Решение № 5017 от 15.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5017 гр. Пловдив, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330106691 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба Х. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД. Твърди се сключен договор за потребителски кредит на 16.09.2022 г., като е дадена в заем сумата 2400 лв. В чл. 5 на договора било уговорено обезпечение по договора, а в чл.11 дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът счита, че същата заобикаля закона, съставлява допълнителна печалба за кредитора, загубила е присъщите си функции. Моли да се прогласи нейната нищожност, защото същата е неравноправна и противоречи на закона и добрите нрави. Моли съдът да осъди ответника да плати сумата от 544,95 лв., недължимо платена по тази клауза.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че исковата молба е предявена при условията на злоупотреба с права, тъй като ищецът е депозирал 8 идентични молби с цел присъждане на разноски. Моли при уважаване на исковете по идентичните дела за ищеца да не се присъждат разноски за повече от 1 производство. Счита, че клаузата за неустойка е действителна, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК, не се нарушава и нормата на чл. 19 ЗПК. Потребителят бил уведомен за всички задължения към момента на сключване на договора и можел да се откаже от същия. Моли да се отхвърли осъдителният иск, да не се допуска ССЕ, представя справка за движение по кредита и други писмени доказателства.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата 1 по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК; чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на първия предявен установителен иск следва да е осъществен следният фактически състав – сключен договор за кредит, наличието на клаузата за неустойка, по които факти не се спори, както и такива нейни характеристики, които да водят до недействителност на клаузата.

За основателността на осъдителната претенция следва да е осъществен следният фактически състав – предаване на сумата в размер на 544,95 лв. от ищцата на ответника без за това да има основание.

От представения по делото договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022г., носещ подписа на представител на ответника, се установява, че на същата дата между страните бил сключен договор, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 2400 лв., като общо дължимата за плащане сума била в размер на 2797,15 лв. Било предвидено още в чл.5 от договора, че ищецът има задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора под формата на банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на определени условия. Установява се още, че съгласно чл.11 от Договора ищецът дължал неустойка в размер на 2123,85 лв., платима разсрочено, при неизпълнение на задължението да бъде представено обезпечение в тридневния срок или ако то не отговаря на условията на договора.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.11 от договора за потребителски кредит, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на заетата сума в размер на 2400 лв., общо дължимата сума в размер на 2797,15 лв., и възнаградителна лихва от 397,15 лв. се предвижда неустойка в размер на 2123,85 лв., което надвишава 5 пъти размера на възнаградителната лихва. Като се има предвид, че тази неустойка е предвидена не в случай на неплащане на дължимите по договора главница и възнаградителна лихва, а в случай на непредоставяне на обезпечение, предвиденият размер излиза извън обезщетителната, а и извън санкционната функция на неустойката. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди 2 за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка.

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е затруднено неговото изпълнение в този срок и при тези условия.

Ето защо за уговорената неустойката липсва и функцията да обезпечава изпълнението.

Непредоставянето на обезпечение не води до преки вреди, а до увеличаване на кредитния риск. Дължимостта на парична сума за носене на по-голям риск няма обезщетителен, а възнаградителен характер. Това следва и от високия размер на неустойката, явно непропорционален спрямо размера на кредита. Ето защо, с уговорената неустойка, която не отговаря на присъщите си функции, всъщност се цели набавяне на допълнителна печалба за кредитора, което накърнява добрите нрави.

Поради изложеното искът се явява основателен, клаузата на чл.11 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

Доколкото първият иск се уважава, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност.

От представената от ответника счетоводна справка се установява, че ищецът е платил по нищожната клауза за неустойка сумата от 544,95 лв.

Поради недействителността на клаузата, платената сума за неустойка се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Ответникът не твърди и не доказва наличието на друго валидно правно основание за получаването на тази сума и следва да бъде осъден да я плати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 15.04.2024г. до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът в размер на платената от него държавна такса в размер на 134,95 лв. Адвокатското възнаграждение се претендира в размер на 960 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Частично основателни са възраженията на ответника относно размера на възнаграждението. По двата иска не е осъществена различна защита, правната и фактическата сложност на делото не е висока, не се е развил дълъг процес на доказване, а претенциите се доказват чрез писмените доказателства и признанията на ответника. Ето защо възнаграждението, което отговаря на тези критерии, е в размер на 480 лв. с ДДС, като се има предвид и цената на исковете.

3

Съдът не приема за основателни възраженията за злоупотреба с права, както и за липса на материална затрудненост на ответника. Наличието на много сключени между страните договори не задължава ищеца да отправи претенциите си в едно производство, както и кредиторът е включил отделна неустойка във всеки един от сключените със същия потребител договори, а не обща такава за всички правоотношения между страните. Дори исковете на ищеца да бяха предявени в един процес, възнаграждението се преценява по всеки иск отделно. От друга страна, не се доказва липсата на предпоставките по чл.38, ал.1 от ЗА. Наличието на общ договор за правна защита и съдействие не означава, че натовареният адвокат следва да осъществи защитата в едно конкретно производство, а може да извърши това, както счита, че изисква найдобрата защита на доверителя.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, по предявения от Х. С. А., ЕГН:

**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Х. С. А., с която уговорка се предвижда неустойка, дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение в сроковете и съгласно условията на договора.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на Х. С.

А., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 544,95 лв., платена от Х. С. А. като неустойка по Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022г., и получена от „СИТИ КЕШ“ ООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.04.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на Х. С.

А., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 134,95 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на ЕАД Е.И., ЕИК: ***, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.1 от ЗА, сумата в размер на 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5