е описан различен имот от този по решението за допускането й, респ. тъй като към 1989 г. отреденият в дял на ответника имот „стая с входно антре“ с площ от 20 кв.м. не представлява самостоятелен обект на собственост и не може да бъде предмет на делба, доколкото делбеният имот не е бил разделен на реално обособени части въз основа на одобрен архитектурен проект по чл. 62 ЗТСУ (отм.). Твърди се, че по време на брака на наследодатЕ.та на ищците с ответника двамата са пристроили стаята с входно антре до съществуващата и към настоящия момент сграда с идентификатор ***, която като самостоятелен обект на правото на собственост е била обект на давностно владение от двамата съпрузи в периода 1995 г. – 2005 г. и е придобита от Н.Д. Г.а на оригинерно основание в посочения дял, евентуално същата е придобила по давност само пристроената от нея реална част от постройката. По отношение на сграда с идентификатор *** поддържат придобиване по давност като второстепенна постройка, принадлежност към основната сграда в имота с идентификатор ***.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът И. Н. Г. и наследодатЕ.та на ищците Н.Д. Б. (с фамилно име след брака Г.а) са сключили граждански брак на 16.05.1981 г., прекратен със смъртта на съпругата на 23.02.2015 г. Законни наследници на Н. Г.а са преживелият й съпруг И. Г., ищцата Е. С. Т. (дъщеря) и Х.С. Б. (син), починал на 10.04.2021 г. (в хода на делбеното производство, първоначално образувано пред 73 състав и присъединено към настоящото дело на основание чл. 213 ГПК с определение от 05.01.2025 г. по гр.д. № 34933/2024 г. по описа на СРС, 161 състав) и оставил за свои законни наследници ищците Д. Й. Б. (съпруга), И. Х. Б. и С. Х. Б. (синове).

Основен спорен по делото въпрос е дали извършената по време на брака между И. и Н. Г.и делба на наследствен за И. Г. поземлен и жилищен имот е породила вещноправни последици, респ. дали въз основа на нея ответникът е придобил изключително право на собственост върху процесните две сгради. От приложените писмени доказателства се установява, че на 23.04.1986 г. К. Н. Г. (заедно с майка си С.П.Т., която е починала в хода на процеса и е наследена от двамата си сина – другите съделители) е предявил срещу брат си И. Н. Г. иск за делба на наследеното от баща им Н.М.Т. дворно място със сгради – жилищна (близнак на два етажа) и стопански. С влязло в сила решение от 03.06.1986 г. по гр.д. № 5759/1986 г., допълнено с решение от 19.06.1987 г., Софийски районен съд е допуснал до делба при равни дялове от по ½ ид.ч. за К. и И. Г.и следния недвижим имот – парцел XII-359 с площ от 1050 кв.м. в кв.

10 по плана на с. Челопечене, заедно с намиращата в него къща - близнак на два 4 етажа, всеки състоящ се от входно антре и стая, както и стопански сгради и гараж и парцел IX-359 от кв. 10 по плана на същото село с площ от 924 кв.м.

Във втората фаза на делбата е постановено решение от 27.05.1988 г., с което Софийски (Кремиковски) районен съд е поставил в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на И. Н. Г. следния недвижим имот – източният близнак на жилищната сграда, застроен на 79,66 кв.м., заедно с лятна кухня и баня, застроени на 38,40 кв.м. и складово помещение, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел XII-359 с площ от 1050 кв.м. в кв. 10 по плана на с. Челопечене, с оценка на дела от 21941,74 лв.; а на К. Н. Г. на същото основание е поставен в дял западният близнак от същата сграда, застроен на 45,14 кв.м., с гараж от 22,68 кв.м. и ½ ид.ч. от дворното място с обща оценка от 17175,16 лв. След осъществен инстанционен контрол с решение от 02.12.1988 г. Софийски градски съд е отменил частично първоинстанционното решение и е разпределил жилищните имоти по същия начин, но на основание чл. 292 ГПК (отм.), като е постановил паричното уравнение в полза на К. Н. да се извърши без приложението на чл. 288, ал. 6, изр. 1 ГПК (отм.). В мотивите на решението е посочено, че възлагането на имот при условията на чл. 288 ГПК (отм.) е незаконосъобразно, тъй като предмет на делбата са два отделни жилищни имота, като всеки от съделителите обитава отделно жилище (ищецът К. Г. – западния, а ответникът И. Г. – източния близнак), като предвид извършените от двамата подобрения и фактическото ползване на имотите тегленето на жребие се явява неудобно, а жилищата следва да бъдат разпределени по реда на чл. 292 ГПК (отм.).