Протокол № 224 от 07.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 224 гр. Бургас, 07.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря Станка Ст. А. и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600206 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Поради разглеждане на ВНОХД № 136/2024г. по описа на Апелативен съд-Бургас, в което участва адвокат М. А., съдебното заседание започна в 13:30 часа, като на именното повикване се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор Г..

Жалбоподателката подсъдима И. Х. Т., редовно призована, се явява лично и с адвокат М. А. от АК-Я., упълномощена за защитник от по-рано.

Частните обвинители Р. С. В. и С. Х. В., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адвокат К. С. от АК-С..

Частният обвинител Х. Х. В., редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощеният повереник - адвокат Ц. В. от АК-С.. Явява се и законният представител на частния обвинител Х. В. – неговата майка Г. Д. А. лично.

1

Съдът докладва, че по делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, депозирана от адв. А., в качеството на защитник на подсъдимата и възражение от Х. Х. В., лично и със съгласието на законния си представител Г.

А., чрез „Адвокатско дружество В. и Б.”, представлявано от адвокат В..

Страните поотделно заявиха, че са запознати с допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. М. А., в качеството й на защитник на подсъдимата и с постъпилото възражение от частния обвинител Х. В., лично и със съгласието на законния представител Г. А., чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, представлявано от адв. В..

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Липсват пречки, моля да дадете ход на делото.

Съдът като изслуша становището на страните и като не намира процесуални пречки за разглеждане на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимата срещу присъдата на Бургаския окръжен съд, с искане за отмяна на същата и за оправдаване на подсъдимата, алтернативно за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание. Впоследствие, както съдът вече докладва, е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни оплаквания, включително и за нарушение на процесуалния закон.

Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на 2 оправдателна такава. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Постъпило е и възражение от частния обвинител Х. В., чрез упълномощения повереник, в което са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба и се настоява за потвърждаване на атакуваната присъда.

Страните заявиха поотделно, че нямат искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете справка от ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция”, рег. № 8130008411/24.10.2025 г. за наложени наказания на подсъдимата И. Х. Т.. Представям справката с оглед необходимостта от събиране на характеристични данни за подсъдимата. За личността на подсъдимата И. Т. ще взема конкретно отношение при приключване на делото, предвид алтернативното искане на защитата за намаляване на наложеното наказание, направено в първата въззивна жалба.

АДВ. С.: Моля да се приеме представената справка.

АДВ. В.: Моля да се приеме справката, представена от представителя на държавното обвинение.

АДВ. А.: Аз намирам, че справката е неотносима, но няма пречка да бъде приета, дотолкова доколкото от нея е видно, че последното наказателно постановление е издадено преди седем години. Да, има няколко фиша в периода след това, но всички знаем, че фишове се съставят и за дребни нарушения.

Съдът намира, че представената от прокурора справка за нарушител е относима към предмета на доказване по делото, с оглед на което и по 3 доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото справка рег. № 8130008411/24.10.2025 г. от ОД на МВР – Я., Сектор „Пътна полиция” за наложени наказания на И. Х. Т..

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други искания по доказателствата. Да се приключи събирането на доказателства.

АДВ. С.: Да се приключи събирането на доказателства.

АДВ. В.: Да се приключи събирането на доказателства.

АДВ. А.: Да се приключи събирането на доказателства.

Съдът намира делото за изяснено, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на съдебните прения:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на подсъдимата И. Т. и нейния защитник, макар и допустима считам за неоснователна.

С оглед проведеното съдебно производство пред ОС-Бургас, моля да приемете, че претенцията за необоснованост на присъдата и искането за оправдаване на същата с приложение на чл. 15 НК са неоснователни. Считам за неоснователна и претенцията на защитата на подсъдимото лице по наведените аргументи в допълнението към въззивна жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Окръжният съд в Бургас при формирането на изводите по фактите се е ползвал единствено от процесуално годни и изрядни доказателствени източници. Моля да приемете, че същият, като ги е подложил на собствена 4 оценка в тяхната отделност и логическа съвкупност, е проверил тяхната достоверност, посочил е противоречията в частта на съдебно автотехническите експертизи. Нещо повече, проявил е активност в разкриването на обективната истина, съобразно възраженията на страните по делото, като е назначил, приобщил и впоследствие кредитирал тройната автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, съдебномедицинската експертиза на доц. Д. на л. 255 и следващите по делото, разпитани са множество свидетели, включително и такива, които не са били установени на досъдебното производство. Ето защо считам, че по делото не са налице процесуални нарушения от вида на съществените такива.

Считам за несъстоятелна, а затова и необоснована тезата на защитата за реализиране на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. От протокола за оглед на местопроизшествието, от показанията на очевидците на деянието – свидетелят И. Л., който подробно описва механизма на произшествието и конкретно как и къде се е движил пострадалият – бавно и без да реагира на останалите участници в движението на този пътен участък, и което е поважно, същият е управлявал собствения си лек автомобил със скорост повисока от тази на автомобила на подсъдимата Т.. Тъй като се е движил в лявата лента на платното за движение с по-висока скорост, той обаче успял да избегне удара с пресичащия по това време пострадал В.. Съдът справедливо и със съответната тежест е отчел и фактите на съпричиняване от страна на пострадалото лице, които са се изразили на първо място в неговото съществено алкохолно опиянение, тъмните дрехи. Съдът е съобразил показанията на свидетеля К. К., който макар, че няма качеството на очевидец, първи е подал информация за ПТП на тел. 112; на свидетеля Г. Д., според когото трафикът е бил натоварен на инкриминираната дата и макар и на свечеряване, пътното платно е било сухо. Последното косвено се установява от обяснението на подсъдимата, според която след ПТП е започнало да вали, както и на показанията на полицейските служители Р., С. и А. по отношение на фактите, възприети от тях непосредствено след ПТП, за което правилно и обосновано са били приобщени от първоинстанционния съд и които също свидетелстват, че от пострадалия лъхало на алкохол, а осветеността на пътя е била налична, макар и несилна такава.

Обосновано, правилно, логично и правно аргументирано считам е кредитирането на заключението на тройната автотехническа експертиза, която 5 позволява да се изведе виновното поведение на подсъдимата. Същата, движейки се в дясната лента за движение, при закъсняла реакция и дължимо поради това поведение веднага да намали скоростта и да спре автомобила си при възприетата опасност на пътя, е нарушила императивната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се е движила с несъобразена скорост от около 86,1 км/ч. Правилно и аргументирано Окръжният съд е кредитирал извода на експертите, че подсъдимата би имала възможност да избегне удар с пострадалия, ако избраната от нея скорост на движение е била не по-висока от 72 км/ч., като този извод моля също настоящият съдебен състав да кредитира.

Факт е също така и макар, че има известни повторения в моите аргументи, отново ще посоча, че свидетелят Л., при по-висока скорост на движение в същия пътен участък, при същите обстоятелства е успял да направи спасителна маневра и да не удари пострадалия В., за разлика от подсъдимата Т..

Съпричиняването на престъпния резултат от починалия В., отчитайки неговото съществено алкохолно опиянение от 3,65 промила, на забранено за преминаване на пешеходци място, не изключва отговорността на подсъдимата Т., която е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като за това допълнителен аргумент е фактът, че същата е намалила скоростта на управлявания от нея автомобил.

Т.е. имало е възприемане на съответната опасност, изразила се в пресичащия пешеходец.

Моля да вземете предвид и факта, произтичащ от обясненията на подсъдимото лице, че по собствените й думи тя има стаж като шофьор, често изминава този маршрут и следователно има и предполагаема опитност за вида на терена, натовареността на пътя и като цяло пътната обстановка.

Считам, че подсъдимата, като е била длъжна да предвиди възможната опасност, не е съобразила в достатъчна степен факта, че пресичащият пешеходец не е представлявал непредвидима опасност на пътното платно.

Именно поради тези допуснати нарушения, считам за недопустимо прилагането на общата разпоредба на чл.15 от НК, а в този смисъл са и аргументите на Решение № 98/96 г. по н.д. № 100/96 г. на ВС и др.

Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице основанията по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК за намаляване на наложеното наказание, което е 6 било реализирано в условията на чл. 55 от НК, предвид специалната разпоредба на чл. 371, т. 1 от НПК и което е към минимума на предвидения в закона размер, без лишаване от право да се управлява МПС.

В допълнение на индивидуализацията на санкцията, моля да се вземе предвид спазването на неотменимите правила и принципи за справедливост и обективност, доколкото няма протест или жалба от частните обвинители, следва да се посочи най-важното, а именно, че е отнет човешки живот на един млад човек на 35 години, син, брат и баща.

Факт е също така, видно от приложената справка на ОДМВР-Ямбол, че подсъдимата Т. е многократно наказвана по реда на ЗДвП и ППЗДвП за допуснати множество нарушения на този специален закон и тъй като защитата справедливо отбеляза, че са от 2017 г., само ще припомня, че ПТП с леталния изход е от 03.11.2017 г. Налице са множество нарушения от страна на подсъдимата на специалния закон, неизчерпателно само ще посоча: превишена скорост, несъобразена скорост, изпреварване със създадена опасност за останалите участници в пътното движение, използване на мобилен телефон по време на управление на МПС и т.н. с издадени наказателни постановления, които са влезли в законна сила.